Решение № 9 от 06.03.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Белоградчик, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Д. Б. В.А-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200206 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ц. В. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 418/01.10.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което й е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.47 ал.1 т.1 и чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата се т в ъ р д и незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се иска отмяната му, отрича се извършване на приписаното нарушение, сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта, пренесени и в издаденото НП. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с проц. представител, като последният твърди, че жалбоподателят не е присъствал при извършване проверката на място – в сечището, не е бил запознат още тогава с нея и с издадения КП по повод същата, а едва при съставяне на АУАН, сочи, че времето на извършване на нарушението, като период, е неправилно определено, при приключване на сечището, не са били установени нередности относно проведената сеч, както и че неправилно е определена материалната, санкционна норма - чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, неотговаряща на текстовото изпълнително деяние, вменено като поведение.

Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява лично, не изпраща 1 представител в с.з., не изразява становище по казуса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Ц. В. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.

Същата, в това си качество, на 25.04.2025 г. е получила позволително за сеч № 0816794, с очакван добив на 44 плътни куб. м. едра и средна строителна дървесина, и дърва, от вида „зелена дугласка и смърч“, от отдел 16 ”о” ДГТ - имот от горския фонд, в землището на с. Ч., обл.В.. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 28.04.2025 г. до 31.12.2025 г., като добитите материали да се извозят от сечището в същия период.

Н а 18.08.2025 г. св. В. Н. и колегите му С. П, М. Н и В. Г – горски инспектори при РДГ-София, в присъствието на инж. Ж. Ж. – зам. директор на ТП ДГС-Белоградчик, извършили обход и проверка на място в имота, попадащ в отдел “16 о” в землището на с. Ч., обл.В.. Те констатирали нередности при провеждане на сечта в имота, като своите констатации В. Н. отразил в констативен протокол - № 016270, ведно с указания за следващи се действия – съставяне на АУАН на Д. В., от служители на РДГ-Берковица, за нарушаване на чл.108 ал.2 от ЗГ. Нередностите се изразявали в извършена сеч на общо 5 бр. немаркирани за сеч дървета. Съгласно сортиментна ведомост, количеството нерегламентирано добита дървесина излизало 12 пл. куб. м.

Предвид всичко установено и разпореденото в издадения КП, на 21.08.2025 г. , св. Д. М. В., съставил АУАН № 418 от същата дата на Д. Ц. В., в нейно присъствие : за това, че “ в периода 28.04.2025 г. / момента на разрешаване отпочването на сечта с позволителното за сеч/ до 18.08.2025 г. / извършване на проверката на терен/, като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, след като е получила позволително за сеч № 0816794/25.04.2025 г., в отдел „16“ подотдел „п“ , имот от ГФ - ДГТ, с. Ч., общ.

Ч., обл. В., не е упражнила контрол при добива на дървесина, при което е извършена сеч на общо 5 бр. дървета от вида „зелена дугласка и смърч“ , възлизащи на общо 12 пл. куб., без да са маркирани с КГМ в основата на пъните“. Като цифрова квалификация на деянието, свид. И. И. посочил – „чл.108 ал.3 от ЗГ“. Свидетел, отбелязан като такъв на съставяне на акта само, бил колегата на В. – И. Б. И. Нарушителят В. не подписала акта, но получила копие от него, като направила писмено възражение по акта – че не е повикана и не е присъствала на извършената проверка / в сечището/. Отказът й да подпише самия АУАН е удостоверен надлежно с три имена и подпис на свидетел – трето лице.

На 01.10.2025 г. въз основа на акта на св. И. И., е издадено обжалваното НП № 418/2025 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

На първо място, съдът не намира за основателно възражението на жалбоподателя за процесуално нарушение, свързано с отсъствието на лесовъда В. по време на проверката на терен – на 18.08.25 г. Няма никъде задължение за контролните органи за осъществяват такива проверки след изрична покана за присъствие до отговорното за сечището лице и само в такова негово присъствие да извършат своите действия. Проверката приключва с КП, който, като документ, не е част от самото админ. нак. производство, което започва чак със съставянето на АУАН. Няма следователно причина проверката, при която се установява едно админ. нарушение, да си направи и без участието на провереното лице, което може да бъде в последствие уведомено за нея, чрез запознаване с изготвения КП. Последният може да се приложи като писмено доказателство към админ. нак. преписка, като „нарушителят“ ще има възможност да узнае за установените факти при проверката / т.е. за описаното в КП/ , след като му се предяви и самия АУАН.

Съдът обаче, намира за основателни другите доводи, направени от страна на жалбоподателя.

От една страна, действително може би има неправилно определяне времевия период на осъществяване на мененото нарушение. В АУАН и НП, той е фиксиран с начален момент – датата на позволяването отпочване на сечта в имота – 28.04.25 г., а краен момент – проверката на служителите на ИАГ – 18.08.25 г. И докато последното обстоятелство е възможно, то първото – началния момент, не е доказан по никакъв начин, или поне е силно разколебано обвинението досежно него. Това е така, тъй като според думите на самия актосъставител, той лично и друг негов колега / свидетел на съставяне на акта/, определено време – ок. месец и половина, преди проверката на РДГ-София / т.е. преди 18.08.25 г./, също са извършили обход на сечището, с цел контрол на провеждането на сечта и не са установили нарушения. Респ. ок. края на м. юни - началото на м. юли 2025 г. явно не са били налични в имота отрязани дървета, които да са били без поставена КГМ, определяща ги за подлежащи на сеч. В АУАН и НП, актосъставителят и АНО следователно са определили неправилно по-дълъг период на извършване на нарушението, което очевидно към 28.04.25 г. не е било започнало да се осъществява. Но дори това да не е процесуално нарушение – тъй като едно виновно лице може да бъде осъдено/наказано, за провинение, осъществено в „по-малък обем“ от обстоятелствата, включени в обвинението / в случая за само по-кратък период от време, но с краен момент 18.08.25 г. /, което съдът 3 може принципно да стори, то в конкретния казус и това е невъзможно – тъй като не бе доказан по никакъв начин точния начален момент на извършване на деянието. Актосъставителят не посочи кога точно са извършили своята, предходна проверка, при която не е имало все още нерегламентирана сеч / юни, юли, точен ден и т.н./

На последно място, но най-съществено за съдбата на обвинението /и самото НП/ обаче, съдът констатира, че е допуснато много съществено нарушение на материалните правила на ЗАНН и ЗГ. Или – направена е неправилна квалификация на поведението, което са приписали и са искали да санкционират актосъставителят и АНО. Самият актосъставителя в с. з. заяви, че е приел за извършено, и съставил акт за нарушение - изразено в „не упражнен контрол” от страна на Д. В. при провеждане сечта, придал е и правна квалификация цифром – „чл.108 ал.3 от ЗГ“. От текста на нарушението, описан в акта и НП – подобна проява би обусловила квалификация по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ/ за не упражнени контролни правомощия/, а не по т.3 на същата норма. Самата т.3 – изисква съвсем друго поведение, неописано с думи в акта и НП – а именно извършителят да „не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията”, подобно поведение, като текст не е вменено на В., нито с АУАН, нито после чрез НП. Допълнително, съдът отбелязва още един факт : нарушението в АУАН е само по „чл.108 ал.3 от ЗГ“, докато в НП – то е преквалифицирано по чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във връзка с чл.108 ал.3 от ЗГ и допълнено с още нормативни правила – по Наредба №8/2011 за сечите в горите.

При така установените нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано ,и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 418/01.10.2025 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Д. Ц. В. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.47 ал.1 т.1 и чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 4

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Белоградчик, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Д. Б. В.А-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200206 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ц. В. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 418/01.10.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което й е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ във вр. чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.47 ал.1 т.1 и чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата се т в ъ р д и незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се иска отмяната му, отрича се извършване на приписаното нарушение, сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта, пренесени и в издаденото НП. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с проц. представител, като последният твърди, че жалбоподателят не е присъствал при извършване проверката на място – в сечището, не е бил запознат още тогава с нея и с издадения КП по повод същата, а едва при съставяне на АУАН, сочи, че времето на извършване на нарушението, като период, е неправилно определено, при приключване на сечището, не са били установени нередности относно проведената сеч, както и че неправилно е определена материалната, санкционна норма - чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, неотговаряща на текстовото изпълнително деяние, вменено като поведение.

Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява лично, не изпраща 1 представител в с.з., не изразява становище по казуса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното: