Решение № 1017 от 10.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100901379 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1,

ПРЕДЛ. ПЪРВО ЗЗД.

С влязло в сила определение на Пловдивски апелативен съд № 260150 от 29.03.2021 г. е било отменено определение № 260021 от 05.01.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив по т.д. № 139/2020 г., с което е оставено без уважение възражението на „Л.” АД /предишно наименование „Л.” АД/, ЕИК ****, за местна неподсъдност, вместо което ПАС е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от Софийски градски съд по правилата на местната компетентност.

Ищецът И. Н. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Пловдив ул. ****, в лично качество и в качеството си на търговец с фирма ЕТ „Г.П. - И. Л. ", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ****, чрез адв. Д. Т. от ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, ул. ****, е предявил на 21.02.2020 г. искова молба срещу „Л.“ АД, ЕИК ****.

В исковата молба и уточнителните молби към нея от се твърди, че между страните има сключен договора за заем наименуван Договор за Бизнес кредит Клиентски № 6051/11.07.2018 г съгласно който дружеството ответник следва да предостави на ищеца заем в'размер на 25 000 евро, от които реално се превежда само сумата от 46 138 36 лв., равняващи се на 23 590,184 евро.

Привидно сключените договори са търговски. Ищецът И. Н. Л. се свързва с ответното дружество, което се рекламира като финансова институция, предлагаща кредити на физически лица срещу ипотека. Ищецът се свързва с ответното дружество с искане за отпускане на кредит, но за да отпусне кредита, дружеството кредитор го задължава да му бъде 1 регистрирана фирма и/или търговско дружество и само след това се отпуска кредита вече на търговското дружество и/или физическото лице търговец, за да се тълкува договора като търговски. Ответното дружество уговаря клиентите търсещи заем, че търговските договори са с по-изгодни условия за тях, поради което ги подвежда да им бъдат направени фирми на които да бъде отпуснат заемът, а и за да бъде тълкуван договора като двустранен търговски в полза само и единствено на кредитора. Регистрирането на фирма и/или търговско дружество е задължителен елемент от кредитирането на ответника с цел избягване и заобикаляне на законите, защитаващи потребителите при кредитиране. Това се установява от справка в Търговския регистър, от която е видно че ищецът ЕТ „Г.П.“ е регистриран непосредствено преди сключване на договора за кредит - на 10.05.2018 г., а договорът за заем е сключен на 11.07.2018 г.

Обичайна практика на ответника е регистрацията на фирма и/или търговско дружество, да се извърши от адвокати в гр. Пловдив, за което ищецът твърди, че разполага и с доказателства, като сочи справки от ТРРЮЛНЦ и договори за бизнес кредит с други физически лица. Въпреки, че доказателствата са косвени, те според ищеца ясно показват начина на работа на ответното дружество. Безспорен факт е и обстоятелството, че регистрацията се извършва от един и същи адвокат на ответниците - адв.

А.Е.К.. Безспорен е и фактът, че предметът на дейност е идентичен и при трите регистрирани ЕТ клиенти на ответното дружество Целта на регистрацията на фирма и/или търговско дружество е сключеният договор да бъде привидно „търговски“ договор, т.е да се заобиколи законът за кредитите на недвижими имоти на потребителите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, защитаващи физическите лица - длъжници от неравноправни клаузи в сключваните договори за кредит. Това е видно и от начина на предоставяне и връщане на заемната сума - заемът се предоставя по банковата сметка на физическото лице и същата е връщана от физическото лице И. Л..

Отделно от това до настоящия момент ЕТ никога не е извършвал никаква търговска дейност, не е регистриран в ТД на НАП, именно защото целта е била само и единствено сключването на договорите за заем като търговска сделка, както и отговорността за задължения на физическото линс търговец с цялото му лично имущество. Ако ищецът И. Л. е желаел да развива бизнес, то до момента е щял да започне такъв, а в действителност той работи на трудов договор.

При сключване на договора за заем неоснователно дружеството кредитор и ответник в настоящото производство задържа суми, като реално от предоставената заемна сума от 25 000 евро, равняващи се на 48 895.75лв, ищецът получава сумата 46 138.36лв.

Договорът за заем за потребление обаче е реален (чл. 240, ал. I ЗЗД).

Поради това се счита сключен не от момента на постигане от страните на съгласието за сключването му, независимо от формата му, а от момента, в който въз основа на него заемодателят предостави, а заемателят получи заетата сума. Заемодателят не е предоставил пълния размер на заемната сума, описана в договора за заем. Само със заверяването на банковата сметка на заемополучателя с оглед уговорения начин на предоставяне на средствата е завършен фактическият състав на договора за заем и той се счита сключен, 2 защото е реален (чл. 75, ал. 3, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Безспорно преди това следва да е налице съгласие за сключването му, но то не е достатъчно, защото фактическият му състав се завършва само след като заемната сума бъде предадена в собственост на заемателя, а такова предаване реално няма.

На 22.03.2019 г. ответното дружество издава на ищеца Удостоверение изх. № 605/22.03.2019 г., по което претендира обща сума за връщане на предоставения заем в размер на 35 953.17 евро, което е почти двойно от сумата която реално е предоставена на заемополучателя. Т.е сумите за такси, лихви и неустойки надхвърлят размера на предоставените заемни суми при това в пъти, което прави всички тези лихви, неустойки и такси нищожни и в разрез с морала и добрите нрави.

Кумулативното налагане на санкция едновременно под формата на законна лихва и мораторна неустойка за забава за неизпълнение на едно и също парично задължение е недопустимо.

До настоящия момент заемополучателят И. Л. е върнал на ответното дружество сума в общ размер на 79 375,90 лв., но счита че същата е платена без основание за разликата над реално получената от 46 138.36 лв. до върната от 79 375,90 лв., или платена без основание сума в размер на 33 237,84 лв.

Началната липса на основание, ищецът извежда при следните твърдения нищожността на Договор за Бизнес кредит Клиентски № 6051/11.07.2018 г., респ. от нищожността на негови клаузи, а именно:

Че договорът е нищожен поради накърняване принципите на морала и добрите нрави, поради което ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи;

При условията на евентуалност, ако не бъде признат сключеният договор за недействителен да се приеме, че са нищожни клаузите на т.2.1. (b) (i), т.2.1. (b) (iii), т.2.2. (b) (i), т.2.2. (b) (ii), т.2.2. (d), т.2.2. (е), т.2.3. (а), т.2.3.

(b) (i), т.2.3. (b) (ii), т.2.3. (b) (iii), т.2.3. (b) (iv), т.2.3. (с), т.2.3. (d), т.2.3. (е), т.2.3. (f), т.2.3. (g), т.2.3. (h), т.2.3. (i), т.2.4. (е), т.2.4. (g), т.4.1. (Ь), т.4.1. (с), т.4.1. (е), т.4.1. (f), т.4.1. (g), т.4.1. (к), т.4.1. (I), т.4.1. (е), т.4.1. (р), т.4.1. (q), т.4.1. (г), т.4.1. (s), т.4.1. (t), като дължимите по силата на цитираните клаузи лихви, такси и неустойка са нищожни, поради накърняване принципите на морала и добрите нрави.

При условията на евентуалност, ако не бъде прието, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни да се приеме, че сключеният договор за заем е привиден, като сделката, чието основание при условията на евентуалност се твърди, че е привидна - е симулативна при условията на относителна симулация, съобразно стр. 3 от молбата от 28.02.2022 г. абзац втори- стр. 74 от делото.

При условията на евентуалност, ако не бъде прието, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни и че сключеният договор за заем е привиден, да се приеме, че договорът заобикаля закона съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД и са налице неравноправни клаузи по ЗЗП, сключен и с привидна търговска сделка, а реално е предоставен потребителски кредит на физически лица.

Твърди се, че клаузите , уреждащи възнаградителна лихва, неустойки и такси по договора за заем са нищожни поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗДД.

3

Във връзка с горното, се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 33 237.84 лв. (съгласно молба-уточнение от 25.03.2020 г., депозирана пред ОС - Пловдив), представляваща разликата между реално предоставената в заем по договора сума от 46 138.36 лв. и върнатата от страна на ищеца сума в общ размер на 79 375,90 лв. , като сумата 33 237.84 лв е платена от ищеца и получена от ответника без правно основание.

Съгласно уточнителна молба от 28.02.2022г. тази сума включва:

Непредоставена главница в размер на 1 319.43 евро, равняващ се на 2580.57 лева.

Редовна лихва в размер на 542.27 евро, равняващи се на 1 060.59 лева.

Заличаване на ипотека 680 евро, равняващи се на 1 329.96 лева.

Други дължими такси в размер на 2 430.36 евро, равняващи се на 4 753.37 лева.

Други дължими такси в размер на 7 390.93 евро, равняващи се на 14 445.40лева.

Други платени такси и/или неустойки в размер на 4 631.26 евро, равняващи се на 9 057.95 лева.

Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се и сторените в произдството разноски. Посочена е и Банкова сметка за извършване на плащанията, а именно: Банка ЦКБ АД, IB AN BG 84 **** **** **** **** 00;

Ответникът „Л.” АД (с предишни наименования „Л.“ АД и „ТНК К.М.“ АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, П.К.

1000, бул. “****, представлявано и управлявано от изпълнителния директор А.Т., чрез юрк. С. В.-М., със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, е депозирал на 01.10.2020 г. отговор на искова молба.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и изцяло недоказани. Твърди, че всички начислени суми за плащане по договора имат своето договорно основание, по отношение на което е постигнато споразумение между страните със сключването на процесния договор за заем. В тази връзка, в издаденото удостоверение за актуален размер ясно и точно е описано на какво договорно основание са начислени всяка една от дължимите суми по усвоения договор за заем.

Ответникът счита за неверни и несъстоятелни изложените твърдения, че сключеният договор за заем няма търговски, а потребителски характер поради обстоятелството, че ищецът не е знаел в какво качество участва в договорното съглашение. Несъстоятелни, неверни, а и абсолютно неотносими са твърденията на ищеца, че регистрирането като едноличен търговец е било задължително условие за сключването на процесния договор за заем.

Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството кога и от кого е бил регистриран едноличния търговец като такъв в ТР. Единственото правно значимо обстоятелство в случая е изразената воля от страна на физическото лице И. Н. Л. да участва в търговския оборот като търговец. Търговското качество е било налице към момента на сключване на договора за заем, а волята за придобИ.ето му е била изразена свободно и доброволно от И. Н. Л. с целенасочени действия от негова страна. Никъде в договора за заем не е 4 описано договорно задължение за заемополучателя да регистрира едноличен търговец като задължителна предпоставка за сключването му. С твърдения си ищецът се опитва да обоснове изгодни за себе си последици, които обаче не са подкрепени с никакви убедителни писмени доказателства, а почиват изцяло и само на желанието му да се извлече благоприятни за себе си правни последици.

Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5668 о т 13.11.2017 г., е сключен между двама търговци, а именно „Л.“ АД като финансова институция, която по занятие отпуска лихвоносни заеми, и ЕТ „Г.П. - И. Л.“, ЕИК ****, в качеството му на едноличен търговец. Това определя сключения договор като субективна търговска сделка по смисъла ТЗ.