Решение № 5791 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5791 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110122081 по описа за 2025 година

Предявен е частичен осъдителен иск по чл.405,ал.1 КЗ.

Ищецът „ФЕООД е предявил осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10 000 лв, представляваща част от непогасения остатък (целия в размер на 31 000 лв) от дължимото застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на строителна техника", клауза „П-пълно каско” по щета № ** по застрахователна полица № ***. за имуществените вреди , причинени поради осъществената през периода 0506.05.2020г. кражба на застрахованата строителна техника марка *** , рег. № *** цвят жълт , заедно със законната лихва от „уведомяването на ответника за настъпилите застрохавателни събития до окончателното погасяване на задължението”, и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощикът на ищеца „Ф ЕООД поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 27.02.2026г. адвокатът на ищеца „ФЕООД е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представената на 09.03.2026г. писмена защита от адвоката на ищеца „ФЕООД .

Ищецът „***“ЕООД (конституиран с определение № 18220/ 22.04.2025г. по насотящото исково гр.д. № 22081/2025г. на СРС, 68 състав в изпълнение на изричните указания на въззивния съдебен състав в мотивите на въззивното решение

№

1647/17.03.2025г. по в.гр.д. № 7399/2023г. на СГС , ГО, III- Б въззивен състав – б.с.) е депозирал на 12.11.2025г. писмено становище по насотящото исково дело , в което пълномощникът му посочва , че „***”ЕООД няма никакъв правен интерес от завеждането на 1 такъв иск” , за което сочи подробни аргументи , поради което „няма как да даде становищепо дело , в което е въвлечен”.

В заседанието на 27.02.2026г. , в което е даден ход по същество на насотящото исково дело , не се е явил представител на ищеца „***”ЕООД.

Ответникът „****”АД оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 07.07.2021г. отговор на исковата молба при първоначалното разглеждане на делото по исковото гр.д. № 17407/2021г. по описа на СРС, 52 състав. Посочва се , че в конкретния случай на 08.02.2021г. е извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 58 921,10 лв, представляващо 70 % от действителната стойност на застрахованата стоителна техника към датата на застрахователното събитие (кражбата) , като ответното застрохавателно дружество е упражнило правото си по т. 64.1 , изр. последно от Общите условия по застраховката и е намалило с 30 % (а не с предвидените 50 %) дължимото обезщетение поради неизпълнение от застрахования на задълженията му по т.45.10 от Общите условия на застраховката да не оставя в застрахованото МПС свидителството за регистрация на ППС (част ІІ-ра).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответното дружество поддържат оспорването на предявения иск.

С писмена молба от 29.10.2026г. по настоящото исково дело пълномощник на ответника е възразил срещу конституирането на втория ищец „***”ЕООД (което е осъществено по изричи указания на въззивния съдебен състав в мотивите на въззивното решение № 1647/17.03.2025г. по в.гр.д. № 7399/2023г. на СГС , ГО, III- Б въззивен съставб.с.) , като е посочил конкретни доводи срещу това.

В заседанието на 27.02.2026г. , в което е даден ход по същество на насотящото исково дело , не се е явил представител на ответника , но с писмената молба от 29.10.2025г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхъврляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :

Въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.405,ал.1 КЗ произтича от застрахователно правоотношение между страните, т.е. от търговска сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно активната процесуална легитимация по иска :

Разглежданият иск по чл.405,ал.1 КЗ е предявен от ищеца „ФЕООД с искова молба , вх. № 22006612/29.03.2021г. , по която е било образувано исковото гр.д. № 17407/2021г. по описа на СРС, 52 състав, приключило с постановяването на решение № 2

20086177/03.04.2023г. , с което искът е уважен , като е осъден ответникът „****”АД да плати на ищеца „ФЕООД застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв със съответните лихви и разноски.

Ответникът „****”АД е предявил въззивна жалба , с което е оспорил решението № 20086177/03.04.2023г. по гр.д. № 17407/2021г. по описа на СРС, 52 състав.

По въззивната жалба е образувано въззивно гр.д. № 7399/2023г. на СГС, ГО, ІІІ-Б възивен състав.

С въззивно решение № 1647/17.03.2025г. по в.гр.д. № 7399/2023г. на СГС , ГО, III- Б въззивен състав е ОБЕЗСИЛЕНО решението № 20086177/ 03.04.2023г. по гр.д. № 17407/2021г. по описа на СРС, 52 състав и делото е ВЪРНАТО в СРС за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от ДРУГ СЪСТАВ на СРС „при съобразяване с мотивировачната част на въззивното решение”.

Видно от съдържанието на мотивите на въззивно решение № 1647/17.03.2025г. по в.гр.д. № 7399/2023г. на СГС , ГО, III- Б въззивен състав в тях са отправени указания при новото разглеждане на делото да бъде конституирано като ищец дружеството „***”ЕООД като задължителен необходим другар на първоначалния ищец „ФЕООД.

След връщането на делото в СРС за новото разглеждане на иска е образувано насотящото исково гр.д. № 22081/2025г. по описа на СРС, 68 състав , по което са изпълнени указанията на въззивния съдебен състав на СГС, като с определение № 18220/22.04.2025г.е конституиран като втори ищец „***”ЕООД.

Възраженията на ищеца „***”ЕООД срещу конституирането му като съищец , посочени в писмената му молба от 12.11.2025г. по настоящото дело както и възраженията на ответника „****”АД срещу конститиуирането на втори ищец , съдържащи се в писмената му молба от 29.10.2025г. по настоящото дело , не следва да бъдат разгледани от настоящата съдебна инстанция, защото конституирането на втория ищец „***”ЕООД е осъществено в изпълнение на изричните указания на възивната съдебна инстанция, отправени с въззивно решение № 1647/17.03.2025г. по в.гр.д. № 7399/2023г. на СГС , ГО, III- Б въззивен състав, които са задължителни за първата съдебна инстанция.

Относно основателността на иска :

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Страните по делото не спорят, че е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.405,ал.1 КЗ срещу ответното дружество за заплащане н а застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на строителна техника", клауза „П-пълно каско” по щета № ** по застрахователна полица № ***. за имуществените вреди , причинени поради осъществената през периода 05-06.05.2020г. кражба на застрахованата строителна техника марка *** , рег. № *** цвят жълт. Тези вземания се твърдят в исковата молба , а ответникът не ги оспорва с отговора на исковата молба.

Първият спорен въпрос по делото е относно правоимащият субект да получи застрахователното обезщетение . Този въпрос е разрешен с въззивното решение № 3

1647/17.03.2025г. по в.гр.д. № 7399/2023г. на СГС , ГО, III- Б въззивен състав, което е задължително за настоящата съдебна инстанция.

Вторият спорен въпрос по делото е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Според ищцовата страна той е 89 050 лв колкото е застрахователната сума по договора , а според ответника е по-малък – 58 921,10 лв , колкото са 70 % от застрахователната сума , което е платено на ищеца.

Отказът на ответното застрахователно дружество за плащане на застрахователно обезщетение в размер по-голям от 58 921, 10 лв е основателен. Това е така по следните причини :

С отговора на исковата молба са представени Общите условия на застраховката „Каско на МПС”, като страните не спорят , че именно това е действащата им редакция към датата на сключване на застрахователния договор и към датата на застрахователното събитие.

Според изричната разпоредба на т. 64.1, изр.2 от Общите условия на застраховката „Каско на МПС” при непредставяне на свидетелството за регистрация на МПС – част І или част

ІІ застрахователят изплаща 50% от определеното обезщетение.

Застрахованият по процесния договор предварително е бил запознат с Общите уславия по застраховката и ги е приел, т.е. съгласил се е и с правото на застрахователя по т.64,т.1, изр.2 от Общите условия да намали с 50 % застрахователното обезщетение при непредставяне на на свидетелството за регистрация на МПС – част І или част ІІ , т.е. при неизпълнение от застрахования на изричното му задължение по т.45.10, изр.1, in fine от Общите условия н застраховката. По делото няма спор и е доказано , че свидетелството за регистрация на ППС (част ІІ) е било в строителната техника и е откраднато заедно с нея , поради което не е представено на застрахователя.

Според приетото в заседанието на 23.02.2022г. по исковото гр.д. № 17407/2021г. по описа на СРС, 52 състав заключение по съдебната авто-техническа експертиза към датата на застрахователното събитие – 07.05.2020г. средната пазрана цена на застрахованата строителна техника е била 91 063 лв, което е повече от застрахователната сума от 89 050 лв .

Следователно дължимото обезщетение е в размер на застрахователната сума от 89 050 лв , което всъщност не е спорно между страните. Спорен въпрос между страните е дали ответникът е имал право да намали с 30 % размера на така определеното застрахователно обезщетение.Видно от разпоредбата на т.64,т.1, изр.2 от Общите условия на застраховката ответникът като застраховател има право да намали не само с 30% , но дори с повече - с 50 % застрахователното обезщетение, поради неизпълнвението от застрахования на задължението му по т.45.10, изр.1, in fine от Общите условия на застраховката да представи свидетелството за регистрация на ППС (част ІІ).

Следователно дължимото от ответника застрахователно обезщетение е 44 525 лв (50 % от 89 050лв) , което е по-малко от платеното от него обезщетение – 58 921,10 лв. Поради тази причина следва да се приеме, че ответникът е изпълнил изцяло задължението си за плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета. Доколкото претендираното с исковата 4 молба вземане не съществува , предявеният иск по като такъв следва да бъде отхвърлен. чл.405,ал.1 КЗ е неоснователен и

Относно разноските по делото:

На ищеца „ФЕООД не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като предявеният иск не е уважен.

На ищеца „***”ЕООД не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като предявеният иск не е уважен, а и не са представени доказателства за осъществени от този ищец разходи по настоящото дело , нито предявено съответно искане.

На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъде присъдени направените от него разноски по настоящото дело, представляващи платените депозит за съдебната автотехническа-екпертиза (150 лв) и държавна такса за предявената въззивна жалба (200 лв).

Тези разноски следва да бъдат възложени на ищеца „ФЕООД, който е предявил исковата молба, но не и на втория ищец „***”ЕООД , който е конституиран по указания на въззивната съдебна инстанция на СГС , но изрично възразява срещу констиуирането му като втори ищец и възлагането върху него на разноските на ответника.

Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 300 лв според посоченото в писмената молба от 28.10.2025г. по насотящото дело. Това искане следва да бъде уважено, тъй като ответното дружество , което е юридическо лице , е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Съдът следва да присъди на ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 ГПК , а именно 450 лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 3 300 лв искането на ответника по чл.78,ал.8 ГПК следва да бъде отхвърлено.