Решение № 5 от 07.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500310 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№274/16.01.2025г., подадена от Р. Х.

Р., ЕГН **********, чрез Имилиана Цонева- БАК, със съдебен адрес:гр.Карнобат, ул.,,Карл Маркс“ №2, срещу Решение №6/10.01.2025г., постановено по гр.д.№1138/2024г. по описа на Районен съдКарнобат.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил предявените от Р. Х.

Р., ЕГН **********, чрез адв. Цонева– БАК срещу ,,Монтажи“ ЕАД – София, ЕИК 831629999, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район Изгрев ул.,, Лъчезар Станчев“ № 9, обективно съединени искове по чл. 226 ал.2 от КТ / изм. / и чл. 86 от ЗЗД, с който първи иск по чл. 226 ал.2 от КТ / изм. / ищецът Р. Х. Р. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за имуществените вреди, които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 04.05.2022 г. – когато е било прекратено трудовото му правоотношение със Заповед № 298 от 18.04.2022 г. до 28.02.2024 г. – датата на първото съдебно заседание по делото, в размер на брутното му трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл.

226 ал.3 от КТ / изм. /, в размер на сумата от 900 лв. за 21, 5 месеца или в размер на общата сума от 19350 лв. и с който втори иск по чл.86 от ЗЗД, ищецът Р. Х. Р. претендира осъждането на ,,Монтажи“ ЕАД гр. София да му заплати мораторна лихва за забава върху главницата от 19350 лв. в размер на сумата от 4135, 94лв., дължима за периода от 04.05.2022 г. до 28.02.2024 г. , ведно със законната лихва върху същата горепосочена главница от 19350, начиная от датата на предявяването на исковете в КРС – 22.12.2023 г. до 1 окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани изцяло.

Съдът е отхвърлил искането на ищеца за присъждане на направените от него съдебни разноски по делото в размер на 2160 лв., като неоснователно.

Със същото решение ищецът и осъден да заплати на ответното дружество, сумата от 200 лв., представляваща направените от същото дружество съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение по настоящото гр.д. № 1138 / 2023 г. по описа на Районен съд Карнобат, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото.

Твърди се, че страните сключили трудов договор на 05.02.2019г., като клонът на въззиваемото дружество – работодател в гр.Карнобат, бил закрит на 16.11.2019г. Жалбоподателят подчертава, че в първото по делото заседание пред районния съд, уточнил, че ответник по делото е ,,Монтажи“ ЕАД – София. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото съдебнопочеркова експертиза. Излагат се аргументи във връзка с констатациите на вещото лице по поставените задачи, с обект на изследване – представената от ответното дружество декларация, удостоверяваща, че при започване на работа, последният не е представил трудова книжка, тъй като е изгубена от предходния работодател. Посочва се, че вещото лице Р. използвал за сравнителен материал копия от документи от трудовото досие на работника. Отбелязва се, че след направено искане по чл.190 от ГПК, работодателят представил оригиналите. След запознаване със съдържанието на трудовото досие, ищецът, чрез процесуалния си представител, подал молба, с която оспорил автентичността на сравнителния материал, съдържащ се в същото и направил доказателствено искане за извършване на повторна експертиза. Отбелязва се, че Р. Х. Р. подал жалба с вх.

№5813/2023г. до ТО – Карнобат към РП – Бургас, за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК(образувано ДП№322/2024г. на РУ на МВР – Карнобат).

Заявява се, че поради съмнение в безпристрастността на вещото лице, в съдебно заседание от 12.06.2024г., ищецът поискал неговия отвод, което искане съдът отхвърлил. Твърди се, че с Протокол №249 от 12.06.2024г., съдът задължил експерта по назначената повторна почеркова експертиза, да работи върху безспорни сравнителни материали, посочени от ищцовата страна (молба с вх. №2307/26.04.2024г.). Излагат се твърдения, че въпреки дадените указания, при изготвяне на заключението, вещото лице Р. отново ползвал документи, съдържащи се в оригинала на трудовото досие, поради което същото било оспорено с молба вх.№5805/06.11.2024г. и поискано назначаването на нова единична съдебнопочеркова експертиза. Със същата молба, ищецът в първоинстанционното производство поискал и освобождаване от заплащане на депозит за вещо лице, на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, като съдът оставил без уважение направените искания.

Твърди се, че по делото бил представен документ от предходния работодател на ищеца - ,,ТОПАЗ МЕЛ“ООД, в който се посочвало, че трудовата книжка е надлежно оформена и върната на Р. Х. Р. при прекратяване на трудовото правоотношение на 07.05.2014г. Навеждат се доводи във връзка с приложение 2 разпоредбата на чл.350,ал.1 от КТ. Посочва се, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят бил длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя (ТР№1/2019г. от 02.12.2019г. на ОСГК на ВКС).

Посочва се, че задържането на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, съставлявало една от формите на нарушение задълженията по трудовия договор (т.12 от ТР№4/05.04.2006г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2005г.). Заявява се, че причинените на работника или служителя вреди в резултат на това задържане, подлежали на обезщетяване съгласно чл.226, ал.2 от КТ, при наличие на изискуемите четири предпоставки (изчерпателно изброени), които в конкретния случай били налице. Подчертава се, че в хипотезата на чл.226, ал.3 от КТ, законът презумирал настъпили от незаконното задържане на трудовата книжка вреди(нормативно определени), като работникът не дължал доказването им, освен базата на която се изчисляват.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване исковите претенции изцяло. Направени са доказателствени искания. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски пред двете инстанции и присъждане адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2000 лева.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество - ,,Монтажи“ ЕАД – София, чрез изпълнителния директор Никола Костов Начев, с който същата се оспорва изцяло. Посочва се, че постановеното решение не страда от посочените в жалбата пороци.

Навеждат се доводи относно предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.266, ал.2 от КТ, за наличието на които, ищецът в първоинстанционното производство не е агажирал доказателства – прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудовата книжка на работника, наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и вредите. Твърди се, че при постъпване на работа на 05.02.2019г. ищецът представил декларация, че трудовата му книжка е изгубена при предишния работодател. Подчертава се, че посочената декларация била предмет на изследване по назначената по делото съдебнопочеркова експертиза. Посочва се, че съгласно констатациите на вещите лица, цифровият и буквен текст в декларацията били положени от Р.

Р. и нямало данни за кражба на самоличност или имитация на положения текст.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на първоинстанционния съд.

Във въззивната инстанция е допуснато извършването на съдебнопочеркова експертиза, както и тройна съдебнографологическа екпертиза.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването 3 на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл.226, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Р. Х. Р. против “Монтажи” ЕАД гр. София, с която е предявена претенция, изменена на основание чл.214 ГПК, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за вредите които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка след като трудовото му правоотношение е било прекратено, за периода от 04.05.2022 г. –датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 28.02.2024 г. – датата на първото съдебно заседание по делото, в размер на брутното му трудово възнаграждение в размер на сумата от 900 лв. за 21, 5 месеца или общата сума от 19350 лв., ведно с мораторна лихва за забава върху главницата от 19350 лв. в размер на 4135, 94лв. дължима за периода от 04.05.2022 г. до 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19350 лв., считано от датата на предявяването на исковете – 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът бил назначен на безсрочен трудов договор на длъжност „шлосер“, като на 04.05.2022г. му била връчена заповед, с която трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Твърди се, че въпреки отправените молби до работодателя, същият не е върнал трудовата му книжка, като в резултат на това незаконно задържане на трудовота книжка, ищецът претърпял вреди – било ограничено правото му на труд, бил в невъзможност да започне нова работа.

В законния едномесечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, с който изразява становище, че искът за обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, както и като иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът сочи, че ищецът изобщо не е предоставил трудовата си книжка, което се установява от подписана от ищеца декларация от 05.02.2019г.

От представените по делото писмени доказателства и трудово досие на работника се установява, а и не е спорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 6 от 05.02.2019 г. по силата на който ищецът Р. Р. е бил назначен на работа в горепосоченото дружество на основание чл. 68 ал.1, т.3 от КТ на щатната длъжност общ работник с място на работа в горепосоченото дружество в гр.

Карнобат, Промишлена зона, при работно време за длъжността от 8 часа и с договорено основно месечно трудово възнаграждение от 600 лв. и допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит в размер на 8 % върху основната месечна заплата. С допълнително споразумение № 29 към горепосочения му трудов договор, считано от 01.10.2019 г. същият е бил преназначен от щатната длъжност „шлосер“ на длъжността „ел. заварчик“ при месечно трудово възнаграждение от 800 лв. при допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 8 %., като с допълнителни споразумения от 22.01.2020 г., допълнително споразумение от 4

01.01.2021 г., допълнително споразумение от 27.04.2021 г. трудовото му месечно възнаграждение е било увеличено на 960 лв. На 28.04.2022г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие считано от 04.05.2022 г. и със заповед № 298 от 18.04.2022 г. на изпълнителния директор на „Монтажи“ ЕАД гр. София, дружеството е прекратило трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 04.05.2022 г., като заповедта за това е му е била връчена на 26.4.2022 г. лично срещу подпис отбелязан отдолу на същата заповед за прекратяването на трудовото правоотношение.