Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1180 от 21.12.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3497/2022
Вид
Решение № 1180
Подписан
21.12.2022
В сила
18.01.2023
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.181 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.181, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20222120203497 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, представлявано от *, ЕГН: **********, против Наказателно постановление № НГ */20.04.2022г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на дружеството – жалбоподател, на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че в случая са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН, като се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление респективно за приемане на случая като маловажен. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно призовано, се явява адв. *, която поддържа жалбата.

За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт *, която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

„*“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09.04.2010г. и съгласно чл.125, ал.3 от Закона 1 данък добавена стойност има задължение да подава информация от отчетните регистри към справка-декларацията, за всеки данъчен период. Като регистрирано лице, което е длъжно да подава информация от отчетните регистри към справка-декларацията, дружеството не е подало такава за данъчен период месец септември 2021г.

Информацията от отчетните регистри към справка-декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася - в случая до 14.10.2021г. Към датата на съставяне на АУАН – 20.12.2021г. обаче, информация от отчетните регистри към СД по ЗДДС не е подадена.

Нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес: *, след изтичане на последния възможен срок за подаване справкадекларацията по ЗДДС и приложенията към нея - 14.10.2021г., чрез извършване а съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и приложенията към тях.

До лицето е изпратена покана №314-10 с дата 20.10.2021г. за явяване в ТД на НАП Бургас подаване на СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри и съставяне на АУАН за ненавременното подаване на същите. В указания срок, лицето или негов представител не са се явили, поради което АУАН е съставен при условията и по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС и е осъществен съставът на чл.181 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН, като потвърждава, че не е подал СД в срок, но счита, че не следва да понася отговорност, доколкото не извършва дейност и е обявен в несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е получено на 25.08.2022г., а жалбата е подадена на 08.09.2022г., видно от уведомлението от Български пощи на л.43 от делото/, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената 2 по делото на л.16 – Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.) в срока по чл.34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на процедурните правила.

На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка с обявяване в несъстоятелност на дружеството. Това обстоятелство се явява ирелевантно за административнонаказателната отговорност на нарушителя, тъй като производството по несъстоятелност и обявената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособността са непротивопоставими на административнонаказателната отговорност по ЗАНН (Решение №876/16.02.2022г. по к.н.а.х.д. №12188/2021г. на АдмССофия-град). Без значение за съставомерността на процесното административно нарушение е и че два месеца по-късно търговецът е бил дерегистриран по ЗДДС, доколкото към датата на извършване на нарушението той все още е бил задължено лице по този закон, респективно е следвало да изпълнява в срок задълженията си.

Съгласно нормата на чл.125 от ЗДДС ал.1 обаче “За всеки данъчен период регистрираното по чл.96, 97, 97а, 99 и чл.100, ал.1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124“, а видно от ал.3 „Заедно със справкадекларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период“. Анализа на цитираната норма, обсъдена със санкционните на чл.179 ЗДДС, съгласно която “ Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията п о чл.125, ал.1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.” и чл.181, ал.1 ЗДДС “ Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.”, сочи на това, че когато регистрирано по ЗДДС лице въобще не изпълни задължението си по чл.125, ал.1 ЗДДС в срока по чл.125, ал.5 ЗДДС същото се санкционира по състава на първата от санкционните норми, а когато подаде справка-декларация, която обаче не е придружена от информацията от отчетните регистри на магнитен носител - тази на чл.181, ал.1 ЗДДС. По делото АНО, след като за него е било безспорно установено неизпълнение въобще на задължението на санкционираното дружество по чл.125, ал.1 във вр. с ал.5 ЗЗДС, незаконосъобразно е санкционирал дружеството както на осн. чл.179, ал.1 ЗДДС /с Наказателно постановление № 632881F639081/20.04.2022г./, така и на основание чл.181, ал.1 ЗДДС /с процесното НП/. За констатираното нарушение АНО вече е издал Наказателно постановление № 632881F639081/20.04.2022г., с което е наказал дружеството на основание чл.179, ал.1 ЗДДС, поради което и недопустимо се явява повторното му наказване за същото нарушение. /в този 3 смисъл Решение от 01.03.2010г. по НАХД № 139/2010г. на Кюстендилският районен съд/.

С оглед на факта, че в случая нарушението е съотнесено неправилно към санкционната норма на чл.181, ал.1 ЗДДС, както и с оглед на обстоятелството, че за допуснатото нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС дружеството вече е санкционирано на осн. чл.179, ал.1 ЗДДС /предмет на въззивно обжалване по НАХД №3496/2022г. на БРС/, обжалваното понастоящем НП следва да бъде отменено.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НГ */20.04.2022г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на дружеството – жалбоподател - „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, представлявано от *, ЕГН:

**********, на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4