Решение № 151 от 15.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. К., 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Стефка Ф. А.а като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20225320200034 по описа за 2022 година Установи следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-0281-001394/07.12.2021 г. на Началник група към ОД на МВР П., РУ - К., на Й. О. И. с ЕГН ********** *****, е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137 Е от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Твърди наличието на процесуални нарушения и недоказаност на административното обвинение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Г. Б. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди НП.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели – И. С., М. О., А. Ц., Я. И. и Й. Ц., както и приобщените писмени и веществени доказателства по делото, намира за установено следното:

На 15.11.2021г. в около 17:00 часа в Б. на кв.С. Й. И. управлявал МПС мотоциклет С. ******* с peг. номер ********, собственост на брат му Я. О. И. с ЕГН **********, като по време на движение не използвал защитна каска.

Минавайки покрай дома на М. О. и А. Ц. форсирал мотора, вследствие на което се вдигнал силен шум и за това О. и Ц. излезли на улицата, видели, че именно жалбоподателя управлява мотоциклета и му направили забележка да не вдига шум с МПС-то за да не стресира малките им деца. Между тях и Й. И. и Я. И. възникнал скандал и сбиване по този повод за което бил подаден сигнал на тел.112. Пристигнали служители на РУП К. между които и св.С. и след разговор с лицата – очевидци, снемане на обяснения и извършена лична проверка, с оглед констатираното, мл. автоконтрольор С. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Й. И. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл.137Е от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, тъй като на 15.11.2021 г. в 17:10 часа в Б. на кв.С. до номер 12 с посока на движение от изток към запад управлява мотоциклет С. ******* с peг. номер ********, собственост на Я. О.

И. с ЕГН **********, като по време на движение не използва защитна каска.

От извършената проверка и справка в КАТ-АНД се установило, че водачът е неправоспособен, не притежава свидетелство за управление на МПС.

Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.12.2021г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършването им и данни за нарушителя, на жалбоподателя И. било наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137 Е от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 10.01.2022 г., като жалбата срещу него е депозирана на 14.01.2022 г., т.е. в срок.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. С., М. О., А. Ц. и Й. Ц., които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно приобщени от съда. Съдът не кредитира показанията на св. Я. О. И., тъй като е брат на жалбоподателя и те не кореспондират с останалите гласни доказателства, както и с писмените и веществените такива.

2

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна означава, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът съобрази следното:

1. Относно наложеното наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:

Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като се съдържат всички необходими реквизити от задължителното им съдържание, касаещи фактическия състав на нарушението. Изрично е посочено, че жалбоподателят е неправоспособен водач, който не притежава СУМПС и като такъв е управлявал мотоциклет С. ******* с peг. номер ******** на 15.11.2021г. в Б., кв.С..

Това обстоятелство се явява категорично и безспорно доказано от събраните по делото доказателства.

При посочената нормативна уредба, като е упоменал в обстоятелствата по нарушението, че жалбоподателя е управлявал МПС без да е правоспособен водач, както контролния, така и наказващия орган не са допуснали нарушение на процесуалните правила, което да е създало неяснота за правнозначимите обстоятелства, така че да се наруши правото на защита на наказаното лице.

Жалбоподателят не притежавал СУМПС, т.е. бил е изцяло неправоспособен водач. При това положение, съдът намира, че управлявайки процесния мотоциклет на 15.11.2021г. в гр. Б., същият е осъществил нарушението по чл.150 от ЗДвП, за което правилно е наказан с относимата за деянието санкционна норма на чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП. Наложеното му наказание глоба в размер на 200 лв. е определено в средния посочен от санкционната разпоредба размер, в предвид на начина на извършване на нарушението и последиците от него. Няма искане за намаляването й.

Деянието по чл.150 от ЗДвП не съставлява маловажен случай.

3

Обществената опасност на посоченото нарушение не се явява по-ниска в сравнение с обичайната за този вид нарушения. Жалбоподателят при липсата на правоспособност изобщо, управлявайки моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване в населено място е поставил в значителна опасност не само собствения си живот, но и живота и здравето на околните, още повече, че именно рисковото му управление е станало причина за сигнал до органите на полицията.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.150 от ЗДвП за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

2.Относно наложеното наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137 Е от ЗДвП.е необходимо да се посочи следното:

При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава и на това административно нарушение - по чл.137Е от ЗДвП, тъй като на 15.11.2021 г. в 17:10 часа в Б. на кв.С. като мотоциклетист, управлява мотоциклет С. ******* с peг. номер ********, като по време на движение не е изпълнил задължението си да използва защитна каска.

Нарушението, което е изложено в пункт І – ви от НП е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно–наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.137Е от ЗДвП, като при излагане на обстоятелствата на това нарушение са посочени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вмененото му за осъществено административно нарушение. Обстоятелството чия собственост е управлявания мотоциклет /на св.Я. И./ не е елемент от състава на нарушението.

Правилно според съда административно–наказващият орган е приложил и съответната на нарушението по пункт І – ви от НП санкционна разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Относно размера на наложеното наказание глоба в размер на 50 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване.

С оглед на това, съдът намери, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

В предвид на гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

1.ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-0281001394/07.12.2021 г. на Началник група към ОД на МВР П., РУ - К., с което на Й. О. И. с ЕГН ********** *****, е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, както и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137 Е от ЗДвП

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

Г.Б.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5