Решение № 1891 от 12.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1891 гр. Бургас, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120106384 по описа за 2024 година

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявен от ”АПС Бета България“ ЕООД, гр.С, против Г. Й. С. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5538/2024г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 1 800 лв., представляваща главница, дължи-ма по Договор за потребителски кредит №.........../04.07.2018г., сключен по реда на ЗПФУР с “Кредисимо“ ЕАД, и платена на последното от “Ай Тръст” ЕООД – поръчител по Договор за поръчителство, във връзка със сключен с кредитополучателя Договор за предоставяне на поръчителство, двата – от същата дата, вземанията по който са прехвърлени от второто дру-жество на ”АПС Бета България“ ЕООД – с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2024г. до окончателното плащане. Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по от-ношение на С., че дължи горната сума. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. П. В., оспорва пре-тенцията и иска от Съда да я отхвърли, като излага съображения за липсата на валидно склю-чен договор за заем, както и на такъв – за поръчителство, а евентуално и че цесията не му е била надлежно съобщена.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ”АПС Бета България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. Й. С. за исковата сума по ч. гр. дело № 5538/2024г. на РС Б.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

1

Горното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявения установителен иск.

На 04.07.2018г. между “Кредисимо“ ЕАД и С. е сключен, по реда на ЗПФУР, Дого-вор за потребителски кредит № ......., по силата на който дружеството се е задължило да му предостави сумата 1 800 лв., при ГЛП от 37.74 % и ГПР в размер на 50 %, а той – да върне общо 2 384.82 лв. на 18 равни месечни вноски от по 132.49 лв., в срок до 10.01.2020г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, кредитополучателят, в зависимост от посочения в заявлението за предоставянето на кредита вид на обезпечението, следва да предостави на заемодателя банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаването му, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – в срок до 48 часа.

В тази връзка на същата дата С. е сключил и Договор за предоставяне на поръчител-ство с “Ай Тръст” ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да сключи До-говор за поръчителство със заемодателя и да отговаря пред него солидарно с кредитополуча-теля за неизпълнение на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кре-дит, срещу възнаграждение от по 106.21 лв. месечно, платимо заедно с вноските по заема, об-що 1 911.78 лв.

Пак на същата дата, “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който последното се е задължило да отговаря пред заемодателя соли-дарно за задълженията на С. по процесния Договор за потребителски кредит. В чл.13 е предвидено, че дружеството-заемодател е овластено да приема и администрира вместо поръчителя изпълнението на задължението на кредитополучателя за плащане на възнаграждение-то по Договора за предоставяне на поръчителство, съгласно погасителния план.

С платежно нареждане от 04.07.2018г., “Кредисимо“ ЕАД е превело по банковата сметка на ответника в ”ПИБ” АД сумата по Договора за потребителски кредит, а именно – 1 800 лв.

Представена е счетоводна справка-извлечение от системата на “Ай Тръст” ЕООД, неоспорена по надлежния ред, за клиент – Г. С., по процесния Договор за потребител-ски кредит, видно от която е, че към 18.03.2021г. дружеството – като поръчител, във връзка с другите два договора – за предоставяне на поръчителство и за поръчителство, е погасило за-дълженията му към “Кредисимо“ ЕАД, чрез прихващане със свои насрещни вземания от зае-модателя.

Предвид това, следва да се приеме, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗД поръчителят е встъпил в правата на кредитора срещу длъжника

Представен е и Договор за цесия от 02.03.2021г., по силата на който ”Кредисимо“ ЕАД и ”Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили на ”АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като заемодател и физически лица като кредитополучатели, индиви-дуализирани в Приложение № 1 към договора, включително и за задълженията на С..

С исковата молба ищецът е представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и пълномощното, с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за нея.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото чрез назначения му особен представител, ответникът е бил надлежно уведомен за извърше-ната цесия съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението – съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоя-щия момент именно ищецът се явява негов кредитор.

Отпуснатият заем на С., като физическо лице, представлява предоставяне на финан-сова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител по смисъ-ла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

2

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя в размер на 1 911.78 лв., платимо на 18 вноски заедно с тези по кредита, и има-що характер на скрита възнаградителна лихва (”Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му). Или в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В този смисъл – Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г.о. и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС, както и константната практика на настоящия съдебен състав.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 1 800 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца горната главница, както и каквито и да било други суми, с оглед евентуалното извършване на прихващане. Предявеният установителен иск досежно същата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Пак поради недействителността на договора ответникът е поставен в забава е д в а с искова-та молба /чл.84, ал.2 о т ЗЗД/, която съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК се счита пре-дявена от постъпване на заявлението по чл.410 о т ГПК в съда. Т.е. дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2024г. до окончателното й изплащане.

На ищеца следва да се присъдят разноските за заповедното и настоящото производства – общо 322 лв. за ДТ и особен представител и 114 лв. – юрисконсултски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Й. С., с ЕГН: **********, гр.Б, кв.”Д. Е”, ул.”” № , че същият дължи на ”АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133, седалище и адрес на управление: гр.С, район ”Т”, бул.”Б“ № , сумата 1 800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №......./04.07.2018г., сключен по реда на ЗПФУР с “Кредисимо“ ЕАД, и платена на последното от “Ай Тръст” ЕООД – 3 поръчител по Договор за поръчителст-во, във връзка със сключен с кредитополучателя Договор за предоставяне на поръчителство, двата – от същата дата, вземанията по който са прехвърлени от второто дружество на ищеца – с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., ведно със закон-ната лихва, считано от 13.08.2024г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5538/2024г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА Г. Й. С. да заплати на ”АПС Бета България“ ЕООД нап-равените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 322 лева за държавни такси и възнаграждение за особения представител, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 114 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4