Решение № 93 от 11.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ловеч, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИ.А като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500573 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №203/8.08.25 г. по гр.д.№182/25 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск по реда на чл. 109 от ЗС от П. И. А., ЕГН ********** и Д. А. А., ЕГН ********** и двамата с адрес в ****, против М. М. А., ЕГН ********** и Р. К. А., ЕГН ********** и двамата с адрес ****, с искане да бъде премахната - масивна лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор ***, изградена в имот - ПИ № ***, административен адрес **** изградена на границата с имот № ***, тъй като е изградена без съгласието на собствениците на имот № ***, без строителни книжа, след срока 31.03.2001 г., няма режим на търпимост, а съществуването й ограничава правото на собственост на ищците, в качеството им на собственици на имот с идентификатор № ***, по КККР на с. Градежница, общ. Тетевен, област Ловеч, одобрен със Заповед № РД-181783/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, да го упражняват в пълен обем.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. И. А., ЕГН ********** и Д. А. А., ЕГН ********** солидарно да заплатят на М. М. А., ЕГН ********** и Р. К. А., ЕГН **********, сумата в размер на 1 300.00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

След връщане на делото на ТРС за поправка на очевидна фактическа грешка е 1 постановен съдебен акт №789/4.11.25 г./определение, вместо решение/, с който е поправена допуснатата очевидна фактическа грешка, като е посочено, че решението е постановено при участие на трети лица помагачи Р. М. и Р. М., като на същите е връчен и препис от съдебно решение №203/8.08.25 г.

Постъпила е въззивна жалба вх.№6409/27.08.2025 г. от П. И. А. ЕГН-********** и Д.

АЛЕКСАНАДРОВА А. ЕГН-********** ****** против решение peг. № 203/08.08.2025г, постановено по гр. д. 182/2025г.Районен съд-Тетевен с искане и да бъде отменено изцяло и да бъде уважена исковата претенция, като се постанови премахването на тази сградасъществуваща,като лятна кухня с идентификатор ***, а същата отразена в кадастралния план и кадастралните регистри, като стопанска сграда, със законните последици от това.

Счита, че решението е необосновано от доказателствата по делото, постановено при нарушение на процесуалните правила.

Смята за безспорната фактическа обстановка, установена от представените писмени доказателства, като безспорно е установено от заключението на вещото лице инж.

Костадинов ,че за тази сграда ,която се ползва като лятна кухня и баня ,по предназначение, е отразена като селскостопанска такава,за нея няма намерени строителни книжа.

Анализира доказателствата и прави извод, че отпадните води -дъждовни от покрива на спорната постройка попадат направо в имота на ищците този с № 193, поради която причина в този имот жалбоподатели са оформили съоръжение -канал, който да отвежда тези води, за да няма катастрофално увреждане на техния имот, жилищна сграда и другите съществуващи спомагателни сгради в имота им; че тази сграда 192.2-налична като лятна кухня и баня, което предполага ежедневното й ползване, изградена без строителни книжа не се покрива калканно със сграда в съседния имот идентификатор 193, поради което, за съществуването на тази сграда 192.2 се изисква декларация от собственика на съседния имот 193, каквато декларация за съгласие няма и прави извод, че тази сграда ограничава правата на собствениците, а именно тези на ищците собственици на имот № 193.

Твърди, че съществуването на тази сграда -192.2 на отстояние от оградата не повече от 20см./не от къщата/, а от границата определено ограничава правото на собственост на имот с № 193, да се ползва в пълен обем, като се ограничава правото на собственост на имот 193, да се ползва в пълен обем, като площ, а така също и наводнява същия и овлажнява жилищната сграда, а двата съседни имота -ПИ 192 и 193 не са наравни, имота -ПИ 193 е с 80см. по-ниско от ПИ 192.

Заявява, че сградата 192.2 не е предвидена за калканно застрояване със съседния имот, няма никаква стена и възможност, при това положение не са налице условията, за да се издаде удостоверение за търпимост на този обект, какъвто услужлИ. е издадено, само въз основа на декларация от ответната страна, която създава доказателства и документи, които са в нейна полза.

Твърди, че удостоверението за търпимост е издадено след констатациите на комисия 2

Общинска администрация, видно от административната преписка по жалба -41/7/16.08.2022 г., където е изрично констатирано, че сграда с идентификатор *** по КККР е изградена без строителни книжа на граница с ПИ с идентификатор № *** по КККР, не се покрива калканно със сграда в съседния имот, и съответно за нея се изисква декларация за съгласие от страна на собствениците на съседния имот за изграждането и по тази причина хипотезата на параграф 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, не може да бъде приложена и във връзка с горепосоченото в това писмо на Община Тетевен се определя срок 60/шестдесет/дни от получаване на настоящето писмо за доброволно премахване на сграда с идентификатор № ***." и неизпълнението на това предписания от Община Тетевен е правния интерес от водене на настоящето дело.

Като намират, че решението е незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила, молят да уважи жалбата, да се отмени решението и уважи предявения иск по чл. 109 от ЗС, и им се присъдят и направените в процеса за давете инстанции съдебни разноски.

Молят съда да допусне назначаване на съдебна експертиза-архитект, което да даде заключение именно в горния смисъл, а именно налице ли е калканно застрояване за тази постройка 192.2,със съседния имот 193, предвид на възможностите за застрояване на същата при условията на чл. 42 ал.2 от ЗУТ, като се вземе предвид, че тази спорна сграда е отразена по кадастъра като селскостопанска постройка, а в действителност е лятна кухня с баня.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от М. М. А. и Р. К. А. чрез пълномощника им адв. Х. с искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна н недоказана и да с е потвърди решението на РС- Тетевен като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и депозираната съдебно-техническа експертиза, съобразено с нормата на чл.

109 ЗС, разпределената доказателектвенао тежест и практиката на ВКС. Молят да им се присъдят и направените разноски по делото за въззивната инстанция.

Считат, че съдът подробно е изложил съображения, от тълкуването на събраните по делото писмени и гласни доказателства, защитената съдебно-техническа и въз основа на тях правилно е приел,че двамата ответници са били собственици на ПИ с идентификатор *** , заедно с изградените сграда с идентификатор ***, Сграда с идентификатор *** - процесната сграда, сграда с ид. *** и на сграда с ид. ***, до 27.01.23 г., когато прехвърлят тяхната собственост на сина им и снаха им, горните имоти; правилно е приел, че от представените скици на горните имоти горните сгради, заедно с процесната сграда са отразени но ККИР на с. Градежница, което им създава и съответния административен и правен стабилитет. Изтъкват, че след това прехвърляне на собствеността Р. М. и съпругата му Р. М. са собственици и са конституирани в делото като заинтересовани страни и двамата ответници са си запазили правото да живеят и ползуват сградите и поземления имот, пожизнено и безвъзмездно. Смятат, че съдът правилно е анализирал, че от Удостоверението за търпимост на Главния архитект на Община- Тетевен процесната сграда -представляваща лятна кухня , но отразена по КК като 3 селскостопанска сграда е построена през 2000 г. и същата е търпима , тъй като са налице условията на нар. 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като същото се установява и от административната преписка на Община- Тетевен, приложена към делото и правилно е приел, че от представената прокурорска преписка се установява, че няма данни декларацията подписана от първия ответник да е неистинска и че сградата е построена през 2000 г. и наказателното производство е прекратено.

Смятат, че съдът правилно е приел че от представените писмени доказателства от ищците същите са собственици на съседен имот с идентификатор *** и четири сгради, изградени в него, от които сграда с ид. *** е гараж, изграден на северната граница на техния имот и южната граница на имота на ответниците, като правилно отразил заключенията на приетата съдебно-техническа експертиза, че до къщата на ищците е изграден и голям ламаринен навес, който граничи също с имота на ответниците и същият не е отразен върху кадастралната карта, че от същата се установява, че процесната сграда е изградена на границата с имота на ответниците, за нея няма строителни книжа, но същата е търпима, съобразно издаденото удостоверение за търнимост, че процесната сграда се покрива калканно с изградения навес и съгласно хипотезата на чл.127 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ е издадено това удостоверение, че покривът на тази сграда е покрит с бетонова плоча, покрита с воалит със сипица и наклонът е на изток към улицата, че процесната сграда се намира на 3.30 м. от жилищната сграда на ищците, че към момента на огледа не е имало улук на тази постройка откъм имота на ищците. Анализират заключението на вещото лице и считат, че съдът правилно е приел от правна гледна точка, че искът е неоснователен и недоказан, с оглед на наведените от ищците доводи, без да се посочени конкретни факти и обстоятелства, които да доведат до извода, че ответниците са осъществили някакви неоснователни действия или бездействия и те да пречат на ищците да упражняват правото им на собственост върху имотите им с пълния му обем.

Изтъкват, че ищците искат премахването на процесната постройка, поради това, че постройката е незаконна и не са налице основанията на нар. 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл. 42 ал.2 ЗУТ и всички техни твърдения в това отношение не били потвърдени от събраните писмени и гласни доказателства. Изтъкват, че в делото е приложена цялата административна преписка на Община - Тетевен, от която е видно какви констатации са направили и на какво основание, приложено е и Удостовернието за търпимост на Гл.

Архитект на Община Тетевен. Сочат, че от двете писмени доказателства, които не са оспорени и особено от Удостовересието за търпимвост, издадено в кръга на служебните задължения на Гл. Архитект се установява наличието на основанията за търпимост на постройката и в това отношение от Преписката на РП- Ловеч е направена и проверка зa истиностга на декларацията, направена от първия ответник при издаването на Удостоверението да търпимост.

Считат, че правилно съдът е приел че ищците не са навели никакви доводи, не са посочили конкретни факти и обстоятелства и не са ангажирали доказателства, които да водят до извода, че ответниците са осъществили някакви неоснователни действия /или 4 бездействия, и тези действия пречат на ищците да упражняват правото им на собственост върху дворното им място и сградите в него в пълния му обем - не го засенчават, трябва да го ослънчат, наводняват го, накърняват по някакъв начин имота на ищците, като му нанасят явна вреда или пречка на ищците да ползуват имота си според правата им на собственост и т.н. а това е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС според т. 3 на TP № 4 от 2015 г.

/06.11.17 г. на ВКС на РБ на ОС на ГК по ТД № 4 по описа за 2015 г. на ОСГК на ВКС.

Тъй като в хода на процеса е починала ищцата и въззивница Д. А. А., на нейно място съдът е конституирал нейните наследници И. П. И., С. П. И. и Е. П. И. с определение №3/6.01.26 г., които наред със съпругът й се представляват от адв.К..

В съдебно заседание от въззивниците лично се явява П. А., а за всички се представляват от адв.К., която поддържа въззивната и моли искът като основателен и доказан да бъде уважен и да бъде премахната лятната кухня, която им пречи да упражняват правото си на собственост. Представя подробна писмена защита в подкрепа на това становище, като претендира присъждане и на съдебно-деловодните разноски.