Решение № 11 от 14.06.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Враца , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова

Членове:Мария Г. Аджемова-Василева

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно гражданско дело № 20211400500229 по описа за 2021 година

.,за да се произнесе взе предвид:

С. И. Р. с ЕГН ********** от гр.***,чрез пълномощника си адв.М.С. от ВрАК, е подала въззивна жалба против решение № 260 017 от 15.02.2021 г по гр.д.№ 9/20 г по описа на РС-Оряхово,в частта в която е признато за установено,че ответника дължи направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 628,36 лв,за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 393/16.10.2019 г по ч.гр.д.№ 591/19 г по описа на ОРСъд.

В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ОРС в обжалваната част е недопустимо и незаконосъобразно.

Твърди се ,че съгласно т.10 от ТР№4/18.06.2014 г по т.д.№4/13 г на ОСГТК на ВКС разноските по издадената заповед за изпълнение не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, тъй като представляват законна последица от уважаването или отхвърляне на уст. иск, а се присъждат с осъдителен диспозитив в исковото производство.

Моли се решението на ОРС в обжалваната част да бъде отменено. Претендират се 1 разноски по чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА като е представен договор за правна защита и съдействие.Не се правят нови доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника Е. К.- адв.Цв.М. от ВрАК поддържа, че жалбата е неоснователна ,следва да бъде отхвърлена.

Посочва се още ,че разноските от заповедното производство в размер на 628,36 лв отразени от ОРС в частично уважения установителния иск не правят решението незаконосъобразно, тъй като в същото решение има отделен осъдителен диспозитив за същите разноски от заповедното производство.

Не се правят нови доказателствени искания.

Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.

Пред ОРсъд е предявен от Е.Д. К., с ЕГН **********, от гр. ***, чрез адв. Ц. М.-АК Враца установителен иск против С. И. Р., с ЕГН ********** от гр.*** и настоящ адрес с. ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сума в размер на 10 280 лв. , представляваща задължение по Запис на заповед от 08.08.2019 г., с падеж 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда /видно от пощенското клеймо/, до окончателното изплащане на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 393/16.10.2019 г. по ч.гр.д. № 591/2019 г. на ОРС.

С ИМ са приложени писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответницата чрез пълномощника и адв. Е. О.- АК Враца, е постъпил писмен такъв,в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като задължението поето с представеният запис на заповед, е във връзка с уреждане на финансовите взаимоотношения по повод прекратяване на трудовото правоотношение между ответницата и представляваното от ищеца търговско дружество „ЛОГИ 9" ООД със седалище в гр. Бяла Слатина, в което ответницата е работила като „***". Записът на заповед е издаден по повод съществуващо каузално правоотношение между страните, отричано от ищеца.

Претендират се и направените по делото разноски на осн.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, но не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗАдв.

Претендират се и направените по заповедното производство разноски в размер на 100 2 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

С оглед събраните доказателства по делото ,въз. състав приема от фактическа страна следното:

Приложено е ч.гр.д. № 591/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово, по което съдът е издал на осн.чл.417 ГПК Заповед за изпълнение № 393/16.10.2019 г. в полза на заявителя - Е.К., против ответницата СЛ. И. Р., с ЕГН ********** от гр.*** и настоящ адрес с. ***, за сумата от 10280.00 лева, задължение по Запис на Заповед от 08.08.2019г. с падеж 08.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2019г. - датата на депозиране на заявлението в съда / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 205.60 лева / двеста и пет лева и шестдесет стотинки / - държавна такса и 600.00 лева / шестстотин лева / - адвокатско възнаграждение.

Приложена е ПДИ с копие от Заповед за изпълнение № 13971/05.11.2019 г. и ИЛ издадени по ч.гр.д. № 591/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово,които са връчени на длъжника на 14.11.2019 г.видно от представеното копие от известие за доставяне от ЧСИ Ц. Д..

В срок е подадено от длъжника по изпълнението Възражение от 21.11.2019 г, а заявителя в законния едномесечен срок е предявил установителния иск по чл. 415 ал.1 вр. с чл. 422 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказдателства като са разпитани свидетелите П. Г. Х., Г. П. П., И. Т., М. К. и В. И..От показанията на същите е установено,че при ревизия на бенциностанцията в с.***,където Р. работела като„***", е установена липса, за която ответницата признала, обещала да я възстанови и подписала процесната запис на заповед.

Пред ОРСъд е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза ,която установява, че общата стойност на неотразените /липсващи в касата/ парични средства е в размер на 8 049.45 лв. От тях установени липси при извършената инвентаризация в обекта на 23.07.2019г. е в размер на 6 476.25 лева,а сумата от 1233.01 са установени с протокол за установени нередности в отразяването на стойността на получените фактури за покупка на стоки отразени в счетоводството на „Логи 99" и в системата Енсис в бензиностанцията.

С оглед изложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:

3

1.Законосъобразно решаващият съдия е приел ,че установителния иск е частично основателен и доказан по изложените в решението мотиви.Съдът е изследвал съществуването на вземането по каузалната сделка като е проверил фактите и обстоятелствата, свързани с неизпълнението й от ответницата.Поради непредставяне доказателства за плащане на дължимата от ответницата сума по записа на заповед, ОРСъд законосъобразно е приел исковата претенция за основателна и я е уважил до доказания размер.

2.Жалбоподателката с въззивната жалба не е обжалвала дължимосттта на дължимата от нея сума на Е.К. в размер на 8 049,45 лв, представляваща задължение по Запис на заповед от 08.08.2019 г., с падеж 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда /видно от пощенското клеймо/, до окончателното изплащане на дължимата сума. Същата ,чрез адв.С. обжалва решението на ОРС в частта, в която е признато за установено ,че дължи и разноските в заповедното производство в размер на 628,36 лв, за която сума е издадена и Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 393/16.10.2019 г. по ч.гр.д. № 591/2019 г. на ОРС.

Съд. състав по повод въззивната жалба приема следното: с издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК под №393/16.10.2019 г, ОРСъд е разпоредил жалбоподателката да заплати на Е.К. разноски за заповедното производство- 600 лв адв. възнаграждение и 205,60 лв държавна такса. При частично уважаване на исковата претенция по чл. 415 ал.1 вр. с чл.422 от ГПК дължимите разноски за заповедното производство са намалени на 628,36 лв.

Решаващият съдия не е нарушил ТР №4 от 18.06.2014 г в т.12 като в установителния диспозитив е посочил и редуцираните разноски ,които се дължат по заповедното производство в размер на 628,36 лв, тъй като с отделен осъдителен диспозитив в решението е осъдил ответницата да заплати на заявителя същите тези разноски в размер на 628,36 лв.Приемането за установено от ОРС ,че разноските в заповедното производство се дължат в посочения размер не прави решението незаконосъобразно. Обратното би било неправилно, ако имаше само установителния диспозитив за дължимостта на разноски по заповедно производство,без осъдителния диспозитив за тях.

С оглед гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена , а решението на ОРС- потвърдено.

При отхвърляне въззивната жалба жалбоподателката дължи на ответника разноски пред въззивната инстанция 300 лв- адв. хонорар изплатен в брой на адв.М. по представения договор за правна защита по делото.

4

Водим от горното Врач. Окр. съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/15.02.2021 г по гр.д.№9/20 г по описа на РС- Оряхово.

ОСЪЖДА С. И. Р., с ЕГН ********** от гр.*** и настоящ адрес с. *** да заплати на Е.Д. К., с ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 300/триста /лева разноски-адв.хонорар пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5