Определение № 637 от 10.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Благоевград, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Георги Янев

Крум Динев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500392 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 90004/18.01.2024г., подадена от адв. Г. Ю., процесуален представител на В. Н. П., срещу Разпореждане № 900188 от 16.11.2023г. за връщане на частна жалба по чл. 419 от ГПК, срещу незабавно изпълнение постановено със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2410/25.03.2013г. по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, поради просрочие.

Наведени са с частната жалба доводи за неправилност и необоснованост, като се поддържа че обжалваното разпореждане е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се от адв. Ю., като пълномощник на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане е и немотивирано. Моли разпореждането да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за администриране на депозираната частна жалба. Твърди се, че заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е връчвана надлежно на длъжника, поради което не е започнал да тече срокът за нейното обжалване, респективно за депозиране на възражение.

С писмен отговор на частната жалба насрещната страна- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМАНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, чрез пълномощника юрк С. К., е изразила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се с писмения отговор, че съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е изпратено на длъжника и връчено чрез фикцията по чл. 47 ал. 5 от ГПК- а именно чрез залепване на уведомление, поради което съдът е приел съобщението за редовно връчено, с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда, след като никой не се е явил в този срок 1 да го потърси и приеме. Сочи се, че честната жалба е подадена на 03.11.2023г.- почти 10 години след залепване на уведомлението и същата е просрочена.

При изложените съображения, иска се от съда да остави частната жалба без уважение, като потвърди обжалваното Разпореждане № 900188 от 16.11.2023г. за връщане на частна жалба по чл. 419 от ГПК по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, като правилно и законосъобразно.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна в производството, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, ЕИК 831558413, срещу кредитополучателя Р. В. С. и съдлъжникът В. Н. П. за дължими суми поради неизпълнено задължение по договор за Банков кредит от 15.09.2008г.

Съдът е уважил искането по подаденото заявление от „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №2410/25.03.2013г. по образуваното ч.гр.д.№735/2013г. по описа на РС-Благоевград, за сумите посочени в подаденото заявление.

Издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена чрез ЧСИ на длъжника по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК/в редакцията с ДВ бр. 42 от 2009г./ В съставената разписка за връчване на Покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение № 2410 от 25.03.2013г., издадена по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, от ЧСИ А. Ц., по образуваното въз основа на Изпълнителен лист от 25.03.2013г. изпълнително дело № 735/2013г., връчителят е удостоверил, че адресата длъжник- В. Н. П.- „..никога не е живяла на адрес ***“, без да посочи източника на тези данни, след което въз основа на разпореждане на ЧСИ А. Ц., е залепено уведомление на външната врата на адреса.

Съгласно чл. 47 ал. 1, от ГПК/в редакцията му ДВ бр. 42 от 2009г./, когато адресата не е намерен на посочения адрес и не се намери лица, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях няма достъп- на видно място около нея. В настоящия случай установява се, че след изтичане на срока по чл.

47 ал. 2 от ГПК, в кантората на ЧСИ А. Ц., не се е явил никой за да получи поканата за доброволно изпълнение и приложената Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Поради това ЧСИ А. Ц. е постановил разпореждане, с което е приел че връчването е редовно при фикцията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Предвид това, описаните действия на призовкаря по повод връчване на поканата за доброволно изпълнение, налагат извода, че не са спазени всички изисквания на 2 разпоредбата на чл. 47 ГПК, за да бъде извършено залепване на уведомление и да се приложи фикцията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че не е извършено надлежно връчване на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на длъжника В. Н. П., като неправилно е прието от съда приложението на фикцията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. При опит за редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение и приложената към нея Заповед за изпълнение на парично задължение №2410/25.03.2013г., издадена по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, връчителят при посещение на адреса на длъжника на 03.07.2013г., е отбелязъл че В. Н. П. „никога не е живяла“ на посетения адрес. Посоченото в разписката за връчване на може да се приеме за достоверна, тъй като липсва отбелязване от къде връчителят е получил тази информация. По делото не са представени доказателства дали ЧСИ А. Ц. е изисквал и извършил справка за актуален постоянен и настоящ адрес на В. Н.

П..

При отбелязване в първоначалното връчване на разпоската от призовкаря на 03.07.2013г., че длъжника не пребивава на посетения адрес, въззивният съд намира изцяло лишени от правна и житейска логика, действията на ЧСИ А. Ц., който е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК. Не е спазена императивната разпоредба на чл. 47 ал. 4 от ГПК/ в редакцията с ДВ бр. 42 от 2009г./, която задължава съда/респективно ЧСИ/, когато връчителят установи, че ответника на пребивава на адреса, да укаже на ищеца/заявителя по чл. 411 от ГПК/да предостави справка за регистрацията на длъжника, независимо от залепването на уведомлението по ал. 1. При неизпълнение на така посочената императивна разпоредба на закона, ЧСИ А. Ц. е допуснал съществено процесуално нарушение, като след залепване на уведомление на адреса на длъжника в ***, е приел че са налице основанията за приложението на фикцията по чл. 47 ал. 5 от ГПК, като с разпореждане от 08.10.2013г. е приел че са налице основанията съобщението да се приложи по делото и да се счита за връчено, тъй като в двуседмичен срок от залепване на уведомлението на входната врата, никой не се е явил в кантората на ЧСИ А. Ц., за да получи документите за връчване. След като не е извършено надлежно съобщаване на длъжника за образуваното срещу него изпълнително производство и след като не е връчена на В. Н. П. издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение №2410/25.03.2013г. по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, както и за подаване на жалба по чл. 419 от ГПК срещу разпореждането на съда за допуснатото предварително изпълннеие, не е започнал да тече и следователно не е изтекъл.

Видно е от материалите по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, че препис от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №2410/25.03.2013г., длъжника В.

Н. П. е получила на 23.10.2023г., при извършена от нея справка по делото и въз основа на депозирана от нея изрична молба за издаване на преписи и копия от документите, депозирана пред съда по заповедното производство на 18.10.2023г. До този момент липсват доказателства за надлежно връчване на длъжника В. Н. П., на издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение №2410/25.03.2013г. по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа 3 на РС Благоевград.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че от този момент/20.10.2023г./ длъжника В.

Н. П. а научила за издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и образуваното изпълнително дело въз основа на издадена от същата дата изпълнителен лист, поради което от този момент за нея започнал да тече законовия срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и за подаване на жалба по реда на чл. 419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение на състава на РС Благоевград.

Неоснователно съставът на РС Благоевград по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, е върнал като просрочено подаденото от В. Н. П. възражение по чл. 414 от ГПК, с което същата е оспорила вземането срещу нея, внесено по делото с вх. № 900097/03.11.2023г., тъй като същото е било депозирано в едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение/чл. 414 ал. 2 от ГПК/

Неправилно е било постановено от състава на РС Благоевград и обжалваното писмено Разпореждане № 900188 от 16.11.2023г. за връщане на частна жалба по чл. 419 от ГПК, подадена от длъжника В. Н. П., чрез пълномощника и адв. Г. Ю., като просрочена. Същата е допезирана по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, с вх. № 900096/03.11.2023г., т.е. в едномесечен срок за обжалване на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, съгласно чл. 419 ал.1 от ГПК, като подадената частна жалба не е била просрочена.

Предвид горното се налага изводът, че не са изпълнени изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК за връчване на поканата чрез залепване на уведомление от ЧСИ А. Ц. по ИД № 531/2013г. по неговия опис, поради което и извършеното такова е нередовно и не е породило правни последици. Срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, допуснато от съда с издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №2410/25.03.2013г. по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, е започнал да тече за длъжника В. Н. П. от датата на научаване за образуваното срещу нея изпълнително производство и издадена заповед по чл. 417 от ГПК/20.10.2013г./, като към момента на подаване на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на съда по ч.гр.д. № 735/2013г. по описа на РС Благоевград, срока за обжалване не е бил изтекъл и частната жалба не е просрочена.

Тъй като е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност на атакуваното разпореждане, частна жалба следва да бъде уважена, а разпореждането- отменено. Следва делото да бъда изпратено на РС Благоевград, с указания да администрира подадената частна жалба с вх. № 900096/03.11.2023г. като редовна.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №900188 от 16.11.2023г., постановено по гр.д.№ 735/2013 г. по описа на РС-Благоевград, като НЕПРАВИЛНО.

4

ВРЪЩА делото на РС Благоевград, с указания да администрира подадената частна жалба с вх. № 900096/03.11.2023г. като редовна и подадена в законовия срок.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5