Решение № 1662 от 02.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 02.03.2020г. гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

СВЕТЛОЗАР

ДИМИТРОВ при участието на секретар Антоанета

Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9671 по описа за 2019г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.05.2019г., гр.д.16046/16г., СРС, 68 с-в признава за установено на основание чл.

422 ГПК вр чл.415, ал.1 ГПК, че К.Л.Б. и

М.К.Г.-М. дължат на „Т.С.” ЕАД разделно по 701,55 лв., представляващи по 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия (по 691,35 лв.) и сума за дялово разпределение (по 10,20 лв.) за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********, с абонатен № 317972 по договорни отношения между страните през периода от месец 07.2012г. до месец 08.2012г. и 171,68 лв., представляващи по

1/2 част от мораторните лихви върху стойността на топлоенергията (по 167,35 лв.) и сумата за дялово разпределение (по 2,33 лв.) за периода от 10.08.2012г. до 01.06.2015г., заедно със законната лихва върху главницата от 26.06.2015г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, гр.д. № 36418/2015г., СРС,68 с-в, като осъжда всеки от ответниците поотделно да заплати на ищеца по 865,08 лв. - разноски за исково производство, по 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение; по 17,46 лв. - разноски за заповедно производство и по 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника К.Л.Б. в частта, с която са уважени исковете спрямо него. Счита, че следва да се ангажира само отговорността на другата ответница. Същата разполага със запазено вещно право на ползване върху имота. Има и сключен договор с ищеца за предоставяне на топлинна енергия за битови нужди за целия имот. В тази насока е подаденото от нея заявление за откриване на партида на нейно име. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете спрямо него.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата М.К.Г.-М. в частта, с която са уважени исковете спрямо нея.

Счита, че не е потребител на топлинна енергия, за чиято стойност отговаря собственика на имота. Неправилно е определен размерът на сумите за процесния период, т.к. в заключението на вещото лице са посочени изравнителни суми от предходен отчетен период. Не е обсъдено възражението за погасяване на исковете по давност. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените срещу нея искове.

Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбите.

Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията в жалбите, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за дарение от 21.09.2001г., обективиран в нот. акт № 97, т. I-1, д.88/01г., н-с рег. № 002 НК, ответницата М.К. Б., сега с променено фамилно име Г.-М. и съпругът й Л.В. Б. даряват на синовете си - В.Л.Б. и ответника К.Л.Б. топлоснабдения имот. Праводателката се е легитимирала с представения по сделката договор рег. № 162, т.IV/90г., СНС - С.. Дарителката – ответницата М.К. си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота. След като имотът е придобит от дарителите в режим на съпружеска имуществена общност, запазеното ограничено вещно право на ползване от съпругата съответства на обема притежавано абсолютно вещно право на собственост в СИО, а именно 1/2 ид.ч.

В този смисъл, през процесния период м.07.2012г. – м.08.2012г., ответникът К.Л.Б. е титуляр върху правото на собственост от 1/2 ид.ч. върху топлоснабдения имот, а ответницата М.К.Г.-М. е носител на 1/2 ид.ч. от вещното право на ползване.

Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството, че след процесния период, ответникът К.Л.Б. става изключителен собственик на имота въз основа на договор за дарение от 09.08.2012г., оформен с нот. акт № 112, т.I, д.91/12г., н-с рег. № 265 НК, чрез който другият съсобственик – неговият брат В.Л.Б., му прехвърля своята 1/2 ид.ч. от собствеността.

Без значение за правилното решаване на делото е и подадената извън исковия период молба-декларация рег. № Г-3064/13.03.2015г. от ответницата М.К.Г.-М. до ищеца за промяна в партидата на топлоснабдения имот на нейно име.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Принципно, при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вещният ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта.

Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията между гол собственик и ползвател, е съобразена с презумпцията за фактическо използване на веща от ползвателя.

В случая се не установява различно от обичайното фактическо положение в топлоснабдения имот през процесния период м.07.2012г. – м.08.2012г. Признанието на ответницата, че ползва целия имот и представената нейна молба-декларация за откриване на партида на нейно име, касаят последващ извънпроцесен период. Ангажирането изцяло на отговорността на собственика върху 1/2 ид.ч. от имота относно всички разходи за топлинна енергия, вместо само за половината, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в нарушение на забраната за неоснователно обогатяване.

Необосновано е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна енергия за спорния период. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Заявлението на ищеца „Т.С.” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност относно периодичното вземане за главниците относно стойност на предоставена топлинна енергия и на услуга дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно Общите условия на ищеца, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 26.06.2015г., към тази дата все още не са погасени по давност вземанията за главниците през целия процесен период м.07.2012г. – м.08.2012г.

Исковете за признаване дължимост на главници и мораторна лихва върху тях са неоснователни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.05.2019г., гр.д.16046/16г., СРС, 68 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.