Решение № 41 от 15.04.2020, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№_____ гр. Луковит, 15 април 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД №218/2019 по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Предмет на делото са жалбите на А.П.К. *** срещу Наказателно постановление №19-0297-000206/04.06.2019 г. и Наказателно постановление №19-0297-000207/04.06.2019 г., издадени от началника на РУ Луковит, по които първоначално са били образувани две отделни производства – настоящото АНД №218/19 г. и присъединеното към него впоследствие АНД №219/19 г.

Жалбите са бланкетни, като в съдебно заседание и писмена защита процесуалният представител адв. Р.М. развива подробни съображения, въз основа на които иска отмяна на двете наказателни постановления.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбите си. Адв. М. аргументира нарушено право на защита поради неяснота в какво се изразява нарушенеито на чл. 102, ал. 2, т.1 ЗДвП. Фактическото обвинение, че К. е „допуснал“ управление на автомобила от малолетното си дете, защитата намира, че не съответства на хипотезата на посочената като нарушена норма. Посочването на обстоятелството, че К. е „родител“, сочи на смесване със санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП. По отношение на второто НП, че водачът не е взел мерки превозното средство да не потегли, счита, че К. няма качеството на „водач“ или ползвател на автомобила.

Жалбоподателят

А.К. дава обяснения, че работи като строител и е бил извън дома си, когато съпругата му го повикала по телефона във връзка с инцидент, в който е участвал малолетния му син Лоренцо – на 3 години. Твърди, че автомобилът му „Ауди“ е бил паркиран и заключен и няма обяснения как детето е взело ключовете и предизвикало сблъсък с друг паркиран автомобил. К. веднага отишъл към Бърза помощ, където детето било откарано от неговия съсед, откъдето впоследствие ги изпратили към Плевен.

Въззиваемата страна – РУ

Луковит, не се представлява, в придружителното писмо по администриране на жалбите моли същите да бъдат оставени без уважение.

По фактите:

На

21.05.2019 г. в ОДЧ на РУ Луковит се получил сигнал за ПТП . Дежурните служители св. Г.Й. и св. Х.К. били изпратени на местопроизшествието в гр.

Луковит, ул. „Петър Берон“№15, където установили париран лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ОВ1756ВР, собственост на Радка Ангелова Петрова, по чиято задна част имало видими щети по задна броня, заден капак и заден ляв стоп.

На място ползвателят на автомобила заявил, че са се разбрали със съседа си и нямат нужда от полицейско съдействие, поради което дежурният екип напуснал местопроизшествието.

По-късно в оперативната дежурна част постъпил повторно сигнал, че в лечебно заведение в гр. Плевен е прието детето Лоренцо К. с данни да е пострадало от ПТП, настъпило в гр. Луковит.

По тази причина св. Г.Й. и св. Х.К. се върнали на местопроизшествието, където след повторна беседа с ползвателя на увредения автомобил установил механизма на причиняване на ПТП – увреденият лек автомобил „Мерцедес Вито“ бил блъснат отзад от паркирания зад него лек автомобил „Ауди“, ползван от съседа му. Ползвателят възприел, че зад волана на л.а. „Ауди“ е малолетното дете на съседа, което имало кръв по главата си. Очевидецът заявил, че бащата и детето са се отправили към болница с друг автомобил.

Служителите при оглед в района установили, че л.а. „Ауди“ А4, Авант 1,9 ТДИ с рег.№ВР 9201 ВК е преместен от местопроизшествието и паркиран в съседен двор. След справка в БДС установили живущите на адреса и телефонният номер на жалбоподателя, с когото провели разговор. Жалбоподателят заявил, че все още преглеждат детето и няма да успее да се върне в гр. Луковит в рамките на деня, затова ще се яви в управлението на следващия ден.

Св.

Г.Й. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №29/21.05.2019 г., в който вписал като участник 1 лекия автомобил с рег. №ВР 9201 ВК, марка Ауди, модел А4, с водач Л. А. П. с ЕГН **********, като участник 2 – увредения автомобил „Мерцедес Вито“ – паркиран. Вписал видимите щети по двете превозни средства, пострадалия – Л.П. с охлузвания и натъртвания. Обстоятелствата и причините за ПТП са описани така: МПС 1, поради невзети мерки за обезопасяване то да не потегли, същото потегля на самоход, като реализира ПТП в паркираното МПС 2, като реализират ПТП с ранено лице.

Св.

Й. състави три акта за нарушения в деня на произшествието – 21.05.2019 г. срещу жалбоподателя, които му предявил на следващия ден, когато той се явил в управлението. Предмет на настоящото производство са два от тези актове.

АУАН

№240, с бл.№983794, в който е посочено, че на 21.05.2019 г. около 17.00 часа в гр. Луковит, ул. „Петър Берон“ срещу дом №15, като ползвател на лекия автомобил с рег. №ВР 9201 ВК, марка Ауди, модел А4 – в паркирано състояние, не е взел мерки, като е приведено в движение от малолетния му син Л. П., и се блъснал в паркирания лек автомобил с рег.№ ОВ 1756 ВР, като реализира ПТП с материални щети и леко пострадало лице, с което е нарушил чл. 96 ЗДвП. Свидетел на съставянето на акта е св. Х.К..

Жалбоподателят е подписал акта без възражения и я получил препис от същия.

Въз основа на този АУАН №240 е издадено Наказателно постановление №19-0297-000207/04.06.2019 г., с което началникът на РУ Луковит е повторил фактическите обстоятелства на актосъставителя, приемайки, че с това А.К. е извършил следното: водачът напуска ППС паркирано или спряно за престой без да вземе мерки да не потегли. ПТП, с което е нарушил чл. 96 ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му наложил глоба от 20.00 лева.

Другият

АУАН №239, с бл.№983793 (л. 6 от приложеното АНД 219/19) е за това, че по същото време и място, А.К. като родител на малолетния си син Л.А.П., допуска управлението на л.а. рег. №ВР 9201 ВК, марка Ауди, модел А4, на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН. Като нарушена правна норма е посочен чл. 102 ЗДвП. Свидетел на съставянето на акта е св. Х.К..

Жалбоподателят е подписал акта без възражения и я получил препис от същия.

Въз основа на АУАН №239 е издадено Наказателно постановление №19-0297-000206/04.06.2019 г., с което началникът на РУ Луковит е повторил фактическите обстоятелства на актосъставителя, приемайки, че с това А.К. е извършил следното: водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което предоставя управлението на МПС, което не е правоспособен водач, с което е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, 1, т. 3, б. а ЗДвП му наложил глоба от 100.00 лева.

По доказателствата:

Фактическата обстановка съдът установи от показанията на св. Г.Й. и св. Х.К., които намират опора в писмените доказателства – АУАН – 2бр, констативен протокол за ПТП, докладна записка. Съдът оцени показанията на тези свидетели като достоверни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, незаинтересовани и подкрепени от писмените доказателства.

Съдът не се довери на показанията на св. П.К. – баща на жалбоподателя, както и на обясненията на последния, които са заинтересовани и противоречиви. Св. Г.Й. възпроизвежда споделените преки възприятия на съседа- очевидец за това, че бащата на детето е тръгнал с него към болницата, докато жалбоподателя отрича това, опитвайки се да избегне лична отговорност за поведението на малолетното си дете, отричайки да е бил в дома си. Преместването на автомобила след произшествието и прибирането му в двора на дома, навеждат на опит да бъде променена действителната обстановка. Съдът отчете и липсата на възражения по фактите от страна на нарушителя при съставяне на актовете, както и в 3-дневния срок за това.

По правото:

Жалбите срещу двете наказателни постановления са в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което са допустими.

Двата процесни АУАН са съставени от компетентен орган – длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, при спазване на изискванията на чл. 42 ЗАНН, като са били надлежно предявени на нарушителя.

Наказателните постановления са издадени от компетентен орган, съобразно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и приложената заповед на министъра на вътрешните работи, съдържащи изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити.

Спазен е предвиденият в чл.

34, ал. 3 ЗАНН срок за издаването им.

Относно нарушението на чл. 96 ЗДвП

Съгласно тази норма, водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че със своите действия жалбоподателят А.К. е нарушил това задължение. Той е бил водач на автомобила към момента, в който го е паркирал в близост до дома си преди инцидента. Обстоятелството, че по неустановен начин малолетният му син Лоренцо е успял да са качи в автомобила и да го приведе в движение, означава единствено, че К. не е взел мерки да предотврати това. С настъпването на забранения резултат – привеждане в движение на МПС, е осъществено и нарушението.

Съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя. На първо място относно фактическата обстановка – за съда К. към момента на настъпване на ПТП не е бил на работа, както се опитва да докаже с показанията на баща си. На второ място, дори и да не е бил в дома си, той е бил длъжен да вземе такива мерки, че детето му да не може да влезе в автомобила, независимо от това, че не е имал към този момент пряко наблюдение над поведението на детето.

Деянието е извършено при непредпазлива форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като К. не е предвиждал не е предвиждал, че синът му ще приведе в движене автомобила, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, че ако не го заключи или не държи ключа на недостъпно място, забраненият резултат може да настъпи и е следвало да положи адекватни мерки.

От горното следва, че от обективна и субективна страна е извършено нарушението, за което К. е наказан на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Посочената норма предвижда, че се наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.

С нарушението на задължението водачът К. да вземе такива мерки, че паркирания от него автомобил „Ауди“ да не може да се приведе в движение, включително от детето му, той е нарушил едно от правилата за паркиране. От това нарушение не само е предизвикана непосредствена опасност за движение, но дори и реализирана такава – настъпили са материални щети и телесно увреждане на малолетното дете.

От горното следва, че правилно е санкциониран жалбоподателя. Наложената му е минималната по закон глоба, въпреки че сериозният резултат е предполагал определянето й към горния размер, но съдът не може да влоши положението на жалбоподателя и затова единственият възможен изход е да бъде потвърдено НП №19-0297-000207/04.06.2019 г.

Относно нарушението на чл.

102, ал. 1, т. 1 ЗДвП

Съгласно посочената норма на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В акта е посочено, че жалбоподателят А.К., като родител на малолетния си син, допуска управлението на автомобила „Ауди“ като е добавено, че това е на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН.

Очевидна е разликата в забраната да се предоставя МПС на определен кръг лица, и описаното деяние в акта – „допуска“.

Субект на нарушението по чл.