Решение № 57 от 21.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Разград, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600034 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 64/24.11.2022 г. постановена по нчх дело № 369/2022 г., РС-Разград признал подсъдимия А. Е. С. за виновен в това, че на 16.06.2022 г. в село ***, обл. Разград нанесъл на Б. А. Д. от същото село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. Е. С. за невиновен в това, че на 16.06.2022 г. в село ***, обл. Разград е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на Б. А. Д. от същото село и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия А. Е. С. да заплати на Б. А. Д. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част до първоначално предявения размер от 2500 лева като недоказан и неоснователен.

Съдът отхвърлил изцяло предявения от Б. А. Д. против подсъдимия А. Е.

1

С. граждански иск за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимия А. Е. С. да заплати на Б. А. Д. сумата 712 лева, представляваща разноски по водене на делото, от които 500 лева адвокатско възнаграждение. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС - Разград сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. Ч. – защитник на подсъдимия А. Е. С.. Присъдата се атакува единствено в осъдителната й част. Твърди се, че в обжалваната част присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и несправедлива.

В жалбата са наведени твърдения, че в хода на първоинстанционното производство обвинението против подсъдимия С. е останало недоказано. От въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия С. за невиновен и да го оправдае по обвинението да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди.

Във въззивната жалба е посочено, че допълнителни съображения ще бъдат депозирани след изготвяне на мотивите към присъдата, но по делото липсват данни подсъдимият или защитникът му да са уведомявани за изготвяне на мотивите към присъдата.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Претендира се присъждане на сторените от подсъдимия разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемата Б. А. Д.. В предоставения й срок същата е депозирала възражение против въззивната жалба в което се излагат доводи за нейната неоснователност. От въззивната инстанция се иска да потвърди присъдата, както и да й бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство.

При преценка на жалбата, съдът намери същата за редовна, като подадена от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Въззивната жалба се подържа в съдебно заседание от защитника на подсъдимия адв. Ч. на същите основания и със същите искания. Защитата изтъква, че по делото са събрани противоречиви доказателства от две групи свидетели и съдът не взел предвид показанията на свидетелите Е. Е. – син на подсъдимия, Р. С. – съпруга на подсъдимия и А. К. – родствена връзка с подсъдимия от I-ва степен по сватовство /зет/, които сочели за нанесена телесна повреда на самия подсъдим, а не на пострадалата. Заявява също, че съдът се отнесъл безкритично към проведената съдебно-медицинска експертиза, в която се сочело за нА.чието на наранявания от подсъдимия, като вместо това съдът е кредитирал само и единствено медицинската 2 експертиза, касателно тъжителката. Сочи, че единственият очевидец на инцидента бил свидетеля Х. Х., като същият свидетелствал в посока, че не забелязал наранявания по пострадалата, а видял подсъдимия на земята, на когото помогнал да се изправи. Навежда оплакване по отношение на това, че медицинското удостоверение на тъжителката е издадено четири дни след инцидента.

В съдебно заседание подсъдимият се възползва от възможността да даде обяснения във въззивното производство. Същият сочи, че не са в добри отношения с пострадалата, като причината за това са водени между тях съдебни производства. Твърди, че подсъдимата метяла пред неговия имот, за което той и направил забележка. Същата започнала да го обижда и му нанесла удар с метлата, от който подсъдимият започнал да кърви. Заявява също, че мъжът на тъжителката се притекъл на помощ, като и той му нанесъл удар, от който подсъдимият паднал на земята, след което тъжителката и нейният съпруг започнА. да му нанасят още удари. На мястото на инцидента дошъл кмета на селото, който помогнал на подсъдимия да се изправи. Твърди, че не е удрял никого.

В съдебно заседание тъжителката се явява лично и с повереника си адв.

Б., който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на атакуваната присъда. Излага подробни съображения.

В последната си дума подсъдимият изразява становище за невиновност.

Въззивният съд, след като се запозна с материА.те по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:

На 23.06.2021 г. в РС-Разград е депозирана частна тъжба от Б. А. Д. срещу А. Е. С., в която са изложени обстоятелства за извършени на 16.06.2022 г. в село ***, обл. Разград, престъпления от частен характер, наказуеми по чл.

130, ал.2, от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, по които е образувано производство пред първата инстанция.

С частната тъжба е предявен и граждански иск от тъжителката Б. А. Д. срещу А. Е. С. за претърпени от престъпленията неимуществени вреди, съответно за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателно плащане и за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на1500 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

От фактическа страна:

Подсъдимият А. Е. С. е *** год. в село ***, ***, ЕГН - **********.

Частната тъжителка и подсъдимият живеят в съседство един с друг в село ***, обл. Разград. Между двамата съществува дългогодишен спор, който бил породен от съсобствено между двамата дворно място, което било предмет на делба по гр. дело № 698/2019 г. по описа на РС – Разград, приключило с 3 влязло в сила решение. По време на делбения процес отношенията между частната тъжителка и подсъдимия, както и между техните семейства се влошили. През годините били отправяни множество закани от подсъдимия за саморазправа, за което били образувани множество проверки в РУ на МВР – Разград по подадени от тъжителката жалби. На 16.06.2022 год. след обяд, частната тъжителка Б. Д. излязла на улицата пред своя дом и започнала да мете. Същата била забелязана от подсъдимия А. С. да мете и пред неговия имот, поради което и предвид влошените им отношения възникнал вербален конфликт, при който двамата си разменили реплики на висок тон.

Подсъдимият С. издърпал от ръцете на пострадалата метлата, с която тя метяла, при което й разкъсал кожата на четвърти и пети пръст на дясната ръка, след което с дръжката на метлата й нанесъл удари по главата и в коремната област. Свидетелят Л. Д. – съпруг на тъжителката чул възникнА.я между двамата скандал и се притекъл на помощ на своята съпруга, като се нахвърлил върху подсъдимия, нанасяйки му удари по тялото и в областта на главата, поради което подсъдимият бил повален на земята. Междувременно възникналата суматоха между тримата била чута от свидетеля Х. Р. – кмет на село ***, който притичал и разтървал свидетеля Л. Д. и подсъдимия А. С..

След известно време на мястото пристигнал свидетеля Е. Е. – син на подсъдимия, който забелязал кръв по лицето на своя баща, като поискал обяснения за състоянието му от пострадалата и нейния съпруг. След известно време състоянието на подсъдимия С. било възприето от неговата съпруга св.

Р. С. и свидетеля А. К. - съпруг на неговата дъщеря /зет/. За конкретния инцидент била подадена жалба от пострадалата Б. Д. в РУ на МВР – Разград, по която била извършена проверка от св. К. М. – полицейски служител, за което последният съставил Протокол за предупреждение на подсъдимия А.

С.. На следващия ден подсъдимия С. посетил съдебен лекар при МБАЛ Св.

Иван Рилски“ АД – гр. Разград, за което, след извършен преглед, било издадено съдебномедицинско удостоверение № 54/2022 год., в което били описани получените от него наранявания. На 20.06.2022 год. частната тъжителка също посетила съдебен лекар при МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД – гр. Разград, за което, след извършен преглед, било издадено съдебномедицинско удостоверение № 56/2022 г., в което били описани получените от нея наранявания.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния съд въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатите от съда съдебно-медицински експертизи на пострадалата и подсъдимия, събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът дал преимуществено вяра на показанията на свидетелите Х. Р. – кмет на село *** и К. М. – полицейски служител, които били единствените незаинтересовани от изхода на делото и доколкото, наложени с показанията на останА.те свидетели, дА. основание на съда да възприеме именно описаната фактическа обстановка. Съдът 4 достигнал до извод, че по време на инцидента не е имало свидетели очевидци.

Съдът подходил внимателно към показанията на свидетелите Л. Д.съпруг на пострадалата, св. Е. Е. – син на подсъдимия, Р. С. – съпруга на подсъдимия и А. К. – зет на подсъдимия, предвид близките им родствени връзки както с пострадалата, така и с подсъдимия и нА.чието на заинтересованост от изхода на делото.

Съдът кредитирал напълно като всестранни, пълни и компетентни изготвените по делото заключения по назначените съдебно-медицински експертизи на пострадалата и подсъдимия.

Правни изводи:

Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд признал: подсъдимия А. Е. С. за виновен в това, че на 16.06.2022 г. в село ***, обл. Разград нанесъл на Б. А. Д. от същото село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева. подсъдимия А. Е. С. за невиновен в това, че на 16.06.2022 г. в с. ***, *** да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на Б. А. Д. от с. *** – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по това обвинение, поради недоказаност.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл същият съзнавал, че с предприетите действия на физическа саморазправа с пострадалата уврежда нейното здраве и видно от действията му е искал и преследвал настъпването на неблагоприятни последици за тъжителката.