Решение № 106 от 18.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502132 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар С.И.К., с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юк К. И., против решение № 1760/07.04.2020г., изменено в частта за разноските с определение № 9362/23.07.2020г., постановени по гр.д. № 14477/2019г. на 14-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на С. М. К. ЕГН ********** от ***, сумата от 1751.12лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 480.00 лв., представляваща направени по първоинстанционното дело разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 719.55 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от С. М. К. ЕГН ********** не е постъпил.

С писмена молба № 24461/18.11.2020г. ГД „ГП“-МВР гр. София, чрез юк Кр.И. заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено и исковите претенции-отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение до 1 минималния размер.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. М. К. ЕГН **********, от ***, чрез адв. В.С., срещу Главна Дирекция “Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от гл.комисар С.И.К., с която е предявил иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1662.23 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 255.11 ч. за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда – 09.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се още и направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на длъжност „мл.инспектор“ в ГПУ-Варна при РДГП-Бургас, която е на структурно подчинение към ГД „ГП“ в МВР. Твърди, че за процесния период е положил общо 1784 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2039.11 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 255.11 часа, който твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника и дължимата сума е в размер на 1662.23лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция “Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 46 представлявана от директора С.И.К., чрез юк Кр.И. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от него длъжност.

Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.

В о.с.з. на 10.03.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска, посредством увеличаването му по размер от 1662.23лв. на 1751.12лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. ищецът С. М. К. е изпълнявал служебните си задължения и полагал труд в ГПУ-Варна и има статут на държавен служител.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. С. М. К. е положил общо 1792 часа нощен труд.

Положеният нощен труд в размер на 1792 ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143 е изчислен на 2048.26ч., като се дължи допълнително от ГД „ГП“ брутно възнаграждение в общ размер на 1751.12 лева за разликата от 256.26 часа дневен извънреден труд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради 2 което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в спорния период, доколкото К. е държавен служител в ГД „ГП“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период К. е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от 14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

3

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 01.08.2016г. до 30.06.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Взема предвид още, че в исковия период липсват погасени по давност вземания на К., включително и за периода от 01.08.2016г. до 09.09.2016г., понеже падежът на вземанията е от първо число на месеца, след съответното тримесечие или 01.10.2016г. в случая, а след като исковата молба е заведена на 09.09.2019г. няма погасени по давност негови вземания.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019г., е положил общо 1792 часа нощен труд, който приравнен на дневен с коефициент от 1.143 е изчислен на 2048.26часа, то се дължи допълнително от ГД „ГП“ брутно възнаграждение в общ размер на 1751.12 лева за разликата от 256.26 часа дневен извънреден труд.

Предявеният иск е основателен.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение , последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.

При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивника.

Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1760/07.04.2020г., изменено в частта за разноските с определение № 9362/23.07.2020г., двете постановени по гр.д. № 14477/2019г. на 14-ти състав на ВРС, с което Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар Светлан Кичиков, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 46, е осъдена да заплати на С. М. К. ЕГН ********** от ***, сумата от 1751.12лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 480.00 лв., представляваща направени по първоинстанционното дело разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 719.55 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.