Решение № 14942 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14942 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110158104 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма] срещу З. Л. М., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 981, 24 лв. – главница по сключен договор за кредит от 08.11.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, 41, 79 лв. – възнаградителна договорна лихва за периода от 08.11.2019 г. до 09.06.2020 г., 145, 45 лв. – мораторна лихва за периода от 09.06.2020 г. до 22.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33650/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 08.11.2019 г. между З. Л. М. в качеството и на кредитополучател и [фирма] в качеството му на кредитор бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на които кредитополучателят получил сумата от 981, 24 лв., като се съгласил да я върне на 7 броя погасителни вноски, всяка в размер на 279 лв. в срок до 09.06.2020 г. Уговореният лихвен процент по договора бил в размер на 40,05 %, а годишният процент на разходите – 48, 63 %. Твърди, че договорът бил сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като при сключването му на ответницата е предоставена цялата законоизискуема информация. Евентуално твърди, че договорът бил сключен с предаването на сумата.

Твърди, че ответницата не изпълнила задълженията си по сключения договор за кредит.

Сочи, че с договор за цесия от 13.01.2022 г. кредитодателят [фирма] прехвърлил вземанията си към длъжника на цесионера [фирма], които е ищец по предявените искове.

Кредитополучателят бил уведомен за извършената цесия с писмо до настоящия му адрес, както и с СМС на посочения от него телефонен номер. Твърди, че към момента ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което и подал заявеление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед дадените указнаия от съда предявил процесните уставновителни искове за признаване на установено, че ответницата му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 33650/2023 г., иска и да му се присъдят сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответницата З. Л. М. чрез процесуалния й представител адв. П., в които се поддържа, че исковете са неоснователни. Ответницата твърди, че ищецът няма качеството кредитор, доколкото от представените по делото доказателства не се установява да е налице деиствителен договор за цесия на процесните вземания. Оспорва цесията да е и е била съобщена. Ответницата оспорва да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит от 08.11.2019 г. между нея и [фирма]. Твърди, че не е подписвала такъв договор, нито са и представени Общи условия към него. Оспорва да и е била предоставяна процената сума, като твърди, че не е получавала никакви суми нито от ищеца, нито от [фирма]. Поддържа още, че договорът за потребителски кредит от 08.11.2019 г. е нищожен поради поради противоречието му със закона, като счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПКр, чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т.

9а ЗПКр. Поддържа още, че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона, тъи като били нарушени изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПКр, като твърди, че в случая на потребителя не бил представен стандартен европеиски формуляр, неправилно бил посочен ГПР и не ставало ясно как е изчислен същият. Уговарянето на неустоика във връзка с непредоставянето на обезпечение заобикаляло нормативно определената максимална стоиност на ГПР и представлявало самостоятелно основание за нищожност на договора.

Твъдри още, че уговорената годишна възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъи като същата била в размер, които надхвърля максимално допсутимия драстично. В условията на евентуалност поддържа, че исковете са неоснователни, тъи като вземанията на ищеца са погасени чрез плащане. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Приложено е ч. гр. д. № 33650/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, от което се установява, че по заявление на [фирма], подадено на 16.06.2023 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника З. Л. М. за вземанията, предмет на настоящите искове. Длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл.

415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

По основателността:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на 08.11.2019 г. при индивидуални условия, приет е и компактдиск, съдържащ електронният еквивалент на договора. Установява се, че [фирма] в качеството му на заемодател е предоставил на ответницата З. Л. М. в качеството й на заемател заем в размер на 1 000 лв., който тя е следвало да върне на 7 месечни погасителни вноски, две от които по 33, 38 лв., а пет по 220, 46 лв. Падежните дати билина 09.12.2019 г., 08.01.2020 г., 10.02.2020 г., 09.03.2020 г., 08.04.2020 г., 08.05.2020 г. и 08.06.2020 г. В договора е посочен годишен процент на разходите в размер /ГПР/ на 48,06 %, фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,05 %. Общо дължимата сума по договора била в размер на 1 169,06 лв.

Същевременно в договора се съдържа погасител план, съгласно който заемът се погасява на 7 погасителни вноски, във всяка от които се включва неустойка и общият размер на сумата 2 за плащане ведно с неустойката е 1 928лв. Съгласно чл. 6. 1от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условя: поръчител или банкова гаранция, като според чл. 6.2. при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 783, 94 лв., като неустойката се начислява автоматично от заемодателя като с подписването на настоящия договор за заем заемателят се счита за уведомен при нейното начисляване. Начислената неустойка се изплаща разсрочено съгласно включения погасителен план. А съгласно чл. 5 от договора ГПР на заема не включва възможните разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите а заемодателя, публикувана на неговата официална интеренет страница Договорът за заем е сключен при условията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не се оспорва от страните по делото. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В случая З. Л. М. е направила искане за сключване на договор за заем със [фирма] чрез електронна интернет система чрез средство за комуникация от разстояние, получила е цялата необходима информация във връзка с договора за заем, потвърдила е и се е съгласила със сключването на договора чрез средството за комуникация от разстояние.

Приета като доказателство е разписка от [фирма] от 08.11.2020 г., видно от която на З.

Л. М. е изплатена на каса сумата от 1000 лв., с наредител [фирма] по договор за кредит ***.

Разписката съдържа подпис от ответницата, който не е оспорен по делото.

От изложеното следва да бъде направен извод, че между [фирма] и З. Л. М. е сключен договор за заем, по който заемателят е изпълнил задълженията си да предостави заемната сума, а заемодателят не е изпълнил задълженията си да я върне. Договорът попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи от договора, касаещи плащането на такси и неустойка, съдът намира, че тези вземания следва да бъде включени при изчисляването на годишния процент на разходите. Посоченият в договора ГПР не отразява деиствителният такъв, тъи като не включва част от разходите по кредита, а именно – такси и неустойка, същото е посочено и изрично в договора. Посоченото обезпечение в чл. 33, ал. 1 от Общите условия изисква неизпълними условия, поради което е и практически неизпълнимо, следователно при всички случаи заемателят ще дължи неустойка, това се потвърждава и от обстоятелството, че тя изначално е включена в погасителния план.

Посочените разходи е следвало да бъдат включени в ГПР. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Това обаче не е направено с цел ГПР по сключения договор за потребителски кредити да не 3 надвишава законоустановения максимален размер. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Ето защо и настоящият състав достига до извода, че клаузата на чл. 5 и чл. 6 са нищожни и не пораждат правно действие по арг. и от чл. 21, ал. 1 ЗПКр. Тяхната нищожност обаче не води до нищожност на целия сключен договор за заем, а и в случая и предмет на делото не са вземания за такси и неустойки, поради което и възражението за нищожност на договора, наведено от ответницата, настоящия състав намира за неоснователно.

Не са основателни и останалите възражения за нищожност на договора за потребителски кредит, за чиято валидност съдът следи и служебно. Договорът отговаря на изискванията по чл. 11 ЗПКр

Със сключването на договор за заем за насрещната договаряща страна – заемополучателката З. Л. М. е възникнало задължението да върне цялата заета сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна лихва/ чрез месечни вноски в размери и срокове, определени от страните и удостоверени в погасителния план, обективиран в договора за кредит.