Решение № 35 от 23.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000613 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 33757/01.06.2022 г., подадена от „ГК България“ ЕАД, гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 45, с ЕИК:202380539 чрез адвокат В.

П. от САК срещу решение № 441/21.04.2022 г., постановено по търг. дело № 1790/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Елос“ ООД, гр. Благоевград, ул. „Димитър Солунски“ № 77А, с ЕИК:030216000, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер от 32 161.23 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена услуга свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на обект, във връзка с която услуга са издадени три броя фактури с № 4000039232/09.06.2020 г., № 4000040901/03.08.2020 г. и № 4000041766/02.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното плащане; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 848.18 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане (32 161.23 лв.) за периода от 25.08.2020 г. до 29.08.2021 г.; - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД сумата в размер на 18 356 лв., представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи от получаване на възнаграждение уговорено по договор от 20.03.2020 г. за периода от 01.09.2020 г. до 31.10.2020 г., вследствие разваляне на договор за физическа охрана от 20.03.2020 г., считано от 01.09.2020 г. без възложителя по същия да притежава основание за това, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното 1 плащане; - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 4 320.11 лв., представляваща разноски, направени от ищеца в исковото и обезпечително производства развили се пред Софийски градски съд, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за необосновано, неправилно и постановено в противоречие на материалния закон.

Излага съображения в подкрепа на възраженията си: - че предвид установеното от фактическа страна, решаващият състав при неправилна преценка на относимите към спора факти и в нарушение на материалния закон приел, че били налице предпоставките за възникване на предявените от ищеца главни претенции за заплащане на възнаграждение по процесния договор и за обезщетение за пропуснати ползи от преустановяване действието на договора от страна на ответното дружество, като неправилен бил изводът на съда, че подписването на протоколите за отработени часове еднозначно установявало надлежно изпълнение на задълженията на ищеца, представлявало приемане на работата съгласно уговорената в договора процедура и обвързвало ответното дружество със заплащането на възнаграждение; - че по отношение не присъденото обезщетение за пропуснати ползи от преустановяване действието на договора от страна на ответното дружество, съдът не се съобразил с това, че било налице неизпълнение по договора от страна на ищеца, при което и неправилно приел, че липсата на предупреждение с подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД означавало, че ответното дружество не разполагало с правото да развали договора като от друга страна първоинстанционният съд не изложил никакви мотиви относно наличието на предпоставките за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД при установено системно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, което можело да се окачестви като пълно неизпълнение; - че решаващият състав неправилно определил размера на присъдените в полза на ищеца пропуснати ползи и не съобразил правилата относно обхвата на дължимото обезщетение с оглед законоустановените граници на гражданската отговорност – от размера на неполучените възнаграждения по договора следвало да се приспаднат разходите по предоставяне на услугата – заплащане на възнаграждение на ангажираните лица; - че поради неоснователност на главните претенции на ищеца за заплащане на възнаграждение по договора и за пропуснати ползи, то и неоснователни се явявали исковите претенции за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.

Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени решението на градския съд в обжалваната му част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Елос“ ООД чрез адвокат П. В. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „ГК България“ ЕАД чрез адвокат В. П. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна, въззиваемото дружество „Елос“ ООД чрез адвокат П. В. поддържа отговора си на въззивната жалба и направените с него искания.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за 2 неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 14779/30.08.2021 г., подадена от „Елос“ ООД срещу „ГК България“ ЕАД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 32 281.20 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена услуга свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на обект, във връзка с която услуга са издадени три броя фактури с № 4000039232/09.06.2020 г., № 4000040901/03.08.2020 г. и № 4000041766/02.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2021 г., до окончателното издължаване; 2) Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

ІІ-ро ЗЗД вр. чл. 82, изр. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21 520 лв., представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи, вследствие предсрочно прекратяване на договор от 20.03.2020 г. без да се даде уговореното с него двумесечно предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2021 г., до окончателното издължаване; 3) Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 185 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане (32 281.20 лв.) за периода от 10.07.2020 г. до 30.08.2021 г. и 4) Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 990.60 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане (21 520 лв.) за периода от 04.09.2020 г. до 01.08.2021 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че между „ГК България“ ЕАД в качеството му на възложител и „Елос“ ООД като изпълнител бил сключен договор за физическа охрана на обект от 20.03.2020 г., по силата на който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал срещу месечно възнаграждение да извършва физическа невъоръжена охрана на обекта на възложителя, описан подробно в договора и на материалните активи, находящи се във всеки един момент в обекта, при условията на договора, плана за организация и извършване на охрана на обекта и Закона за частната охранителна дейност. Услугите били извършени съобразно правилата на договора, българското законодателство и били надлежно приети от ответната страна. Съставени били необходимите протоколи за отработени часове, приети от възложителя, като също така били приети и издадените фактури. Предоставяните услуги били надлежно фактурирани - фактури с № 4000039232/09.06.2020 г., № 4000040901/03.08.2020 г. и № 4000041766/02.09.2020 г., осчетоводени и приети от ответната страна без забележки. Плащане на тези парични задължения обаче не било извършено от длъжника по тях, въпреки настъпилата им изискуемост. В пределите на изпълнението на договора възложителят се обърнал към изпълнителя с искане да бъде редуциран обема на охраната без промяна в охранителния план и организацията на обекта, съответно изпратил писмено уведомление, че се възползвал от правото си да прекрати договора за охрана с изтичане на двумесечно предизвестие, считано от 26.08.2020 г. Последвало обаче ново изявление за прекратяване на договора по инициатива на възложителя, в което не се съобразявала волята изразена от тази страна в предходното такова, а се сочело, че договорът за охрана прекратявал своето действие, считано от 01.09.2020 г. (момент преди изтичане на срока по даденото двумесечно предизвестие). Същевременно, на 03.09.2020 г. възложителят осуетил достъпа на изпълнителя до обекта, чиято охрана следвало да бъде изпълнявана съгласно договора от 20.03.2020 г., което било направено поради незабавно прекратяване на договора от страна на 3 възложителя.

Ищецът счита, че съобразно уговорените хипотези за прекратяване на процесния договор, към началото на м.09.2020 г. ответното дружеството не разполагало с право едностранно без предизвестие да прекрати учредената договорна връзка, а било длъжно да отправи с писмено уведомление двумесечно предизвестие за намерението си да прекрати договора с изпълнителя.

Позоваването на възложителя, че охраната по договора не била изпълнявана с необходимото качество според изпълнителя не отговаряло на обективната действителност и не могло да се възприема, като основание за едностранно прекратяване на договора без отправяне на предизвестие. Ищецът възразява и по хипотеза на системно неизпълнение на задълженията му като изпълнител, като се посочва, че работата му била приемана периодично от възложителя без забележки относно нейното изпълнение. С неправомерното си действие по прекратяване на договорната връзка, считано от 01.09.2020 г. възложителят осуетил възможността изпълнителят да изпълни надлежно възложената му работа за м. септември и октомври 2020 г. и да получи уговореното месечно възнаграждение през този период на предизвестието, чиито размер възлизал на 10 760 лв. месечно, или 21 520 лв. общо, за която сума възложителят следвало да отговоря под формата на възникнало парично обезщетение за неправомерно извършено прекратяване на договора от 20.03.2020 г., считано от 01.09.2020 г.

Ищецът претендира и да получи заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на следващите му се вземания за възнаграждение по предоставена услуга и обезщетение за неправомерно прекратяване на договора за охрана, като изтъква, че началният момент на закъснението по отношение на първия главен дълг била датата - 10.07.2020 г., а този на втория главен дълг - 04.09.2020 г. Обезщетението се търси за закъснение продължило до 30.08.2021 г., съответно до 30.08.2021 г.

Ответното дружество „ГК България“ ЕАД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва така предявените искове по основание и размер, поради което моли съда да ги отхвърли като недоказани.

Признава, че на 20.03.2020 г. страните по делото са сключили договор за охрана на имущество на ответника, като тази охрана била възложена на ищеца срещу заплащането на определено месечно възнаграждение. В пределите на действие на това правоотношение на 21.08.2020 г. възложителят се възползвал от уредената правна възможност да прекрати действието на договора преди изтичане на уговорения срок, като за целта отправил писмено предизвестие, че прекратява договора с изпълнителя, считано от изтичане на 2 месеца от получаване на това уведомление. На по-късен етап - 31.08.2020 г. „ГК България“ ЕАД изпратило до „Елос“ ООД ново уведомление за прекратяване на договорната им връзка, като този път се позовавало на това, че фактът на прекратяването настъпвал, считано от 01.09.2020 г. Позоваването за това прекратяване без изчакване на определен срок било мотивирано от ответника с обстоятелството, че ищецът допуснал неизпълнение на съществени свои задължения заложени в договора - такива по чл. 1.1, чл. 3.1, чл. 3.6 и чл. 3.9, като към уведомлението за прекратяване били приложени два констативни протокола от 18 и 24.08.2020 г., с които се установявали нарушения по изпълнението на договора състоящи се в това, че едно от определените лица на което било поверена физическата охрана на обекта спяло по време на своята смяна. Потвърждава, че договорът бил развален, считано от 01.09.2020 г. и в периода след това неговото изпълнение било преустановено. В този контекст не било вярно заявеното от ищеца, че договорът бил прекратен едностранно от ответника, считано от 4