Решение № 287 от 18.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. М., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500151 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на И. Б. И. от гр. Л., подадена чрез адвокат П. М. срещу решение на РС Л. № 42/24.01.2025г. по гр.д. № 2447/2023 г., с което съдът е признал за установено правото на собственост на П.

П. С. на дворно място в гр. Л., на ул. „Д.“ № **, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***.3***по КККР, одобрени 2009 г., с площ от 391 кв. м., с номер по предходен план 3*** кв. 180, парцел Х, при посочени съседи и е осъдил жалбоподателя да отстъпи собствеността и предаде на П. С.а владението върху РЕАЛНА ЧАСТ от 32,00 кв. м.

, включена в границите на поземлен имот с идентификатор № ***.3*** съставляваща пространство, разположено в източната част на имот с идентификатор № ***.3*** заключено между: източната имотна граница на имот ***.3*** отбелязана в черен цвят, и червена линия с отбелязани по нея т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 съгласно Графика 1, отразяваща защрихована от вещото лице площ в червен цвят на посочената графика 1, с изписани цифрово 32 кв.м., по отговор на въпрос № 6 и скица- Графика 1 към Експертно заключение с вх. № 7847/02.09.2024 г., изготвено от вещо лице Е. И. Н., приложена на л. 59 по делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски.

С жалбата се твърди , че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените 1 правила и е необосновано. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постановите ново, с което да отхвърли иска като неоснователен , ведно с присъждане на разноски.

Излага доводи, че съдът не е обсъдил всички релевантни факти, като не е обсъдил възраженията му за давност, за прилагане или не на дворищна регулация . Твърди се, че съдът не е съобразил действието на всички планове от първото регулиране на процесния имот, при данни за такова още към 1945г., съответно как са изменяни границите му с предходните планове, предвид доказателствата по делото, съдържащи данни за промени в годините относно регулационните граници на имота. Поддържа, че съдът не е съобразил наличието на сграда в спорната част, представляваща търпим строеж, нормите за отстояние от регулационните граници на построени в имота сгради, както и разпоредбите на Наредба от 15.12.2016г. , определяща допустимите стойности на грешки при геодезическо заснемане .

Твърди се, че според приетото по делото заключение на вещо лице е установена грешка в кадастралната карта, което е налагало да се проследят измененията в плановете назад във времето. Твърди се и допуснато процесуално нарушение с отказа на съда да конституира съпругата на жалбоподателя , предвид качеството й на необходим другар в процеса.

Въззиваемaта страна П. П. С. не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат В. И. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение.

Във въззивното производство е приета назначена служебно от съда съдебнотехническа експертиза.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет установяване право на собственост на ищеца П. П.

С. върху поземлен имот с идентификатор ***.3***по КККР на гр. Л. , одобрени 2009 г., с площ от 391 кв. м., с номер по предходен план 3*** кв. 180, парцел Х и осъждане ответника И. Б. И. да му отстъпи собствеността и предаде владението върху ползвана от него без основание реална част от собствения на ищеца поземлен имот от 32 кв. метра в източната част на имота , заключена между имотната граница между ПИ ***.3***и ПИ ***.3505 и червената линия по скица, неразделна част от приетото по делото заключение на СТЕ, графика 1/ л. 59/.

По възражението за недопустимост, поради това, че не са конституирани като ответници съпругата на ответника и съсобственика, евентуално съсобствениците на съседния на процесния имот с идентификатор ***.3505, съдът приема следното:

2

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС, който е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

В случая твърденията са, че единствено ответникът оспорва правото на собственост на ищеца като владее без основание за това част от собствения на ищеца недвижим имот, поради което и без значение за допустимостта на този иск е обстоятелството кои лица , притежават право на собственост върху съседния на процесния имот.

С исковата молба ищецът е обосновал правото си на собственост на деривативно основание – договор за покупко продажба от 2023г., материализиран в нотариален акт.

Ответникът е оспорил иска с доводи, че владее процесната част на правно основание като част от собствения му недвижим имот, закупен чрез договор в нотариална форма от 1971 година, от който момент материализираната на място ограда между неговия и съседния му имот, придобит от ищеца 2023г., не е променяна, като спорове с предходните собственици на имота на ответника относно тази граница не е имало. В спорната част има построена преди 1987г. сграда, приета за търпим строеж от Община Л., която никога не е премествана и съществува и към настоящи момент. При условията на евентуалност прави възражение за придобиване по давност спорната част, владяна необезпокоявано от него като част от съсобствения му имот повече от 50 години.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото, че ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор ***.3***по одобрените за град Л. през 2009г. кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ , като имотът според КК е с площ 391 кв. м., трайно предназначение на територията : урбанизирана с начин на трайно ползване : ниско застрояване , с номер по предходен план 3*** кв. 180, парцел Х. Имотът е закупил с договор в нотариална форма от 17.10.2023г. с праводатели В.Ш.К. и Т.Л.К.. Праводателите му са придобили чрез договор за покупко-продажба от 08.08.2022г. , сключен в нотариална форма с продавачи И.А.И., Т.К.С. и Б.К.Д., като в договора имотът е описан като дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.3***по КККР на град Л., одобрени 2009г. , с площ от 391 кв. м., с номер по предходен план 3*** кв. 180, парцел Х. От своя страна И.А.И., Т.К.С. и Б.К.Д. са се легитимирали като собственици с договори за дарение , сключени в нотариална форма от 1997г. . Видно от приложените нотариални актове № 1750, том ІХ, дело № 3 5782/18.12.1997г. и № 469, том ІІІ, дело № 2343/14.07.1997г. дареният им имот е описан като дворово място с площ 420 кв.метра, урегулирано в парцел X, кв. 180, пл.

№ 3***по плана на града, като дарителите са се легитимирали като собственици с нотариален акт № 16, том VIII, регистър 3776 от 19.11.1945г. и разделителен протокол от 10.07.1997г. по гр.дело № 632/1997г. на ЛРС. По делото е приложен нотариалния акт от 1945 г. установяващ, че И.М.К. е закупил едно дворно място в гр. Л., панаирска махала, парцела ІІІ, в кв. пети по плана на гр. Л., до съседи: Д.С. с парцела втора и Г.К. с парцела шеста, и от две страни улици, целият от 342 кв.м. .

3

Ответникът И. Б. упражнява фактическа власт върху поземлен имот с идентификатор ***.3505 по КККР на град Л. от 2009г. , съседен на процесния. Установено е, че през 1971г. е закупил заедно с Е.С.В. при равни права празно дворно място в гр. Л. от около 340 кв.метра, урегулирано в парцел XV, пл. № 3597, кв. 180 по плана на града при съседи улица, ГОНС, И.М.К. и Т.М.П. . При сключване на този договор в нотариална форма /л. 8/ продавачът се е легитимирал с нотариален акт от 1952г., нотариален акт за регулация от 10.06.1969г. на Л.ски народен съд и скица от 10.06.1969г. на ГОНС-Л.. Не се спори, че имотът по НА от 1971г. представлява поземлен имот с кратък идентификатор ***3505 по КККР от 2009г. , а според действащия за града регулационен план от 1989-1990г. е парцел IX-3505, кв. 180.

В първата инстанция е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза. От приложените в заключението графики се установява, че на място границите на имотите 3***и 3505 не съвпадат с посочените такива по КК, като реалните граници, в които имотите се ползват са посочени с червени линии на графика 1/ л. 58/ , като и двамата имота ползват значителни части от имот 5077. Според вещото лице при одобряване КК е допусната фактическа грешка, поради това, че картата не отразява вярно материализираните на място граници. В графика 2/л. 60/ е приложена скица, от която е видно, че регулационните граници в синьо по действащия за града регулационен план не съвпадат с имотните граници в черно, като според тази графика и към двамата имота 3***и 3505 по регулация се придават части от имот 5077, като вещото лице прави извод за неприложена дворищна регулация по действащия за града регулационен план. На графика 4/л. 63/ е отразена защрихована в червено второстепенна постройка , за която видно от приложеното на л. 36 от делото писмо на Община Л. от 30.06.2023г. по повод жалба на Васка Шанкова е прието, че е видимо стара, строена преди 1987г. , представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Установено е от графиката , че тази постройка попада в имотните граници на имот 3***в малка част и в по голямата си част в имот 5077.

От приетото във въззивното производство заключение по съдебно-техническа експертиза от 23.10.2025г. /л. 57-66/ се установява, че за населеното място и конкретно за квартала, в който се намират процесните имоти са одобрявани регулационни планове от 1956г., такъв от 1967г. и към настоящи момент е действащ регулационен план от 19891991г.. По плана от 1956 за имоти 3630 и 3597 е бил отреден общ парцел 13 с площ 775 кв.метра. Според регулационния план от 1967г. за имот пл. № 3597, кв. 180 е бил отреден парцел XV с площ по регулация 395 кв.метра, а за имоти 3629 и 3630 общ парцел X с площ 380 кв.метра. По действащия за града регулационен план за имот 3***е отреден парцел X с площ 457 кв.метра , а за имот 3505 парцел XIII с площ 318 кв.метра. Според КК имот 3***е с площ 391 кв.метра, а имот 3505 е с площ 253 кв.метра. Видно от комбинираната скица, приложена към заключението/ л. 61 от въззивното производство/ регулационната граница между двата имота по плана от 1967г. , отбелязана с червен пунктир се доближава максимално на установената такава на място между двата имота, посочена на графика 1 /л.

59/ от приетото в първата инстанция заключение. За факта на прилагане регулацията от 1967г. свидетелства приложеният при изповядване сделката от 1971 г. , легитимираща 4 ответника като собственик на парцел 15, пл. № 3597, кв. 180, нотариален акт за регулация от 10.06.1969г. на Л.ски народен съд. Към 1971г. е действал Закона за планово изграждане на населените места / ЗПИНМ-отм./, който в чл. 46 е предвиждал, че отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в сила на регулацията, а според § 52,ал.5 във връзка с § 108 от Правилника за приложение на ЗПИНМ /отм./ за недвижимите имоти , придадени към парцели на други лица, нотариусите издават нотариални актове след изпълнение на условията за заемане на имота.