Определение № 3165 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3165 гр. София, 21.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000503307 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 402, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 22.11.2023 г. на Т. К. Х. срещу определението от 17.11.2023 г. по гр. д. № 11077/2019 г. на Софийския градски съд, ІІ-Е състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на обезпечението, допуснатото с определение от 2.11.2018 г. по гр. д. № С-45/2018 г. на Софийския градски съд чрез налагане на запори върху посочени банкови сметки на жалбоподателката по реда на чл. 73, ал. 3 ЗМИП.

В жалбата се твърди се, че СГС неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 402, ал. 2 ГПК, тъй като не било установено прекратяване на досъдебното производство по чл. 253 НК, данни за което имало според становище на СГП от 2021 г. Не било посочено под кой номер било образувано това ДП, нито срещу кои лица, като данни за това не били представени от СГП по настоящото дело, въпреки многократно връчваните й призовки.

Твърди се, че срещу ответницата не било образувано съдебно, досъдебно или административно производство пред КОНПИ – нито в срока по чл. 390, ал. 3 ГПК, нито покъсно. Поддържа се, че обезпечителните мерки по чл. 73, ал. 3 ЗМИП имали временен характер, като в случая над 5-годишната им продължителност надхвърляла разумните срокове за понасяне на подобно ограничения върху ответницата, а поради бездействието на институциите в България мерките щели да придобият безкраен характер.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането за отмяна на обезпечението.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при СГП – молител в производството – в писмен отговор заявява, че в СГП било образувано ДП № 244/2019 г., пр. пр. № 13312/2019 г., което първоначално било образувано за престъпление 1 по чл. 252 НК и е обединено с друго производство по чл. 253 НК, като се касаело за сложна престъпна дейност, в която има доказателства за участие на множество лица и пострадали, като действията по разследване продължават и понастоящем. Посочено е, че по това ДП не било установено да има наложени обезпечителни мерки по чл. 73, ал. 3 ЗМИП, но било възможно да има такива по ДП на закритата Специализирана прокуратура, което да е заведено под нов номер, различен от настоящото ДП.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

С определение от 2.11.2018 г. по гр. д. № С-45/2018 г. СГС по искане от 2.11.2018 г. на прокурор при СГП и на осн. чл. 73, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) са допуснати обезпечителни мерки „запори“ върху банкови сметка на „Алтернатива Екуитис“ ЕООД и върху банкова сметка на Т. К. Х., с посочени IBAN, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД. В диспозитива на определението /и в издадената обезпечителна заповед/ непрецизно не са индивидуализирани обезпечените вземания, нито срокът за налагането на мерките, но от мотивната част на същото, а и от молбата за обезпечение е видно, че искането е направено с цел да се обезпечи правото на държавата за отнемане на паричните средства по сметките, свързано със съмнение, че средствата по сметките са придобити от престъпна дейност /измама на физически и юридически лица, данни за изградена „финансова пирамида“ за период от три години назад/, като в искането са описани редица подробно описани банкови операции чрез посочени банкови сметки с посочени титуляри.

В искането не е посочено дали по случая е образувано досъдебно производство и за какво престъпление, нито дали има привлечен обвиняем, но същото е направено във връзка с постъпила информация по чл. 73, ал. 2 ЗМИП с рег. № RB-216101-001-03/ФР-45135/31.10.2018 г. и информация с рег. № RB-216101-001-03/ФР-4-5141/2.11.2018 г. на ДАНС – САД „Финансово разузнаване“ и издадената заповед с рег. № ФР-9-48/31.10.2018 г. на директора на САД „ФР“ – ДАНС, с която на осн. чл. 73, ал. 1 ЗМИП е спряно за срок от 5 работни дни, считано от 31.10.2018 г. тегленето в брой от една от посочените сметки на „Алтернатива Екуитис“ ЕООД в размер на 120 000 лв., заявено на 31.10.2018 г. от Румен Трифонов Славейков.

С определение от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № СП-48/2018 г. на САС е потвърдено определението от 2.11.2018 г. на СГС, по подадена частна жалба от „Алтернатива Екуитис“ ЕООД.

С разпореждане от 22.08.2019 г. на зам. председателя на СГС първоинстанционното дело е декласифицирано и е преобразувано под № 11077/2019 г. на СГС.

Впоследствие ответниците са направили няколко безуспешни искания за отмяна на обезпечението, квалифицирани от тях по чл. 402 ГПК: молба с вх. № 102741/14.08.2019 г. на ответницата Т. К. Х., която е оставена без уважение с определение от 20.09.2019 г. на СГС, потвърдено с определение от 2

5.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5870/2019 г. на САС; от страна на СГП не е бил подаден отговор на молбата и на частната жалба; молба с вх. № 58012/23.06.2020 г. /неправилно наименована „частна жалба“/ на ответника Алтернатива Екуитис“ ЕООД, която е оставена без уважение с определение от 12.08.2020 г. на СГС, потвърдено с определение от 12.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3667/2020 г. на САС; от страна на СГП не е бил подаден отговор на молбата и на частната жалба; молба с вх. № 282322/22.02.2021 г. на ответницата Т. К. Х., която е оставена без уважение с определение от 6.04.2021 г. на СГС, потвърдено с определение от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1399/2021 г. на САС; в писмения отговор на частната жалба от страна на СГП за пръв път е взето отношение по искането за отмяна на обезпечението, като е посочено, че по случая е образувано ДП № 244/2019 г. на СО при СГП, пр.пр. № 13312/2019 г. на СГП, образувано за престъпление по чл. 252 НК и същото е обединено с друго производство, водено по чл. 253 НК, като касаело сложна престъпна дейност, в която имало доказателства за участие на множество лица и множество пострадали; молба с вх. № 343011/10.08.2021 г. на ответницата Т. К. Х., която е оставена без уважение с определение от 23.08.2021 г. на СГС, потвърдено с определение от 21.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3084/2021 г. на САС; в подадения отговор на СГП са изложени същите съображения, както в отговора на предходната частна жалба, като е допълнено е и, че по цитираното ДП наблюдаващият прокурор на СГП не установил да има наложени мерки по чл. 73, ал. 3 ЗМИП; молба с вх. № 283316/28.04.2022 г. на ответницата Т. К. Х., която е оставена без уважение с определение от 27.05.2022 г. на СГС, потвърдено с определение от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2035/2022 г. на САС; в подадения отговор на СГП са повторени същите съображения, като отново е посочено, че по цитираното ДП наблюдаващият прокурор на СГП не установил да има наложени мерки по чл. 73, ал. 3 ЗМИП, като било възможно такива да имало наложени по ДП на Специализираната прокуратура; молба с вх. № 262251/20.01.2023 г. на ответницата Т. К. Х., която е оставена без уважение с определение от 14.03.2023 г. на СГС, потвърдено с определение от 27.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1169/2023 г. на САС; в подадения отговор на СГП са повторени същите съображения, като отново е посочено, че по цитираното ДП наблюдаващият прокурор на СГП не установил да има наложени мерки по чл. 73, ал. 3 ЗМИП, като било възможно такива да имало наложени по ДП на Специализираната 3 прокуратура /вече закрита/.

С процесната молба с вх. № 282666/1.08.2023 г. ответницата Т. К. Х. отново е поискала на осн. чл. 402 ГПК отмяна на допуснатото обезпечение по аналогични съображения. Препис от молбата е връчен на 22.08.2023 г. на СГП, от която отговор не е постъпил.

С обжалваното определение от 17.11.2023 г. СГС е оставил без уважение искането по молбата от 1.08.2023 г. Наред с повторените съображения от предходни определения, съдът е приел, че предходното възражение на СГП от 20.08.2021 г. било посочено, че се касаело за сложна престъпна дейност с участието на множество лица и пострадали, а наличието на международен елемент обективно било свързано със забава при събирането на доказателства, поради което изминалия период от 5 години не надхвърлял разумния срок на действие на наложените обезпечителни мерки, който се преценявал спрямо конкретните обстоятелства по делото.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да се прецени основателността на процесното искане за отмяна на наложеното обезпечение следва накратко да се анализират спецификите на обезпечителното производство, в рамките на което то е допуснато. Това очертава и позицията, която настоящия съдебен състав вече е застъпил и в други свои съдебни актове по същата тема[1].

1. Производството е започнало по искане на прокурор за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 73 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ДВ, бр. 27/27.03.2018 г., изм. и доп.). Според ал. 1 на чл. 73 в случаите по чл. 72, 88 и 89, когато уведомлението е относно съмнение за изпиране на пари и/или съмнение за средства с престъпен произход, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. Според ал. 2 след извършване на анализа по ал. 1 в срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката по ал. 1, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 72, 88 и 89. Според ал. 3 прокурорът може да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана.

2. При действието на предходния ЗМИП от 1998 г. (отм.) е прието ТР № 6/8.06.2015 г. на ВКС – ОСНК, според което първоинстанционните определения, с които се налагат обезпечителни мерки – запор и възбрана по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗМИП, подлежат на обжалване по реда на чл. 396 от ГПК, като в производството по налагане и контрол на обезпечителните мерки се произнасят съдебни състави, които разглеждат граждански дела /т. 1 и т. 1.2 от диспозитива/. В мотивите на същото е прието, че поради липсата на 4 специална регламентация на процедурни правила в ЗМИП за налагането на обезпечителните мерки и за въззивния контрол на постановените определения, следва да се прилагат процесуалните правила на чл. 389 – чл. 403 от ГПК. Макар това ТР да е прието по повод на отменен закон и поради това правното му действие да се счита за формално отпаднало, то предвид еднаквостта на уредбата на чл. 12 ЗМИП /отм./ и тази на чл. 73 ЗМИП – 2018 г. постановките му са принципно приложими и към новия закон. Отделен е въпросът за неговата правилност.

3. Изяснено е в мотивите към т. 1 на същото ТР, че целите на мерките по ЗМИП, вкл. обезпечителните, са да се разкрие, проследи и предотврати движението на парични суми, придобити по неправомерен начин и така да се обезпечи финансовата сигурност на държавите – членки на ЕС посредством засягане на имуществените права на лица, които нямат качеството на обвиняеми, като е предвидена засилена защита на обществения интерес при съразмерно ограничаване на имуществените права на лицето. Прието е, че обезпечителната нужда по ЗМИП има предимно охранително-превантивен характер с цел недопускане на изпиране на пари чрез осъществяване на сделка или операция или наличието на пари с престъпен произход и не е обвързана с образувано наказателно производство. Посочено е, че тези мерки се налагат по реда на ГПК, но основанията за вземането им следва да бъдат само от кръга на тези по ЗМИП и ГПК, а не на НПК.