Решение № 114 от 03.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100502939 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 38373/ 20.10.2021г от Д. П. А. против решението на ВРС-VIIIс-в № 1176/17.09.2021г по гр.д.№ 4967/2021г в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата Д. В. В. ЕГН ********** с децата В. Д.ов В. ЕГН ********** и П. Д.ова В.а ЕГН **********, както следва: всяка втора седмица на нечетен месец в годината /януари, март, май и пр./ от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване, по местоживеене на децата, като бащата ги взима и връща обратно в дома им, като първата среща на бащата с децата да се осъществи през втората седмица на съответния нечетен месец в събота от 10ч до 15ч в присъствието на майката; първата половина от Коледната училищна ваканция - всяка четна година, а всяка нечетна година — втората половина от Пролетната училищна ваканция; две седмици през Лятната училищна ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите 1 писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на специална уговорка от 16.07. до 31.07. -четна година и от 01.08. до 15.08.

- нечетна година;

- на рождения ден на бащата - 29.03. всяка нечетна година.

Счита решението в обжалваната част за необосновано и несправедливо и затова моли за неговата отмяна или изменение по сл.съображения :

Както правилно описва фактическата обстановка РС, бащата на децата към датата на подаване на ИМ е дължал издръжка на двете си деца в общ размер над 20 000евро по силата на решение на РС-Саарбрюкен, Германия.

Безспорно също така се установявало, че след 5.01.2019г същият не се е интересувал за децата си.

В случай, че е искал да бъде определен режим на лични отношения с тях, то той е можел да поиска това да бъде определено от социалната служба в Саарбрюкен, Германия, т.е. за периода от 5.01.2019г до началото на м.09.2020г той не се е интересувал въобще от тях. Едва през м.09.2020г бил разбрал от училището, че децата вече не учели там. Т.е. това били негови твърдения. Същите се подкрепяли от факта, че детските надбавки за децата, плащани от Германия на майката, били спрени за четири месеца от съответните власти - явно за извършване на проверка по негов сигнал.

След като разбрал, че тези добавки се дължали на майката и той не можел да ги получава, едва на 6.04.2021г подал исковата молба, по която е образувано делото пред PC-Варна. Или, след повече от две години от последното му виждане с тях и повече от две години, откакто не им бил плащал издръжката, определена от съда.

През цялото това време обаче, както и бе отразено в експертизата, майката се е грижила изцяло за тях, въпреки че не е получавала издръжката.

Със съпруга си и децата се преместват в България от началото на м.09.2020г и ги записва на частно уч-ще, заради езиковите им затруднения.

Т.е. през повече от две години нито бащата на децата, нито неговата сестра или техните родителите не са правили някакъв опит да се свържат с Д. А. или поне с родителите й, за да се видят с децата и доброволно да се осигури някакъв режим на лични отношения.

Напълно естествено било да е настъпило отчуждаване, но това не било по вина на майката. В същото време, обаче, с решението си съдът я задължавал да 2 присъства на първата им среща с баща им. Вещото лице в обясненията си пред съда е пояснило, че е по-добре да бъдат проведени консултации с квалифицирани специалисти, а не да присъства майката. А и как съдът, и на какво основание може да я задължи да присъства на „първата среща". Да помага на човека-бащата на нейните деца, който й дължи издръжка над 40 000лв с цел той да преодолеел отчуждението от децата си, за което сам си бил виновен.

На следващо място. Желае да отбележи, че бащата бил трайно установен в Германия. В такъв случай, обаче, как и къде точно би се осъществило виждането "от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване" в гр.Варна по местоживеенето на децата.

Както било установено, родителите на бащата живеят в гр.Нова Загора и той нямал жилище в гр.Варна. В такъв случай, къде във Варна би следвало да бъдат децата заедно с баща си. Място, в което да им бъдат осигурени самостоятелни стаи за преспиването. Липсват и указания от съда в тази насока.

Изрично и двете деца казали на вещото лице, че не желели да се виждат с баща си.

Съдът отклонил искането ми за изслушване на децата, но доколкото възрастта им дава тази възможност, то моли въззивния да допусне тяхното изслушване относно отношението им към баща им и желанието им да се виждат с него, да остават при него с преспиване и въобще за необходимостта от възстановяване на тази емоционална връзка.

С оглед изложеното моли за отмяната на постановеното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения или след изслушването на децата, да бъде изменен, както следва:

- след изплащане на дължимите издръжки от бащата на децата му по банковата сметка на тяхната майка, всяка втора седмица на нечетен месец в годината в събота от 10ч до 19ч, а първата среща да се осъществи в съботата на съответния нечетен месец от 10ч до 15ч в присъствието на квалифициран специалист:

- през ваканциите - винаги по желание на децата и

- на рождения ден на бащата – всяка нечетна година от 17ч до 20ч В о.с.з. на 15.02.2022г е направено уточнение по отношение РЛО на децата с бащата за неговия рожден ден на 29.03. да бъде в часовете, както са ги посочили 3 от 17ч до 20ч; ако това е ден, когато децата са на училище и бъде отпразнуван в последващите почивни дни /събота и неделя/, то тогава няма нужда от това времево ограничаване.

В о.с.з. на 15.11.2022г, след даване ход на устните състезания се изразява становище, че не с е поддържа жалбата в частта децата да се срещали с квалифициран специалист, както и за рождения ден на бащата да е от 17 до 20ч.

Счита, че РЛО следвало да бъде всяка втора седмица на нечетен месец в годината събота от 10- 19ч., първата среща да се осъществи на съответния нечетен месец от 10-15ч., но в присъствие на майката, а не на квалифициран работник .

Предоставя на съда преценката дали е необходимо срещите да се осъществяват в присъствието на майката или не, но поне в началото желае да е в нейно присъствие с оглед отношенията каквито били към момента.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 47777/29.11.2021г. от Д. В. В., в който оспорва въззивната му жалба като неоснователна.

В нарушение на разпоредбата на чл.260 ГПК, т.З ГПК не се сочи в какво се състои порочността на решението.

Твърди се, че настъпилото отчуждение между бащата и децата не е по вина на майката и че с оглед местоживеенето на бащата в Германия, определения режим на лични контакти е неподходящ, защото практически нямало как да се осъществи.

Липсвали указания на съда в тази насока.

Прави се искане да бъдат изслушани двете деца, за да се установи тяхното отношение към бащата.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част или в евентуалност след изслушването на децата, да бъде изменен режима на лични контакти, като „след изплащането на дължимите издръжки от бащата на децата му по банковата сметка на тяхната майка" да бъде определен следния режим на лични контакти: всяка втора седмица на нечетен месец в събота от 10 до 19ч, а първата среща да се осъществи в събота на съответния нечетен месец от 10 до 15ч в присъствието на квалифициран специалист, през ваканциите винаги по желание на децата и на рождения ден на бащата всяка нечетна година от 17ч.до 20ч.

Счита, че в така подадената жалба не се посочи в какво се състои порочността на решението на РС в обжалваната му част.

4

Счита същата и за неоснователна и затова моли за оставянето й без уважение като бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваната част.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението на в.лице по СПЕ и устните обяснения на същото в о.с.з., съдът е стигнал до извода, че е налице СРО, което е от лека към умерена степен. Вещото лице-кл.психолог посочва, че въпреки, че децата заявяват, че не искат да виждат баща си, съвсем леко и двамата демонстрират лоялност спрямо него. Именно затова психологът е посочил е, че е необходимо съдействие от страна на майката, за преодоляване на настъпилото отчуждение.

Съдът е възприел изцяло заключението на в.лице и е постановил, че първата среща между децата и бащата ще бъде с по- кратка продължителност и в присъствието на майката.

Съображенията на съда са, че по този начин и чрез указаното съдействие от страна на майката ще може по-плавно да започне възстановяването на една прекъсната връзка.

И тук било мястото да се отбележи, че бащата винаги е искал да се вижда с децата, както още когато са живели с майка си в Германия, така и сега, когато са се установили трайно в България.

Възразява, че за срещите с децата е бил възпрепятстван от майката.

По настоящото дело са били определени привременни мерки относно личните контакти на бащата с децата. В изпълнение на същите бащата два пъти идвал от Германия, за да се види с децата си съобразно определения режим, но и в дата случая тези срещи са осуетени от майката. В първия случай, след пристигането му до дома, където живеят П. и В., узнал от майката, че те не са във Варна, а във втория случай майката не направила никакъв опит да насърчи децата и да подпомогне осъществяването на тази среща. Поведението й напълно съответства с изводите, които е направило вещото лице-психолог, според което негативната нагласа, която майката е оформила у децата спрямо баща им, допринася за установения синдром на отчуждение.

Според кл.психолог Р. Г. при малкото дете П. раздялата между родителите е дала по-малко отражение върху психо-емоционалното й състояние, докато при В. предвид неговата юношеска възраст, интелектуално съзряване и интровертен характер отчуждението е по-голямо.

5

Препоръките на вещото лице е тези негативни емоции да бъдат преработени с помощта на квалифицирани специалисти, защото в противен случай синдромът на отчуждение ще бъде задълбочен.

И тук е отговорността на родителя, който непосредствено ежедневно упражнява родителските права и който в конкретния случай, очевидно, не може да преодолее собствените си деструктивни чувства спрямо бащата.

Нещо повече, видно от обясненията, дадени от майката при изслушването й, само вербално не се противопоставя бащата да общува с децата, но в същото време изтъква, че самите деца не желаели да се виждат със своя баща.

Внимателният прочит на нейните обяснения показва, че реално тя не желае бащата да се вижда с децата. По този начин съдът е възприел поведението на майката и затова в мотивите на решението е посочено, че ответницата намирала за излишно да търси начин да възстанови комуникацията на децата с баща им, тъй като те били намерили своята среда, щастливи били от това, което получавали в настоящата им семейна среда и били спокойни; а, ако някой ден, като пораснели и осъзнаели, че имат нужда от баща си, сами щели да го открият. Всичко това явно и недвусмислено показва, че майката съзнателно се стреми да отдалечи децата от техния баща и че според нея към настоящия момент децата нямали нужда от него.

Подобно поведение не само не би следвало да се толерира, но то показва колко трудно ще могат да бъдат възстановени нормалните отношения между бащата и децата, след като майката не само не съдейства, но и упорито се противопоставя на осъществяването на тези срещи.

За да бъде по-близо до децата си, бащата възнамерява да се завърне окончателно в България. Той желае да общува с двете си деца, да участва в тяхното възпитание и формирането им като личности. Невъзможността да се вижда с П. и В. го травмира и обезсърчава.

Деструктивните чувства на ответницата към бащата рефлектират върху децата и ги поставят в конфликт на лоялност.

Инстинктивно децата „избират" родителя, който полага непосредствените грижи за тях, защото по този начин се чувстват защитени, но в същото време те се настройват съзнателно или несъзнателно от майката спрямо другия родител.