Решение № 99 от 31.05.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Севлиево, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря Виктория М. Драголова като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20224230100950 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 от СК.

В исковата молба на С. С. М. против Р. В. Т. се твърди, че страните по делото са съпрузи, считано от ***., като около година и половина преди сключване на брака живели на семейни начала. На 1*** се родила дъщеря им И., а по време на брака, на *** г. – синът им И.. От друг мъж ответницата имала дъщеря М., която ищецът осиновил след сключване на брака. Твърди се в исковата молба, че след сключване на брака, през лятото на 2016 г., ответницата отишла да живее при ищеца в ***, където той през 2015 г. започнал работа. Живеели на квартира, а ищецът работел много, за да издържа финансово семейството. Ответницата обичайно се грижела за децата и домакинската работа. Скоро след раждането на детето И., ответницата станала неспокойна, а понякога и агресивна. Вдигала скандали без причина и се карала с него.

През 2019 г. го изгонила от квартирата, под предлог, че не може да живее повече с него. Ищецът заживял в друга квартира, но плащал и тази на ответницата, заради децата. През лятото на 2020 г. ответницата се върнала, без съгласието му, в България и първоначално заживяла в гр. Севлиево, в къщата на своите родители. Понастоящем ищецът не знаел къде живее тя и нямал връзка с нея, дори и по телефона. Нямал връзка и с децата, тъй като тя не позволявала да се виждат и чуват.

Претендира се в исковата молба: да се прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината; след прекратяване на брака ответницата да възстанови фамилното име от преди брака си.

Ищецът няма претенции относно ползване на семейно жилище. Не претендира и родителски права върху децата. Желае да му се определи решим на лични контакти с 1 трите деца – И., И. и М., както следва: на всеки два месеца по една седмица, с приспиване, като датата на вземането им се съобщава 10 дни предварително; всяка лятна ваканция през месеците юли или август за по 30 дни; всяка коледна ваканция за по една седмица. Ищецът изразява съгласие да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за всяко от децата.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. В него не е оспорено настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но не по посочените в исковата молба съображения. Твърди се от ответницата, че е била жертва на системно домашно насилие от страна на ищеца, който пиел редовно и в нетрезво състояние правел скандали, в които й нанасял побои и то пред децата. Срещу него имало издадени 14 броя ограничителни заповеди и 2 медицински свидетелства от немски лекари. В писмения отговор ответницата е поискала: бракът да бъде прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ищеца; да й се предостави на нея упражняването на родителските права спрямо децата; да се определи режим на лични контакти на децата с бащата; да се осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лв. за всяко от децата; след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи фамилия М., тъй като всичките й документи били с това фамилно име; да й се присъдят направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник Н. Г., поддържа исковата молба и направените в нея искания. Ответницата, лично и чрез адв. Н. Д. като процесуален представител, поддържа становището от писмения отговор и съдържащите се в него искания, с изключение на претенцията за запазване на брачното фамилно име. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име.

Изслушан в съдебно заседание съпругът С. С. М. заявява, че няма вина за разстройството на брака, но желае същият да бъде прекратен, тъй като между него и съпругата му имало неразбирателство. Той се трудел, за да имат финансови средства, а тя го гонела от жилищата, в които живеели на квартира в ***. През 2020 г. се върнала да живее в България, заедно с децата. Оттогава не му давала да ги види и той нямал контакт с тях през това време.

Изслушана в съдебно заседание съпругата Р. В. Т. потвърждава, че от 2020 г. живее с децата в България, като последно се е установила в гр. ***. Счита обаче, че причината за конфликтите със съпруга й са неговото поведение в *** – ищецът не обръщал внимание на семейството и не се грижел достатъчно за нея и децата. Двамата често се карали, като караниците пререствали в скандали, които понякога приключвали с побоища над нея. Заради тях нееднократно се намесвала немската полиция, издавайки по процедура временни заповеди за защита във връзка с осъщественото насилие. През 2018 г. двамата се разделили, по тяхно общо желание, като ищецът се изнесъл на квартира. През 2019 г. отново се събрали за малко, но понеже нищо не се променяло, се 2 разделили отново и малко по-късно се завърнала с децата в България. Ответницата сочи, че действително бащата не е виждал децата от 2020 г., но не по нейна вина, а защото не ги е търсил.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Страните по делото са сключили граждански брак на 22.12.2015 г. в гр. Севлиево, за което е съставен акт за брак №***/***. на Община Севлиево. Същите са родители на децата М. С. М. /родена на *** г./, И. С. М. /родена на 1***/, И. С.ов М. /роден на *** г./.

Няма спор между съпрузите, че детето М. не е биологична дъщеря на ответника, а той я е припознал след сключване на гражданския брак с ищцата. Не се спори между тях и че през 2015 г. ищецът отишъл да работи в държавата ***, в сферата на строителството.

През 2016 г. ответницата го последвала, заедно с родените до този момент деца М. и И.. Там живели на квартира, като през 2017 г. се родило детето И.. През 2020 г. ответницата се завърнала да живее в България, заедно с трите деца. Първоначално се установили в дома на нейната майка в гр. Севлиево, а след това се преместили да живеят в гр. ***, където живеят и към момента. Ищецът продължава да живее и работи в ***.

Според служебна бележка изх.№145/24.11.2022 г. на ***“ - ***, детето М. С. М. е ученичка *** през учебната 2022/2023 г. на същото училище.

Според удостоверение на Основно училище „***“ – ***, детето И. С. М. е ученичка *** на същото училище.

Според удостоверение изх.№РД-21-40/25.11.2022 г. на детска градина *** – ***, детето И. С.ов М. е в 3 /подготвителна група/ на посочената детска градина.

Видно от служебна бележка изх.№205/07.03.2023 г. на „Уникредит Булбанк“АД, като сътрудник по граждански договор майката Р. В. Т. е получила брутно възнаграждение за м.м. декември 2022 г., януари 2023 г. и февруари 2023 г. в размер на общо 1000,00 лв.

Видно от служебна бележка изх.№206/07.03.2023 г. на „Уникредит Булбанк“АД, по трудово правоотношение майката Р. В. Т. е получила брутно възнаграждение за м.м. януари 2023 г. и февруари 2023 г. в размер на общо 1913,34 лв.

Според удостоверени на ТП на НОИ – ***, за м.м. октомври, ноември и декември 2022 г., както и за м. януари 2023 г. майката Р. В. Т.- М. е получила общо 1665,18 лв.

По делото са представени писмени доказателства на немски език, придружени с легализиран превод на „Адапт България“ЕООД – съдебни актове на Районен съд ***, от които се установява, че между страните е образувано дело за развод пред Районен 3 съд *** в ***, в хода на което е издадена временна заповед до приключване на делото, по силата на която ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от трите деца М., И. и И., считано от 01.08.2020 г., както следва: за М. – 420,00 евро, за И. – 286,00 евро, за И. – 286,00 евро. Производството по това дело е прекратено, съобразно представената справка от 05.10.2022 г.

Представени са и писмени доказателства на немски език, с легализиран превод на „Адапт България“ЕООД – медицинско свидетелство от 20.09.2016 г. и медицинско свидетелство от 26.06.2017 г. В първото от тях е отразено, че по данни на Р. Т., същата е имала вербално спречкване със съпруга си, след което той е посегнал физически, удряйки я по носа, устата, лявата мишница, лявото рамо, както и по гърба, след което я е хвърлил на леглото и то се е счупило. Вследствие на това е получила: хематом на медиална мишница, лумбаго, контузия на лумбален дял на ГС, болки в носа, контузия на носна кост. Препоръчан е преглед при гинеколог, поради бременност. Във второто медицинско свидетелство е отразено, че Р. Т. е съобщила, че на 26.06.2017 г. е била отново бита от съпруга си. Констатирани са при прегледа множество контузии/премазвания на двете ръце и дясната гърда.

По делото са разпитани като свидетели А. С. М. /брат на ищеца/ и М. С.Т. /майка на ответницата/.

Свидетелят А. А. посочва, че ответницата нееднократно е гонила брат му от жилището им. Той спял в колата, дори си извадил карта за фитнес, за да може да ползва банята и тоалетната. Връщането й в България през 2020 г. не било съгласувано с ищеца, а когато същата година той се върнал в България и отишъл да види децата, ответницата повикала полиция Според свидетеля, тя била избухлива и не можело да се говори с нея.

Не давала на семейството им и да виждат децата.

Свидетелката М. Т. разказва, че отношенията между ищеца и дъщеря й не са добри. И когато живели в ***, и преди това, той не получавал достатъчно пари и парите им не стигали. Затова свидетелката пращала средства на семейството. След завръщането на Р. в България ищецът не давал никакви средства за издръжката им и дъщеря й се грижела сама за децата. Свидетелката също помагала в отглеждането им.

От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево, както и от становище от Дирекция „Социално подпомагане“ - *** се установява следното: Считано от м. септември 2021 г. децата М., И. и И. М.и живеят заедно със своята майка в гр. ***, в жилище под наем, състоящо се от хол с кухненски бокс, спалня и санитарни помещения. Същият е обзаведен с необходимите мебели и електроуреди за функциониране на домакинство. Децата посещават редовно учебни занятия и притежават необходимите учебници и консумативи. Бащата живее в *** – гр.

***, където работи на постоянен трудов договор, като строител – от понеделник до петък, но понякога работи и в събота. Получава трудово възнаграждение в размер на 4 около 1700-1800 евро. Когато дойде в България, бащата пребивава в жилище на адрес: гр. ****, където живеят майка му и брат му. Жилището представлява двустаен апартамент, който е собственост на майката на М.. Състои се от хол, кухня, баня с тоалетна. Жилището е обзаведено с вещи, задоволяващи нуждите на едно домакинство. Отоплява се с камина на пелети.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Относно прекратяването на брака и вината:

С оглед установените по делото фактически обстоятелства съдът намира, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. От 2020 г. и до настоящия момент съпрузите живеят разделени. Съпругата, заедно с децата, живее и работи в гр. ***, а съпругът - в гр. ***, Република ***. През изминалия период от време двамата не са поддържали взаимоотношения, включително и по повод на децата, тъй като бащата не се е виждал с тях. При това положение е видно, че бракът им се е изпразнил от съдържанието, предписано от закона и съществува само формално. Ето защо същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпруга С. С. М..

Установи се по делото, че през 2015 г. съпругът отишъл да работи в държавата ***.

Известно време след това се родило първото им биологично дете И., а през 2016 г. съпругата, заедно с децата М. и И., отишли при него в ***. Установили се на квартира, като съпругът работел, а съпругата се грижела основно за децата и домакинството.

Разпечатката съдържа 38 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/123c0b9d-1287-4545-9fb0-5b0e19fa60a8