Решение № 209 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500254 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център срещу Решение № 40/15.01.2024 г. по гражданско дело № 1628/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че С. Л. С., ЕГН ********** от *** не дължи на въззивния жалбоподател сумата от 10673.99 лв., за която е издадена фактура № *** – начислена служебно по констативен протокол по партида клиентски № *** за периода от 07.12.2022 г. до 06.03.2023 г. за обект на адрес: *** и в негова тежест са възложени разноски в размер на 1081.42 лв., направени от ищеца.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага се, че изводът на съда, че ищецът не дължи спорната сума, не 1 съответства на събраните по делото доказателства. Поддържа, че са налице условията на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за служебно преизчисляване на количеството електрическа енергия, като твърди, че правилата не изискват констатираното неизмерване на електрическата енергия или неправилното, или неточното ѝ измерване да са по вина на потребителя.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание, въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си юрисконсулт А., поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият ответник, чрез процесуалния си представител адв. В., оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно. Искането към въззивния съд е да го потвърди. Претендира разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на 2 императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа непълнота или за необоснованост на решението. Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство, но съдът, предвид служебното си задължение по чл. 162 ГПК да определи размера на основателната част на претенцията, е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение № И2Л-135/09.12.2013 г. на

ДКЕВР въззивният жалбоподател

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“/ е лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за цялата територия на град Перник.

От писмо изх. № 1205281389/14.11.2023 г. на Електрохолд Продажби ЕАД се установява, че за обект „Автосервиз“, находящ се на адрес: *** съществува активен договор за доставка на електрическа енергия, регистриран с клиентски № ***, със страна по договора С. Л. С..

От приетите констативен протокол № ***, констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ***, писма изх. № NTZ184883/07.03.2023 г., изх. № NTZ185893/06.04.2023 г., изх. № 12050040749/07.03.2023 г., ведно с разписки за връчването им, фактура № *** и справка за преизчислени количества електрическа енергия и показанията на свидетелите Б.Б., Д.К. и Е.Д., дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че на 06.03.2023 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим имот, с административен адрес: ***, обект - сервиз за гуми, с абонатен № *** по партида, разкрита на името на С. Л. С.. Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло и че СТИ е с нулеви стойности на ток и напрежение на дисплея. СТЕ е демонтирано и изпратено за експертиза на Български институт по метрология.

Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера, наличие на необходимите 3 обозначения на табелката му, допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициран орган, наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Констатирано е, че при отваряне на електромера, няма видими дефекти по електронните платки и детайлите на електромотора. Преминаващата през СТИ електроенергия не се натрупва в активна тарифа. СТИ не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

Констативния протоколът за извършена техническа експертиза и уведомление за предстоящото преизчисление на количеството електрическа енергия са връчени на С. С. – лично, на 18.04.2023 г. Изпратени са му и фактура за дължима сума от 10673.99 лв. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ и справка за преизчислени количества електрическа енергия.

Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.М.. Същата поради технически пропуск не е приложена в цялост в кориците на делото, но е налична в електронната папка на същото, достъпна в ЕИСС. От нея и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че констатираната техническа неизправност на процесното СТИ представлява случай на неотчитане на електрическа енергия.

Извършеното преизчисление на последната е при спазване на методиката по чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕ, а стойността е определена по утвърдени към този момент цени от КЕВР. За период от три месец, предхождащ датата 06.03.2023 г. не е извършвана друга техническа проверка на СТИ.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи и на основание чл. 162 от ГПК, въззивният съд е назначил и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. К.. Настоящият състав я кредитира, като пълна и обоснована, дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит.

От нея се установява, че отчетът на СТИ се извършва дистанционно, без да е необходимо посещение на място, чрез система за наблюдение и отчет в реално време. Вещото лице е посочило, че не може да се установи кога СТИ е спряло да измерва потребената електроенергия, както и, че последният отчет е извършен на 05.03.2023 г. за период от един месец, като констатираното потребление на електрическа енергия е било 103kWh дневна тарифа и 39 kWh – нощна тарифа. Дало е отговор за средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия от предходния на проверката отчетен период и на потребената електричека енергия за аналогичен отчетен период от предходната година, които са съответно: 103 kWh – дневна тарифа и 39 kWh – нощна тарифа и 613 kWh – дневна тарифа и 221 kWh – нощна тарифа.

Изчислило е средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия за предхождащия проверката от 06.03.2023 г. отчетен период и потребената електрическа енергия за аналогичен период от предходната година, която е 358 kWh – дневна тарифа и 130 kWh – нощна тарифа.

Определило е стойността на средноаритметичното количество енергия, 4 изчислено по формулата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ, която е 313.26 лв.

При така приетите факти, настоящият състав намира следното от правна страна.

Въззивният жалбоподател е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

Ответникът е „краен клиент“ на електрическа енергия по смисъла т. 3.8 от Общите условия за договорите за ползване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и „битов клиент“ съгласно на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 3.1 от Общите условия, който купува електрическа енергия за битови нужди за имот, с административен адрес: ***, Сервиз за гуми.

Спорни са въпросите налице ли са били условията, предвидени в раздел IX на ПИКЕЕ за преизчисляване на потребеното количество електрическа енергия за процесния недвижими имот и възникнало ли задължение за заплащането и в тежест на ищеца в лично качество или като наследник на М.М..

В раздел IX на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е предвидена възможност за оператора на електроразпределителна мрежа да извърши преизчисление на потребеното количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В зависимост от вида на техническата причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване на потребената електрическа енергия, са предвидени различни правила за преизчисляването и/чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1 – ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по посочените правила количество електрическа енергия се фактурира по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор и се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора.

Следователно процесното вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и незаплатена електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 от ЗЗД, според който купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на веща, чиято собственост му е прехвърлена.

Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ. От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва, че реда по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ, а този по чл. 52 при техническа неизправност.

В случая операторът на електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, при положение, че е налице техническа неизправност на СТИ, без да е установена 5 външна намеса. Съдът счита, че доколкото по делото е установено, че количеството на използваната електрическа енергия не е измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от външна намеса, то за преизчислението и е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ.

Разпечатката съдържа 45 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/123d041e-ed12-4293-891e-531bfa925ea7