Решение № 718 от 18.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000503027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 3394 от 26.06.2023 г. по гр.д. № 10657/2022 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Н. Г. П., ЕГН : **********, иск с правно основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК от 1985 г. (отм.) срещу С. Б. Н., ЕГН **********, че същият е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, представляващо по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящо се в град София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, улица „***“ № *, предназначение на самостоятелен обект: жилище. Съдът е признал за установено на основание чл. 21, ал. 4 СК, че липсва принос на С. Б. Н., ЕГН **********, за придобиването на 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, кафе-аперитив с идентификатор *** и жилище на две нива с идентификатор ***, придобити на името на Н. Г. П., ЕГН ********** с нотариален акт № 53 том I рег. № 1794 дело № 49/2015 г., по описа на нотариус В. М..

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Н. Г. П. в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените искове от него искове с правно основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК от 1985 г. (отм.) срещу С. Б. Н., ЕГН ********** , че същият е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, с доводи, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, както и в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че неправилно съдът е приел, че предназначението на пристройката е да бъдат посрещнати жилищните нужди на семейството на ищеца и действията, насочени към реализация на строежа, преди сключване на брака, сочи на дарствено намерение, но тъй като не е обективирано в предписаната от закона форма и преди сключване на брака, то подобно намерение не може да породи право на собственост.

1

Поддържа, че приетото е в противоречие с константната съдебна практика на ВКС, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, както и, че само придобиването в резултат на съвместен принос води до възникване на съпружеска имуществена общност. Възразява срещу приетото, че ответницата е имала принос за изграждане на електроинсталацията, поради липса на конкретика, което не може да се противопостави на събраните по делото писмени доказателства за движение на пари и материали, които са предоставяни от родителите на ищеца, лично и персонално, и заключенията по съдебните експертизи. Сочи, че не е следвало да се кредитират свидетелските показания на св.К., тъй като е в служебна зависимост с ответницата. По отношение на имота с идентификатор ***.триетажно жилище, поддържа, че го е придобил само формално по време на брака с ответницата, сключен на 25.05.1997г, и прекратен с развод с решение № 20030271/2.02.2021г по гр.д.№ 55705/2020г на СРС, в сила от 2.02.2021г. Строежът е бил завършен през април 1997г, а констатираното завършване на грубия строеж е на 17.07.1997г, след сключване на брака между страните. Имотът е бил построен изцяло с имущество, придобито преди брака, с дадени средства от родителите му на 21.04.1996г., което се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза за преведени 11 970 германски марки. Сочи, че обстоятелството, че сградата е била завършена на степен груб строеж, се установява и от свидетелските показания на св.К. и М.. Излага доводи, че ответницата не е могла да докаже, че е изтеглила кредит, за какви цели е бил използван-за семейни или лични, както и че е имала минимален доход през 1997 г., а от края на 1999г. до 2001г. е била по майчинство. Сочи, че неправилно съдът е приел, че фактическото владение е упражнявано съвместно от съпрузите. Счита, че след като е отхвърлил исковата претенция по чл.20, ал.3 СК за цялостен принос, то за съда е възникнало задължение да се произнесе относно наличието на частично преобразуване. Претендира да се отмени решението и да се уважи исковата претенция, че Н. Г. П. е изключителен собственик на недвижимия имот, поради пълна трансформация, алтернативно да приеме, че има по-голям принос в придобиването на процесния имот-жилище на три нива, представляващо по кадастрална карта и регистри, особрени със Заповед № РС-18-61/27.09.2010г на изп. директор на АГКК, самостоятелен обект с идентификатор № ***., находящ се в гр.София, район „Кремиковци“, кв.Враждебна, ул. „***“, № *, с предназначение-жилище.

Ответната страна-С. Б. Н., чрез адв. Н.Ш. от САК, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че изводите на съда са правилни, че ищецът не е изградил със свои собствени средства и труд процесното жилище, а по-голям дял има тя, за което е представила документи за трудови доходи и договори за заем. Поддържа, че е била приета експертиза, касаеща увеличената стойност на имота след брака, като вещото лице е посочило, че същата е увеличена след сключване на брака със 73 689лв. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Решението, в частта му, с която съдът е признал за установено на основание чл. 21, ал. 4 СК, че липсва принос на С. Б. Н., ЕГН **********, за придобиването на 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, кафе-аперитив с идентификатор *** и жилище на две нива с идентификатор ***, придобити на името на Н. Г. П., ЕГН ********** с нотариален акт № 53 том I рег. № 1794 дело № 49/2015 г., като необжалвано, е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваната част е 2 валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Г. П. с искове с правно основание чл.

21, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК от 1985 г. (отм.) срещу С. Б. Н., ЕГН **********, че същият е изключителен собственик поради пълна трансформация на лично негово имущество на жилище на три нива, представляващо по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящо се в град София, район „Кремиковци“, квартал Враждебна, улица „***“ № *, предназначение на самостоятелен обект: жилище.

В исковата молба ищецът Н. Г. П. е посочил, че по време на брака си с ответницата на 28.05.2015 г., се е сдобил с констативен нотариален акт за процесния недвижим имот.

Навел е довод, че имотът е обхванат от презумпцията за съпружеска имуществена общност и е твърдял, че ответницата няма принос в придобиването на имота, поради което е поискал да бъде признато за установено, че имотът принадлежи единствено на него.

Ответницата е оспорила исковата претенция, като е заявила, че е била в брак с ищеца за периода от 25.05.1997 г. до 02.02.2021 г., от който имат две деца. След сключения брак всички средства, които основно получавала тя, отивали за довършване на жилището, съответно за ремонти и дострояване на “стара къща”, където живели до 2000 г. Твърд яла и че за проектите, съответно реализацията им в част електро взели участие нейният баща и негови колеги. Къщата била измазана през периода 2001-2002 г. изцяло с нейни средства. Тя поръчала и платила външни ролетни щори за първи и втори етаж на къщата, четири врати, шест прозореца за сумата от 7487 лв., през 2011 г. изтеглила заем в размер от 18327 лв., а през 2015 г. изтеглила допълнителна сума от 8000 лв. за плащане на разноски за издаване на нотариалните актове. Купила тротоарните плочки и платила за изграждане на барбекю в имота. Посочила е, че е лишавала себе си и децата си от средства, за да осигури изграждането и довършването на тази сграда като все още изплащала кредита.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно обстяотелството, че триетажната жилищна сграда е била изградена в степен „груб строеж“ – с положен покрив, още пред 1997 г. Приел е, че правото на собственост върху изградената в чужд имот пристройка на основание чл. 92 от Закона за собствеността е възникнало в полза на собственика на земята. Доколкото дарственото намерение на родителите на ищеца не е обективирано в предписаната от закона форма, само по себе си такова намерение не е в състояние да породи право на собственост. Съдът е направил извод, че с оглед събраните по делото доказателства се установява страните по делото да са придобили правото на собставеност в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 77 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез давностно владение в продължение на десет години собствеността върху процесния недвижим имот. Приел е, че тъй като не е предявен иск за определяне на по-голям принос по реда на чл. 29, ал. 3 от СК, то и не следва да се произнася по този въпрос. Ето защо е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е безспорно, че са бивши съпрузи, като бракът помежду им е бил сключен на 25.05.1997 г. и прекратен с решение от 02.02.2021 г. по гр.д. № 55705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав, че процесната сграда с идентификатор *** е изградена до степен “груб строеж” преди встъпването им в брак, която степен на изграждане е установена и с представения по делото Акт обр. 14 от 17.07.1997 г. От заключението на вещото лице п о съдебно-техническа експертиза се установява, че предпоставка за издаване на този документ е изпълнението на всички елементи, които натоварват конструкцията, в това число външни зидове и покрив.

По делото е представен констативен нотариален акт от 28.05.2015 г., Акт № 112, ХХ, 2192/2015 г. по описа на нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара, с който Н. Г. П. е признат за собственик на основание давностно владение на 3 процесния недвижим имот „жилище на три нива“ с идентификатор № ***.

Представени са множество писмени доказателства, от които е видно, че всеки от двамата бивши съпрузи е реализирал разноски за строителни материали и обзавеждане на имот. На л. 46 от делото е представено копие от договор за потребителски кредит от 09.06.2011 г., сключен между „Райфайзенбанк“ ЕАД с кредитополучател С. Б. П. и със съдлъжник Н. Г. П.. Представено е копие от договор за потребителски кредит от 03.02.2015 г., сключен между „Райфайзенбанк“ ЕАД с кредитополучател С. Б. П. със съдлъжник Н. Г.

П.. В искането за отпускане на кредит до банката е отбелязано, че целта на кредита е „ремонт на жилище Враждебна ул. ***“.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което въззивната инстанция кредитира като компетентно изготвено, от което се установява, че ищецът е изтеглил на 14.05.1996 г. сумата от 15 150.00 DEM от банкова сметка в „Булбанк“ АД. Приложените по делото финансови и платежни документи от л. 4086 след превръщане на отразените в тях суми в германски марки по фиксинга на БНБ за деня, посочен в тях, подробно отразени в Приложение № 1 от експертизата, са в размер на 8579,61 DEM. Вещото лице е посочило, че част от писмените доказателства са без дата, други са нечетливи, както и че с оглед на всички обстоятелства е невъзможно да извърши презчисляване от една валута в друга.