Решение № 464 от 10.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110109465 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: село *, срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 402 лева, представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит № * от 26.09.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че на 26.09.2023 г. ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *, съгласно който ответникът предоставил на ищеца сумата от 1 500 лева – главница. Уговорени били ГПР от 58,41% и ГЛП 47%, със срок на действие на договора 18 месеца.

Заявява се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита във формата на банкова гаранция или поръчителство, като в случай на неизпълнение на това си задължение кредитополучателят дължал неустойка от 2 914,12 лева. С оглед на последната, общата сума за връщане на процесния договор за кредит възлизала на 5 126,20 лева.

Сочи се, че ищецът заплатил по договора за кредит сумата от общо 1 902 лева.

Релевира се недействителност на процесния договор, евентуално на клаузите на чл. 6 и чл. 18 от същия, поради противоречието им с разпоредбите на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изложени са съображения, че записването в договора на ГПР, който не е реално приложеният между страните, представлява заблуждаваща търговска практика, съответно води до недействителност на процесния договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди се, че поради нищожността на процесния договор, ищецът дължи заплащане единствено на главницата по същия, като внесената над същата сума от 402 лева била платена без основание, поради което подлежи на връщане от ответника.

По изложените съображения, се иска уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който 1 оспорва исковата претенция като неоснователна.

Твърди се действителност на сключения между страните договор за потребителски кредит и сключването му в съответствие с нормативноустановените изисквания на ЗПК.

Признава се фактът на плащане от страна на ищеца на процесната сума.

Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски за производството.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище се поддържа изложеното в исковата молба и се иска уважаване на предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните в производството е сключен Договор за потребителски кредит № * от 26.09.2023 г.; че ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 1 902 лева, в която е включена процесната сума от 402 лева.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем № * от 26.09.2023 г. се установява, че съгласно същия на ищеца е предоставена сумата от 1 500 лева, като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 58,75 лева за срок от четири месеца и 141,22 лева за срок от 14 месеца, в която се включват дължимата главница и лихва.

Срокът на заема е 18 месеца. Налице е ГПР от 58,41% и фиксиран ГЛП 47%. В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено ищецът да предостави обезпечение по кредита във формата на банкова гаранция или поръчителство, като в случай на неизпълнение на това си задължение кредитополучателят дължи неустойка от 2 914,12 лева.

Приети като писмени доказателства по делото са преводни нареждания за извършени от страна на ищеца в полза на „*“ ЕООД суми в размер общо на 1 902 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Съдът намира процесния договор за потребителски кредит за недействителен.

Посоченият в договора ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 227,25 лева, съответно от 144,78 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата назаем сума в размер на 1 500 лева и възнаградителната лихва в размер на 712,08 лева. Посочените суми за неустойка съдът намира, че следва да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не 2 пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи, независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.

Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.

Обстоятелството, че неустойката е включена наред с основното задължение по погасителния план, също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.

С оглед на гореизложеното, договорът за потребителски кредит, от който се твърди да произтича вземането на ищеца, се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.

При съобразяване с гореизложеното, съдът приема и че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /така наречената скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по договора.

При недействителност на договора, потребителят, на основание чл. 23 ЗПК, дължи да върне чистата стойност на кредита, т.е. в случая сумата от 1 500 лева. Поради това, процесната сума от 402 лева, като надвнесена над посочената чиста стойност, подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради което и предявеният иск се явява основателен и подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за дължима и заплатена държавна такса в размер на 25,56 евро, а в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с включен ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. Същото не се явява прекомерно, а съответства на фактическата и правна сложност на производството, на извършените от представляващия ищеца процесуални действия, както и на ангажирания от него доказателствен материал. Поради това, наведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: село *, сумата от 205,54 (двеста и пет евро и петдесет и четири евроцента) евро, представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит № * от 26.09.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

ОСЪЖДА "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: село *, сумата от 25,56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро, представляваща сторени в производството разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Д. Г. от АК – Ловеч, № 1900017355, сумата от 245,42 (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента) евро с ДДС - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4