Решение № 2386 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2386 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330106649 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.

Г. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и негова законна представителка М. В. Г. против "ЕНДЖИПИ-ГРУП" ЕООД, ЕИК 201917616 с правно основание член 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение от 500 000 лева за репариране на търпените неимуществени вреди от смъртта на починалия му баща Г. М. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати обезщетение за репариране на имуществени вреди, изразяващи се в изгубена издръжка, поради смъртта на бащата на ищеца при трудова злополука, в размер на 800 лева месечно, считано от 15.04.2024г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменение.

Излагат се твърдения, че на *** г., около 13.45 часа, бащата на ищеца претърпял трудова злополука, станала в УПИ с идентификатор № ***, обект „***“, разположен в землището на село ***, област ***, община ***, а след пристигане на екип на * -*, след обаждане на телефон 112, и при стартиране на процедура по спешна медицинска помощ, и оглед на пострадало лице, е 1 констатирана смъртта на бащата на ищеца. Посочва се, че за станалата злополука на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено разпореждане №***г., с което същата е била приета за трудова.

Твърди се също така, че бащата на ищеца е бил в дългогодишни трудови правоотношения с ответника, а последната заемана от него длъжност била:

„***“, като към момента на настъпване на трудовата злополука същият е полагал труд на обект в с. ***, общ. ***, обл. ***.

Във връзка с работата му е било възложено управлението на пътнотранспортна машина, с цел заравняване и пренасяне на земни маси на терен, необходим за изграждане на *** за инвеститора „***“ ООД, на който ответникът се явявал подизпълнител, на основание договор за СМР от *** г.

Сочи, че на ***г., след обедната почивка, бащата на ищеца и негови колеги се били отправили към обекта, като Д. А. Я., колега на пострадалия, се качил на фадрома марка ***, модел , ***, рег. № ***, като започнал да изпълнява заданието за работния ден, потегляйки с фадромата към старото корито на река***. Няколко минути по-късно забелязал машината на пострадалия да се движи в кръг по посока на часовниковата стрелка, след което видял и пострадалия на земята, като в същия момент фадромата минала през лежащия на земята, като тялото му останало в междуосието на машината, а главата му премазана от машината. Другият колега на пострадалия, Д. К. В., спрял машината.

При изготвяне на протокол от ТП на НОИ - ***, били констатирани нарушения на нормативните актове от ответника по смисъла на чл.19, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия за труд /ЗЗБУТ/; чл.13, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.13, ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.13, ал.4 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.15, ал.1 и чл. 16, ал.1, т.З от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за проверяващите на 2 периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.16, ал.1, т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия за труд /ЗЗБУТ/ във връзка с чл.24, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително монтажни работи; чл.16, ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строително монтажни работи; чл. 2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и чл.121 от КТ.

Ищецът твърди, че вследствие смъртта на баща му, е преживял значителни страдания, защото бил загубил един от най-близките си хора.

Търпял и имуществените вреди, неполучени издръжки в размер на 800 лева месечно, които неговия баща отделял приживе за него.

В срока по член 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Последният не е ангажирал доказателства до приключване на първото по делото о.с.з., в което е изготвен доклад по делото. Пост фактум във второто с.з. прави доказ искнаия, които съдът не е допуснал поради преклудирането им.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно и обективно съединени искове с правно основание член 200, ал. 1 КТ вр. член 52 ЗЗД.

Съгласно член 200, ал. 1 от КТ вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадалите от трудовата злополука, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на член 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: трудова злополука; вреда, водеща до 3 неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от лица, които имат право да получат обезщетение /съобразно ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ВКС, ОСГТК/ и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди.

От събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука между ответното дружество и Г. М. е съществувало трудово правоотношение, както и че с това лице на ***г. е настъпила трудова злополука, вследствие на което е починал. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представените разпореждане № **от *** г. на НОИ – Териториално поделение –*** по член 60, ал. 1 от КСО /което е влязло в сила/ и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката №*** от *** год. на НОИ – Териториално поделение – ***, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно член 58, ал. 6 от КСО.

Починалия е оставил като наследник низходящия в лицето на малолетния ищец, за което обстоятелство се представя у-ние за наследници.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост на основание член 52 от ЗЗД. В ППВС № 4/68г. е разяснено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързан с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид, от съда при определяне на обезщетението, а принципът е в найпълна степен да се компенсират вредите на увредения от увреждането. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношението между починалия и близкия, който търси обезщетение, начинът, по който е понесена загубата – последици, продължителност и степен на интензитет, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който претендира обезщетение, икономическото положение в страната, за да има на практика реална стойност определеното от съда обезщетение. Обезщетението следва да компенсира не само претърпените, но и предвидимите в бъдеще болки и страдания, както и загубата от морална опора и подкрепа, понесена от близките.

От разпитаните свидетели на ищеца се установява, че ищецът и починалия 4 са живели заедно от раждането му до 2019г., когато родителите му се разделили. По време на съвместния им живот Г. полагал грижи за семейството, грижил се за сена му, обгрижвал го, водел го на детски градина и на забавления, а след раздялата му с майката на ищеца, продължил да поддържа връзка със сина си, като му плащал издражка от 200 лева. Ищецът бил аутист, като за него били полагани по-специални грижи, а баща му го водел на логопед и психолог. Казват, че Г. бил силно привързан към баща си, чувствал се зле и все още не можел да приеме неговата смърт.

С оглед на така установените релеватни факти се налага извода, че починалият се е грижил за детето си, помагал е при неговото отглеждане и възпитание. Макар и родителите да са били разделени не е загубил връзката със сина му, посещавал го е често, водел го е разходки и му е плащал издръжка.

Очевидно е, че внезапната смърт на Г. М. М. е причинила страдания и мъка, защото е била неочаквана предвид възрастта му. Ищецът, малолетен още, е останал без баща, на когото е разчитал и който е бил част от неговия живот. Възрастта на детето към момента на злополуката предполага, че то вече е било привързано и осъзнато към баща си и е изградило близка връзка с него, като загубата му безспорно ще остави негативни следи до края на неговия живот, а полаганите грижи от неговата майка не биха могли да компенсират неосъществяването на емоционалната връзка между баща и сина. Дори пълноценната грижа, предоставяна от майката, не би успяла да компенсира липсата на фигурата на бащата и усещането на детето за отрастване в нетипична ситуация, в която е отглеждано само от един родител.

При отчитане на отношенията на близост в семейството, преценени в указаната с ППВС № 4/1968г. насока, както и с икономическата обстановка в страната към момента на злополуката, в това число и инфлационните процеси в последните две години, се налага извод, че обезщетение в размер на 150 000 лева за ищеца се явява справедливо. По-висок размер обезщетение не може да се обоснове предвид обществения критерий за справедливост. Изживените от детето негативни преживявания са в рамките на обичайните, като не са твърдени и не са доказани претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия- няма негативно отражение, както в психиката, така и в социалния й живот. Поради това определянето на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер би довело до несъответствие на 5 обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.

Ето защо иска за присъждане на обезщетение за неим. вреди ще се уважи до размера на 150 000 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен от 500 000 лева искът ще се отхвърли, като сумата от 150 000 лева се присъжда ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023 г. до окончателното й изплащане, тъй като се претендират вреди от трудова злополука, която, като всеки деликт, предполага, че обезщетението за забава се дължи от датата на увреждането.

По предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи вследствие на загубата на доходи за издръжка.

В ППВС № 4/61г. и 4/68г. изрично е постановено, че при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били издържани от него или са имали право на издръжка, като правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право, при съобразяване правилото на член 142 от СК.