Решение № 233 от 08.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Стара Загора, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000163 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 61/22.01.2024 г, постановено по гр. д. № 3047/2023 г. на Районен съд - Стара Загора, с което е признато за установено, че Договор за потребителски кредит №720031222886, сключен на 29.08.2022г. между Н. М.

Н. и „Т.” ЕАД е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и „Т.” ЕАД е осъден да заплати на Н. М. Н., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 845 лв., държавна такса в размер на 216, 54 лв. по настоящото производство, 527, 60 лв.- експертизи по делото.

Въззивникът „Т.” ЕАД излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Направено е искане да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли като неоснователен предявения иск. Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. М. Н., с който се взема становище по направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Няма искания за събиране на доказателства. Претендират се разноските пред настоящата инстанция. В случай, че насрещната страна претендира съдебни разноски, се прави 1 възражение за прекомерност на същите.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, чл.10 ал.1 и ал.2 ЗПК и чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11 ЗПК.

Ищецът Н. М. Н. моли съда да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между Н. М. Н. и „Т.“ ЕАД Договор да потребителски кредит №720031222886 от 29.08.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Претендира сторените по делото съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Т.” ЕАД депозира писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, като излага подробни съображения.

По делото не е спорно, че на 29.08.2022г. Н. М. Н. е сключил с „Т.” ЕАД, договор за потребителски кредит №720031222886, по силата на който е получил сумата от 3 600 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 30.39 % и ГПР в размер на 33.93 %. Ищецът пожелал сключване на застраховка „Защита на кредита и сметките“, в размер на 1 813, 50 лв.., като тази сума кредиторът превеждал към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общото крайно задължение по Договора възлизало в размер на 5 413, 50 лв.., която сума била разсрочена на 50 погасителни месечни вноски всяка в размер на 191, 64 лв.

От представените доказателства е видно, че Н. М. Н. е заплатил на „Т.” ЕАД по процесния кредит следните суми: от 02.10.2022 г. за сума в размер на 192,13лв. договор № 720031222886, от 21.11.2022 г. за сума в размер на 192,13лв. договор № 720031222886, от 23.12.2022 г. за сума в размер на 192,13лв. договор № 720031222886, от 21.03.2023 г. за сума в размер на 192, 54 лв. договор № 720031222886, от 21.04.2023 г. за сума в размер на 53 лв. договор № 720031222886, от 03.07.2023 г. за сума в размер на 134 лв. договор 2

№ 720031222886.

От заключението на съдебно - счетоводна експертиза е видно от заключението по същата е, че ГПР по договор за кредит съгл. т.10 от договора е 33, 93 % ГПР, ако бъде включена застрахователната премия е 43,58%.

От заключението на съдебно-техническа експертиза е видно, че размера на шрифта, с който са написани всички елементи на договора за потребителски кредит №720031222886/29.08.2022 г. е както следва: заявлениедекларация за установяване на договорни отношения-размер 12, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП-размер 10, Застрахователен договор-размер 12 информация по чл.324-327 КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити предоставени от „Т.“ ЕАД-гр. София-размер 12.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения 3 от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР – 33, 93 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в нормата на чл.

19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. В процесния договор, плащането на застрахователна премия не е взето предвид като разход при формирането на посочения ГПР от 33,93 %, въпреки че е включена в общата дължима сума и месечните вноски. Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза при включване на застрахователната премия ГПР ще бъде в размер на 43,58 %. Реално посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната такава, а е по- висока, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на разпоредбата на чл. 68 г, ал.

4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което предявеният иск се явява основателен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Процесуалният представител на „Т.“ ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от Н. М. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението за други неоценяеми искове е 1000 лв.

В настоящия случай от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че Н. М. Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв., което е под законоустановения минимум, поради което не следва да бъде намалявано.

С оглед изхода на делото „Т.“ ЕАД следва да заплати на Н. М. Н. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/22.01.2024 г, постановено по гр. д. № 3047/2023 г. на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА „Т.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *** направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5