Решение № 377 от 07.11.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. П., 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200761 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба Д. Е. Ц. с ЕГН ********** и адрес : /населено място/ против Наказателно постановление № 22-0314-000495 от 15.09.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР, Б., РУ П., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева. В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Иска се неговата пълна отмяна.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. П., който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Б., ТО П., редовно и своевременно призовани не ангажират представител по делото.

В съпроводителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка се изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна следното :

На 27 срещу 28.08.2022г., жалбоподателката и семейството й се прибрали от морето, като паркирали собствения си лек автомобил „Фолксваген“, с рег.

№ *** пред дома си, находящ се на ул. „П.“ № * в гр. П.. На 28.082023г. свидетелят А. К. С. - служител в РУ - П., получил сигнал от оперативния дежурен да бъде извършена проверка за това, че на улица „М.с.“ № * имало паркиран лек автомобил, който затварял входа към гараж. Заедно със другия свидетел А. Б. Б. - служител в РУ П., пристигнали на място и установили автомобил без водач, който бил паркиран и пречел на входа за гараж. За така установеното при проверката бил съставен фиш с уведомление за неправилно паркиране, който бил поставен на автомобила. Фиша бил съставен на името на жалбоподателката Ц., която не била съгласна с него, поради което входирала изрична молба по описа на РУ – П., с която възразила срещу така съставеният на 28.08.2022 г. фиш, като за констатираното нарушение поискала от контролния орган да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, с оглед обжалването му.

На 01.08.2022г. бил съставен АУАН серия GA № 22-0314-00049 от свидетелят А. С., в присъствието на свидетеля А. Б., против Д. Е. Ц. за това, че като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, на 28.08.2022 г. около 16:40 часа в гр. П. на ул. „М.с.“ № * паркира собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *** на тротоара пред жилищна сграда и гараж, с което затруднява достъпа до тях – нарушение на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателката непосредствено след съставянето му.

Въз основа на така съставения акт, на 15.09.2022 г. Началник РУ в ОДМВР Б., РУ – П., издал обжалваното наказателно постановление № 220314-000495, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 178е ЗДвП, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева. Процесното наказателно постановление е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателката на 21.09.2022 г. В законоустановения срок – на 27.09.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят А. С., свидетелят по акта А. Б., съпругът на жалбоподателката К.Ц., изслушани бяха и обясненията на жалбоподателката Д. Ц..

Полицейските служители свидетеля С. и свидетеля Б. изнасят, че адреса е посетен по повод подаден сигнал за неправилно паркиран автомобил пред вход на гараж. Установеният на място автомобил, според свидетеля С. „бил паркиран на едно оширение, като тротоар, на около 5-6 метра от гаража, но не може да прецени дали могат да се разминат два автомобила“. Свидетеля Ц., както и жалбоподателката Ц. в дадените обяснения изнасят, че паркират автомобила си на ул. „П.“, но тъй като не била реализирана фишовете им се 2 съставяли на ул. „М.с.“. Излагат, че по начина, по който паркират автомобилът си, не пречили нито на движението, нито на ползването на процесния гараж. Излагат още, че гаражът е на полицейски служител, с който семейство Ц.и имат известни неразбирателства, и поведението от страна на полицейските служители, изразяващо се в неколкократно съставяне на фишове за неправилно паркиране, е тенденциозно и се дължи на влошените отношения между съседите в кооперацията - собственици на процесния гараж и семейството на жалбоподателката.

По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 12/22.02.2023г. издадено от Кмета на общ. П., от което се установява, че ул.

„П.“ е предвидена съгласно регулационни план на гр. П. одобрен със Заповед № 1658/21.10.1990г. и е започваща от ул. „М.с.“, но не е реализирана.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, подробно описани в съдебните протоколи. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с право на жалба и е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в указаните срокове. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Както в съставения акт, така и в наказателното постановление нарушението е описано с фактическите му признаци, обстоятелствата, при които е извършено.

Нарушението е описано ясно и точно, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

В настоящия казус, жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Цитираната норма установява забрана за паркиране на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Както в съставения АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, при описание на обстоятелствата на нарушението се посочва, че жалбоподателката паркира собствения си лек автомобил на тротоара пред гараж, с което затруднява достъпа до него.

На първо място, съдът намира, че така описаното в АУАН и наказателно постановление деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП е лишено от всякаква конкретика и посочване на 3 релевантни за ангажиране на административно-наказателната отговорност факти и обстоятелства. В случая, административно-наказващия орган е формулирал едно бланкетно изпълнителното деянието, без да посочи всички индивидуализиращи белези на конкретното нарушение. Съпоставяйки съставомерните елементи на вменената за нарушена норма на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП с установената по делото фактическа обстановка, съдът констатира, че липсва изложение касателно всички кумулативни елементи на нарушението, като в казуса не е доказан затрудненият достъп до гаража. От изложената както в акта, така и в наказателното постановление фактическа обстановка не става ясно от кои обстоятелства се установява, че е налице обективно затруднение на достъпа до гаража. Изявлението на наказващия орган, че жалбоподателката паркира собствения си автомобил на ул. „М.с.“ № * и по този начин затваря достъпа до гаража, находящ се на този адрес, не е достатъчно, за да изпълни императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно и ясно формулиране на административнонаказателното обвинение, защото не всяко паркиране пред жилищна сграда и/или гараж е неправомерно, а само онова, което затруднява достъпа до обектите.

Допуснатата непрецизност от страна на наказващия орган е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. По този начин наказателното постановдление не е изпълнило функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, което обстоятелство представлява съществен пропуск от страна на наказващия орган, който не може да се санира в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства. Това е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателката, като при издаването на наказателното постановление не са спазени изискванията относно задължителното му съдържание, регламентирани в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На следващо място, съдът констатира, че в казуса не бе установено с необходимата степен на категоричност мястото на описаното нарушение.

Както бе посочено по – горе, административното обвинение е повдигнато за това, че, жалбоподателката паркира собствения си автомобил на ул. „М.с.“ № *, като по този начин затваря достъпа до гаража, находящ се на този адрес.

Обвинителната теза обаче не се доказа от показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители. Според показанията на свидетеля С. „Автомобила бил паркиран на едно оширение, като тротоар, на около 5-6 метра от вратата на гаража, но не може да прецени дали могат да се разминат два автомобила“. В случая трябва да се прецени дали на процесната дата жалбоподателката е паркирала автомобила си на ул. „М.с.“ неправилно, така че да създава пречки и опасност за останалите участници в движението.

Установи се, че жалбоподателката и съпругът й живеят в кооперация, която се намира на нереализирана улица „П.“, различна ул. „М.с.“. Посочването на ул.

„М.с.“ като място на извършване на нарушението, въпреки че се касае за 4 съседна улица е съществено нарушение, доколкото се установява, че конкретното място на нарушение е част от нереализирана улица и лишаваща собствениците от нормален достъп до имотите им, откъдето започва и черен път – пътека.

Настоящият състав счита, че административнонаказателния орган, който носи доказателствената тежест в процеса не е ангажирал доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Мястото, на което е бил установен автомобилът от свидетеля С., не е безспорно доказано, че е създавал пречки за останалите участници в движението – не се установява да е заемал част от активната лента за движение, да е пречил на видимостта, да е възпрепятствал извършването на маневри и т. н.

Не на последно място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че именно Ц. е управлявала процесния лек автомобил на посочената дата, че именно тя е паркирала същия на мястото, установено от полицейските служители, респ. че именно тя е лицето, спрямо което следа да бъде реализирана административно наказателна отговорност за твърдяното нарушение по чл. на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП. В показанията си актосъставителят С. е категоричен: „Отидохме на място и сложихме фиш с уведомление. Установихме автомобила. Нямаше водач в автомобила“ Изложеното сочи, че свидетелите по акта не са свидетели очевидци на твърдяното нарушение и без допълнителна проверка на фактите са съставили АУАН срещу жалбоподателката Ц.. При това положение описаното нарушението следва да се счете за недоказано, което обуславя отмяна на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление.