Присъда № 274 от 29.04.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 274 от 29.04.2024 г., постановена по НЧХД №7338/2023 г. по описа на СРС,НО, 129-ти състав

Срещу подсъдимата М. В. М. – на 30 години, родена на ******** български гражданин, неомъжена, неосъждана, със средно образование, в отпуск по майчинство, с постоянен адрес: гр.София, ********, и с настоящ адрес: ******** с ЕГН: **********, е повдигнато от Й. Ц. К., с ЕГН:

********** обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, фактически изразило се в това, че в периода от 10.12.2022 г. до 20.05.2023 г., при условията на продължавано престъпление - с 12 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на родител - майка на малолетния С. Й.ов К. /на 6 години навършени/, осуетила изпълнението и не е изпълнила съдебно решение – Определение от 03.10.2022 г. по гр. д. №74607/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в, в частта относно определения режим на лични отношения на детето С. Й.ов Ц. с бащата Й. Ц. К., като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт, като с оглед на броя на деянията се касае за особено тежък случай и същите са осъществени както следва:

1.На 10.12.2022 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт;

2. На 24.12.2022 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт;

3. На 07.01.2023 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт;

4. На 21.01.2023 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт;

5. На 11.02.2023 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, 1 определено от съда за личен контакт;

6. На 25.02.2023 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт;

7. На 11.03.2023 г., около 10:00 часа, в ***********************, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не е предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт;

8. На 25.03.2023 г., в гр. София, на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес;

9. На 08.04.2023 г., в гр. София, на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес;

10. На 22.04.2023 г., в гр. София, на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не уведомила бащата за новия си адрес;

11. На 06.05.2023 г., в гр. София, на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не уведомила бащата за новия си адрес;

12. На 20.05.2023 г., в гр. София, на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, е осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не уведомила бащата за новия си адрес.

Частният тъжител Й. К. в хода на производството се представлява от а.

Л., който счита, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимата не изпълнява определения от съда режим на лични отношение между тъжителя К. и общото им дете СТ. Й.ов Ц., като това неизпълнение продължава от 17.11.2022 г., на всички посочени в тъжбата дати, до настоящия момент. Счита се, че извършеното от подс. М. е съставомерно по смисъла на чл.182, ал.2 НК, както и че се касае за особено тежък случай, тъй като неизпълнението е продължило 6 месеца и са осуетени 12 поредни срещи. Като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало на подс. М., а като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат високата обществена опасност на престъплението, че са засегнати интересите на детето и липсата на критично отношение от страна на подсъдимата. С тези съображения се моли тъжбата да бъде уважена, а по отношение на размера на справедливото наказание преценката е предоставена на съда.

Защитникът на подсъдимата- адв. Ю. Г. поддържа, че липсва неизпълнение на съдебно решение от страна на подзащитната й, тъй като от обективна страна се касае за несъставомерно деяние, доколкото в настоящия 2 случай режимът на лични отношения е обективиран в определение за привременни мерки, което няма значение на влязъл в сила акт по същество, т.е. няма значението на съдебно решение. Сочи, че в разпоредбата на чл.182 НК законодателят изрично е употребил израза „съдебно решение“, което счита, че не следва да се тълкува разширително. В случай, че се приеме обратното, поддържа, че следва да се вземе предвид причината за неизпълнение на решението, а именно нежеланието на детето да се среща с частния тъжител и опитите на подс. М. да сближи детето и бащата. С оглед на изложеното, се моли за постановяване на присъда, с която подс. М. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

Повереникът адв. Л. репликира, като поддържа неоснователност на твърдението на защитата, че не се касае за акт, който не подлежи на изпълнение. Сочи, че е налице Тълкувателно решение на ВКС, в което е признато, че определението за привременни мерки се ползва с изпълнителна сила, поради което понятието „съдебно решение“, използвано в разпоредбата на чл.182 НК подлежи на разширително тълкуване, като обхващащо и определенията за привременни мерки.

По отношение на твърдяното нежелание на детето да се среща с баща си, на първо място посочва, че това не се доказва от събраните по делото доказателства, доколкото такова твърдение е изложено само от пристрастни свидетели, а св. К.а е поддържала обратното твърдение, а именно, че детето желае да се среща с баща си. Счита, че последният факт се потвърждава и от провежданите телефонни разговори между двамата. Моли за присъждане на разноски и представя списък на разноските.

Защитата от своя страна изтъква, че съгласно практиката на ЕСПЧ, желанието на детето е от много голямо значение по тези дела, защото то е отделна личност, която има право да има желания. По отношение на свидетелите поддържа, че св. К.а също е пристрастна, тъй като е сестра на тъжителя.

Подс. М. не се явява в съдебното заседание, в което съдебното следствие е обявено за приключено и е даден ход на съдебните прения. В хода на производството същата се е възползвала от правото си да не дава обяснения.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата М. В. М. е родена на ******** български гражданин, неомъжена, неосъждана, със средно образование, в отпуск по майчинство, с постоянен адрес: гр.София, ********, и с настоящ адрес: ******** с ЕГН :

**********.

Подсъдимата М. В. М. и частният тъжител Й. Ц. К. живеели съвместно, без да имат сключен граждански брак. По време на съвместното им съжителство на 26.11.2016г. се родило детето им СТ. Й.ов Ц.. Отношенията между двамата родители се влошили и през 2021 г. същите решили да се 3 разделят, като общото им дете първоначално останало при майка си. Двамата родители не успели да постигнат съгласие за отглеждането на детето и по този повод между тях е образувано и се води гр. д. №74607/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 84 състав.

Със съгласието на подс. М. през лятото на 2022 г. тъжителят К. взел детето при себе си за известен период от време, като след това отказал да го върне на майката. През лятото на 2022 г. детето живяло с баща си в с.

Петокладенци, общ. Белене, обл. Плевен, в къщата на родителите на тъжителя К., като през месец септември 2022 г. тъжителят К. го записал да посещава Детска градина в гр. Белене.

С Определение №25835 от 03.10.2022 г. по гр. д. №74607/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в, са постановени привременни мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката и местоживеенето на детето СТ. Й.ов Ц.. Съгласно акта на съда упражняването на родителските права по отношение на детето СТ. Й.ов Ц. е предоставено на неговата майка М. В. М., като местоживеенето на детето е определено да е при неговата майка. Определен е режим на лични отношения между детето и бащата Й. К., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа е неделя с преспиване; 20 дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; по време на коледните и великденските празници през всяка четна календарна година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18:00 часа на 26 декември, респективно – на Светли понеделник; по време на новогодишните празници на всяка нечетна календарна година, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 02 януари. Определена е и месечна издръжка, която Й. К. е задължен да заплаща на детето, чрез неговата майка М. М..

След като узнала за така постановеното определение на съда, на 17 ноември 2022 г. подс. М., заедно със св. Д.Т Х.ва, отишла в гр. Белене, от където взела сина си СТ. Ц., от детската градина, която той посещавал.

От своя страна, след като се запознал със съдържанието на постановеното от съда Определение №25835 от 03.10.2022 г. по гр. д.

№74607/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в, тъжителят К. е отправил нотариална покана до подс. М., чрез нотариус И.Д, с район на действие – СРС, рег. №039 на Нотариалната камара, с която я приканил да изпълнява доброволно постановения от съда режим на лични отношения на датите 26.11.2022 г., 10.12.2022 г., 24.12.2022 г., 07.01.2023 г. и 21.01.2023 г., както и последващите дати. Приканил я да му съобщи в тридневен срок от връчване на поканата: готова ли е да предаде детето в определеното място и време; съществуват ли пречки за своевременното изпълнение на задължението и какви; в кое друго място и време е готова да предаде детето. От своя страна Й. К. е обещал, че ще се съобразява с постановените от съда привременни мерки и ще върне детето след осъществяване на режима на лични отношения. Така изготвената 4 нотариална покана е връчена на подс. М. М. на 05.12.2022 г., което връчване е удостоверено от нотариус И.Д.

На 10.12.2022 г., около 10:00 часа, тъжителят К., заедно със сестра си – св. Н. К.а, посетил адреса на М. М. в *********************** /където М. живеела под наем/, но същата не е била на адреса, не отговаряла на обажданията и съобщенията на тъжителя К., поради което той е потърсил съдействие от полицията, като се обадил на тел. 112. Пристигналият екип на полицията, заедно със св. Н. К.а се качили до ап.36, но при позвъняванията на входната врата никой не отговорил. По случая е изготвена докладна записка.

Същата ситуация се повторила на дати: 24.12.2022 г., около 10:00 часа, 07.01.2023 г., около 10:00 часа, 21.01.2023 г., около 10:00 часа, 11.02.2023 г., около 10:00 часа, 25.02.2023 г., около 10:00 часа и 11.03.2023 г., около 10:00 часа.

На всички горепосочени дати тъжителят К. посещавал адреса на подс. М. заедно със сестра си Н. К.а, тъй като срещу него имало издадена Заповед за защита от домашно насилие, съгласно която е бил задължен да не доближава М. М. на разстояние по-малко от 100 метра. Целта на присъствието на св. Н.