Решение № 17951 от 22.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17951 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110162053 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от ******** ЕООД срещу „А1 *******АД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 0,73 лева с ДДС, за която се твърди, че представлява неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № 0886431180 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., за който е издадена фактура № 0442400748.

В исковата молба се твърди, че „******” ЕООД е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г., при ответника „А1 България” ЕАД за 2 161 услуги. Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси, различен от договорените такива, като и фактурира повече месечни абонаментни такси за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената, за което ищецът сезирал Прокуратурата. В писмените си показания пред разследващия орган разпитаният мениджър твърдял, че неоснователно надчислените суми са върнати на ******** ЕООД, но към момента на подаване на исковата молба това не е направено. Тъй като неплащането на издадена от оператора фактура би довело до преустановяване на достъпа до мрежата за съответната мобилна услуга, ищцовото дружество, въпреки възраженията си, заплащало всички фактури напълно и в срок. Навежда твърдения, че във Фактура № 0442400748, издадена за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за мобилна услуга № 0886431180 са начислени и заплатени общо 36,46 лева без ДДС, от които 24,97 лева за потребени мобилни услуги, а останалата сума е за месечни абонаменти 1 такси, при уговорени такива от 10,51 лева без ДДС. Поради това, заплатеното в повече по процесната фактура в размер на 0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с ДДС представлява получено без основание от ответното дружество. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

От страна на ответника е упражнено правото на отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Признава, че между „А 1 *******АД и ******** ЕООД е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г., а в Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за мобилна услуга № 0886431180. Навежда доводи, че във фактура № 442400748 всички суми са начислени правилно, като в същата е отчетено предоговарянето на тарифния план за услугите. Оспорва обстоятелството, че именно ищецът е ползвал услугите е и заплатил стойността на фактурата и поддържа, че ако има неправомерно начислена сума, то тя следва да се възстанови на платилото я лице. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.

Предвид изложеното, и правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 ГПК, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, а именно - че е заплатил процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на престацията.

В настоящия случай между страните не се спори, че за процесния период същите са били обвързани от договор за мобилни услуги за номер ***, както и че е издадена фактура № 0442400748 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., дължимата сума по която е изцяло заплатена.

Спорният между страните въпрос е дали сумите във фактурата са начислени съобразно уговореното между страните и дали именно ответникът е заплатил дължимата сума по нея.

2

От стр. 3 от Фактура № 0442400748 (л.47) се установява, че за номер *** за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. са начислени следните суми:

5,33 лева – месечна такса „А1 М клас S“ за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.;

1,42 лева – месечна такса „А1 М клас S“ – частична за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г.;

2,43 лева – върната сума по предходна фактура (3 бр.);

3,00 лева – пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост;

0,32 лева – пакет 1000 МВ интернет на максимална скорост за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. и

1,18 лева – пакет 1000 МВ интернет на максимална скорост за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.

Съгласно Приложение № 1 от 14.10.2019 г. по Договор № 503554975 – Активиране и условия за ползване на тарифни планове към мобилна телефонна услуга А1 М клас (л.36) цената за месечна абонаментна такса за план „А1 М клас M“ с включената отстъпка е в размер на 5,60 лева. Съгласно чл. 2.1 (л.35) параметрите SIM карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2.

Съгласно Приложение № 1 от 14.10.2019 г. – Промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга (л.39) месечната такса с включена отстъпка за пакет „Мобилен интернет 5 GB“ e в размер на 3,50 лева.

Съгласно Приложение № 2 към Договор № 503554975/14.10.2019 г. – Списък на телефонните номера, активирани по Приложение № 1 към договора; Тарифни планове/пакети, активирани по тях (л.43) тарифният план за номер *** е „А1 М клас М“, с активиран допълнителен пакет „Мобилен интернет 5 G B на максимална скорост“. Приложение № 2 е подписано от управителя на ищцовото дружество ****** като автентичността на положения подпис не се оспорва, поради което съдът приема, че подписът е положен именно от него.

Съгласно Приложение № 1 към Договор № 503554975 – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги (л.7) месечната абонаментна такса с включена отстъпка и допълнителни пакети за тарифен план „А1 М клас S“ е в размер на 6,51 лева. Съгласно чл. 2.1 параметрите SIM карта, телефонен номер и тарифен план се описват в Приложение № 2.

Съгласно чл. 3.1 от договора месечната абонаментна такса с включена отстъпка за пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ е в размер на 4,00 лева.

3

Съгласно Приложение № 2 към Договор № 503554975 – Списък на телефонни номера, активирани по Приложение № 1 към Договора; тарифни планове/пакети, активирани по тях (л.33) тарифният план за номер за мобилна услуга *** е „А1 М клас S“, с активиран допълнителен пакет „Мобилен интернет 5 G B на максимална скорост“. Приложение № 2 е подписано от управителя на ищцовото дружество ****** като автентичността на положения подпис не се оспорва, поради което съдът приема, че подписът е положен именно от него.

От представеното извлечение от кредитно известие (л.20, гръб) се установява, че за номер *** по фактура № 442400748 за отчетния период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. е начислена в повече сумата от 0,61 лева.

Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приема, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената услуга такса в размер на 0,61 лева без ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.

Освен това, при съпоставка на уговореното между страните и начисленото във фактурата № 0442400748 съдът намира, че на ищеца неоснователно са начислени месечни такси за пакет „Плюс 1000 МВ мобилен интернет на максимална скорост“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. на стойност 0,32 лева без ДДС и за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. на стойност 1,18 лева без ДДС, доколкото по делото не са налице доказателства между страните да е уговорено ползването на този допълнителен пакет. Така неоснователно начислената на ищеца сума в процесната възлиза на 1,50 лева без ДДС.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът за неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлен поради това, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А1 *******АД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от ищеца по иска за неоснователно обогатяване ******** ЕООД. Дори и плащането да е фактически извършено от трето за спора лице, погасителният ефект чрез плащане на задължението по фактурата е настъпил в правната сфера именно на ищеца, който е длъжник по фактурата, което означава, че обедняване от правна страна е налице за длъжника по фактурата, без оглед на това дали и как третото лице и длъжника ще уредят отношенията си по повод плащането към 4 кредитора.

Не се твърди от ответника, поради което и не подлежи на разглеждане дали третото лице е имало правен интерес да извърши плащането, вместо длъжника ******** ЕООД, за да се счита, че платецът /трето за спора лице/ се е суброгирало в правата кредитора „А1 *******АД (чл. 74 ЗЗД – „ Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора“) и че на това основание материално право отговорен за неоснователно обогатяване е третото лице-платец, а не „А1 *******АД, като възможна хипотеза за отхвърляне на иска.

Предвид изложеното, и диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 0,73 лева с ДДС, чиято равностойност в евро възлиза на 0,37 евро.

Доколкото, с молба-становище от 07.11.2025 г. ищецът е поискал присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, и на основание чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване, то искането е своевременно заявено и следва да бъде уважено. Тъй като исковата молба е подадена по пощата на 17.10.2024 г., и на основание чл. 62, ал. 2 ГПК от този момент настъпват законовите последици от предявяване на иска, законна лихва следва да бъде присъдена от тази дата.

Съдът взе предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което размерът на уважената претенция и присъдените разноски следва да бъде посочен в евро, вместо в български левове, при курс 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

При този изход на спора поначало право на разноски има ищецът, който доказва такива в размер на 50 лева държавна такса (л.23) и 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 14 по делото). Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът, предвид абсолютната стойност на последното, намира за неоснователно. Действително, след РЕШЕНИЕ НА СЪДА C 438/22 , НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита за незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-ниски размери адвокатски 5 възнаграждения. Съдът намира обаче, че Наредба № 1/09.07.2004 г. подлежи на съобразяване като ориентир за средни пазарни цени на адвокатските услуги. Претендираното от ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение е в максимално най-ниския размер, а дори при минимална фактическа и правна сложност на спора страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от предвидения съгласно наредбата, като за съдебно дело без фактическа и правна сложност прекомерност би била налице само при значително надвишаване на средните пазарни цени, например при трикратно надвишение, което в случая не е налице. Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 102,26 евро, представляваща равностойността на 200 лева, разноски по делото.