Акт от 21.03.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 979 21.03.2018г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд

ХХ-ти граждански състав

На двадесет и първи февруари 2018

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЗОЯ

БОГДАНОВА при участието на секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6856 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М.А. С.ЕГН********** със адрес *** против „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве“АД ЕИК200299615 със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М.

Ди митров“№1 иск с правно осн чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата твърди че на 27,09,2016г. при управление на лек автомобил Пежо 206 ДК№ ***, собственост на Лизингова къща „София Ли зинг“ ЕАД в посока от село С.,област Б.към гр. Р., с поставен предпазен колан, при движение по ПП І-3 в пътен участък към км.

110+895 до разклона за село Г.Д., област П.била блъсната от товарен автомобил „Скания“ с ДК№ ***с полуремарке.

Ищцата твърди, че от удара изпитала силна болка в лявото коляно, което ударила в арматурното табло. Почувствала също така силни болки в гръдния кош, тъй като била притисната от предпазния колан на седалката, както и натъртвания по цялото тяло.Твърди, че към момента на произшествието товарният авто мобил е имал валидно сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица №***, със срок на валидност: 16,03, 2016г. – 15,03,2017г. Твърди, че във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство и дознание № ЗМ-219/2016г. по описа на ОД МВР – гр. П., в хода на което било установено,че вина за произше ствието има водачът на товарния автомобил „Скания“, тъй като същият не реагирал на опасността към момента когато лекия автомобил „Пежо 206“ бил осветен от късите светлини на товарния автомобил. Твърди, че в резултат на движе нието на товарния автомобил „Скания“ със скорост по - висока от тази на ле кия автомобил „Пежо 206“ последвал удар на лекия автомобил „Пежо 206“ в задната му част.Твърди, че досъдебното производство приключило с влязло в сила Постановление от 03,02,2017г., с което наказателното производство било прекратено на основание чл. 343, ал.2 от НК. Ищцата твърди, че в ре зултат на произшествието претърпяла множество физически и психически травми, установени със СМУ №А-190/2016г,а именно:масивни кръво насядания по гърба между двете лопатки в областта на лявата раменна става , лявата мишница и лявата колянна става,болки и ограничени движения в лява колянна става.Била й поставена основна диагноза „МКБ S202 контузия на гръдния кош“.Ищцата твърди, че гореописаните травми се отразили изклю чително тежко върху физическото й състояние. Твърди,че все още изпитвала болки в областта на гръдния кош и бъбреците, които не стихвали и до днес. Коляното й ежедневно се подувало в следствие на ходенето като левият й крак отичал и според прогнозите на лекарите това й състояние щяло да продължи до края на живота й. Твърди, че е изживяла и психически стрес от произшествието, от който не може да се отърси и до днес. Твърди, че избягва да управлява и да пътува с автомобил, изпитвайки страх да не бъде ударена отново.Твърди също,че е претърпяла имуществени вреди, свързани с разходи в размер на 50лв. за издаване на СМУ.

Твърди, че обективирала претенция с Вх.

№295/10,03,2017г. пред ответното дружество, с която го поканила в 15-дневен срок да й заплати сумата от 20 050лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, от които 20 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и 50 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за изда ване на СМУ.Твърди, че с писмо с Изх. №1282/27,03,2017г. ответникът отказал да й изплати обезщетение с мотив, че липсват медицински документи, удо стоверяващи вида и степента на получените увреждания, както и продъл жителността на оздравителния процес. Било изтъкнато като мотив,че ищцата имала принос за настъпване на произшествието,тъй като управлявала авто мобила,без да има работещи задни светлини. Ответното дружество посочило още, че представеният разход от 50лв. не бил свързан с лечение и закупуване на лекарства във връзка с процесния инцидент,поради което не дължал заплащането му. Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 10 050лв., от които 10 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на гореописаното ПТП от 28,09,2016г. и сумата от 50лв. -обезщетение за претърпени имуществени вреди, представля ващи разходи за издаване на СМУ, ведно със законната лихва върху главни цата, считано от датата на произшествието - 28,09,2016г. до окончателното й заплащане.Претендира разноски

Ответното дружество оспорва така предявените искове, както по осно вание,така и по размер и настоява за отхвърлянето им. При условията на евентуалност в случай, че съдът намери исковете за основателни,моли да бъ де намален техният размер,тъй като претендираният бил прекомерно зави шен. Счита,че в случая водачът А.Й. не е нарушил импера тивните разпоредби на закона за движение по пътищата, съответно не е при чинил процесното ПТП, по описания в исковата молба начин. Счита, че пред ставеното Постановление за прекратяване на наказателното производство няма силата на влязла в сила присъда досежно установяване на вината на водача на процесното ПТП. Не бил представен и Акт на компетентните органи за налагане на административно наказание във връзка с процесното ПТП. Счита, че липсва елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, поради което счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. На следващо място възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е преко мерно завишено. Счита, че представените с исковата молба медицински доку менти са недостатъчни и не обосновават твърдените неимуществени вреди по вид и степен, нито претендирания размер. Оспорва верността на констатаци ите,направени в представеното от ищцата СМУ.Прави възражение за наличие на съпричиняване на процесното ПТП.

Твърди, че автомобилът на ищцата се е движел изключително бавно и с неработещи задни светлини.Оспорва на чалния мо мент,от който се иска присъждане на законна лихва - датата на инцидента 28,09,2016г., като счита, че ответникът е изпаднал в забава с вхо диране на искането за изплащане на обезщетение с Вх. №395/10,03,2017г. на основание чл. 380, ал. 3, вр. с чл. 409 от КЗ. Оспорва и наличието на причин но-следствена връзка между поведението на водача на МПС и настъ пилите увреждания,както и между претърпените вреди с механизма на произше ствието,както и вината на водача на застрахованото при ответника МПС. По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска..Претендира раз носки.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя щото производство доказателства и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Няма спор по делото,поради което с определение от

03.10.2017г е прието за безспорно между страните наличие на валидно сключена задължи телна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие –27.09.2016г. за товарния автомобил „Скания“ с рег.№***,валидна за периода 16.03. 2016.-15.03.2017г.Следователно отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка,сключен през м март 2016г. т.е. при дей ствието на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г.

По силата нв чл.

498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството,застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахо вателя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обез щетение.В случая застрахователят е сезиран по реда на чл.380 КЗ на 10. 03.2017г./претенция на л.60 от делото/.Съгласно чл. 498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изпла теното обезщетение Процедурата за доброволно уреждане на спора е при ключила с отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщете ние,обективирано с уведомление изх.№1282/27.

03.2017г. /л.63 от дело то/ по ради липса на първични медицински документи ,които да удотоверяват вида и степента на получените увреждания,както и продължителнстта на оздра вителния процес,както и поради наличие на значителен принос на постра далата за настъпване на произшествието,а по отношение на претен цията за имуществени вреди е изтъкнат мотив,че сумата от 50лв,представ ляваща разход за издаване на СМУ не е свързана с лечението на ищцата във връзка с травмите от произшествието. Изложеното води до допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

По същество: Отговорността на застрахователя е функционално обусло вена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.

432, ал.1 от КЗ е необхо димо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска отговор ност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От представения по делото протокол за

ПТП с пострадали лица /л.17 от делото/ се установява,че на 28.09.2016г., около 2.00часа на първокласен път I-3 км.110+895 товарен автомобил „Скания“ с ДК№*** с полуремар ке блъска отзад движещия се пред него лек автомобил марка „Пежо“ модел 206, управляван от ищцата М.С. и причинява материални и нематериални щети..В протокола е отразено,че в резултат на произше ствието са пострадали водачът С.,която била с натъртвания по тялото Й.Г.който бил със счупена бедрена кост на левия крак .

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удосто верените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице относими към механизма на ПТП. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента /което се установява и от показанията на свидетеля А.Й./. Като официален свидетел стващ документ с материална доказателствена сила протоколът заз ПТП установява,че фактите са се осъществили така, както е отразено в него.В този смисъл са и материалите по приложената по делото пр. преписка№Д-1901/ 2016 видно от която по случая е образувано досъдебно производство,прик лючило с постановление за прекратяване на наказателното производство водено срещу А.Й.Й. за престъпление по чл.343 ал.1 б.б вр чл.342 ал.1 от НК,тъй като до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд пострадалият от деянието Й.Г.е нап равил искане за прекратяване на наказателното производство.В постанов лението изрично е прието за установено,че водачът А.Й. е нарушил правилата за движение,регламентирани в разпоредбите на чл.5 ал.1 и 2 и чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП.

От показанията на водача на товарния автомобил „Скания“ А. Й. се установява,че непосредствено преди инцидента свидетелят се е дви жил с около 80 км ч., като след като се разминал с друг камион и превклю чил светлините от дълги на къси,свидетелят погледнал в Си Ди плеъра, за да смени песен и точно в момента, в който си вдигнал погледа видял движещия се пред него автомобил,който бил твърде близо и въпреки опитът му да спре последвал удара. Свидетелят спрял, обадил се на тел 112 след което дошла полиция и две линейки първата за пътника в автомобила, а втората за во дачката

С..

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че от техни ческа точка най- вероятният механизъм на произшествието е следният: вода чът на товарния автомобил „Скания“ преди и по време на удара се е движил по платното за движение на път I-3 с посока от запад на изток със скорост посочена от свидетеля А.Й. от около 80 км. ч.Лекият автомо бил