Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 306 от 22.04.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 411/2021
Вид
Определение № 306
Подписан
22.04.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. С., 22.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500411 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба на ответника в първоинстанционното производство Д. Х. от 23.05.2023 год. /депозирана пред ВКС на РБ/ за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба, насрещна касационна жалба и отговор на касационната жалба на насрещната страна срещу решение от 21.07.2022 год. по гр.д. № 411/2021 год. на СОС, на основА.е чл. 64, ал. 2 от ГПК.

Ответницата по молбата Д. Х. я оспорва изцяло като неоснователна.

След преценка на събрА.те по делото доказателства във връзка с доводите на стрА.те, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане от 13.06.2023 год. СОС е оставил молбата за възстановяване на срока без движение, като е указал на молителя да представи книжата, за подаването на които се иска възстановяване на срока, за посочване на причините за пропускането на срока, както и за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията на молителя. УказА.ята са изпълнени, като документите са подадени по електронната поща на съда на 13.07.2023 год. от пълномощника на молителя адв. Б.. Поради технически пропуск тези документи не са били препратени към регистратурата на Софийски окръжен съд, не са били входирА. и не са докладвА. на съдията-докладчик своевременно /докладна от 09.10.2023 год. на административния секретар на съда/. С разпореждане № 1013 от 24.08.2023 год. СОС е приел, че в определения срок /след продължаването му с разпореждане № 777 от 30.06.2023 год./ не е постъпила молба в изпълнение на дадените от съда указА.я, поради което е оставил без разглеждане молбата на Д. Х. за възстановяване на сроковете. Разпореждането е отменено с определение от 05.02.2024 год. по ч.гр.д. № 3400/2023 год. на САС.

В молбата от 13.07.2023 год. молителят е посочил като обстоятелство, попречило му да подаде в срок посочените по-горе книжа това, че не е бил уведомен своевременно от своя 1 адвокат както за постановеното съдебно решение, така и за подадената от насрещната страна касационна жалба. Сочи още, че въззивното решение и касационната жалба са връчени чрез адвокат, който е бил с оттеглено пълномощно и който не е уведомил ответника за хода на производството и за сроковете за подаване на книжата. Твърди, че след приключването на делото пред въззивната инстанция Д. Х. и адв. А. са прекратили отношенията си и ответникът е изразил волята си да ангажира нов процесуален представител за подаването на касационната жалба и отговора. Поради обстоятелството, че ответникът изрично е упълномощил адв. А. за процесуално представителство пред въззивната инстанция, но не и пред ВКС на РБ, ответникът Д. Х. не е счел за нужно да прекрати изрично пълномощното по отношение на процесуалния си представител. След като съобщението с решението и съобщението с приложена касационна жалба на насрещната страна са получени от адв. А., същата не е уведомила страната, поради което ответникът е пропуснал сроковете по независещи от него причини. Същият е бил лишен както от възможността да подаде касационна жалба срещу решението на окръжния съд, така и да подаде отговор на подадената от Д. Х. касационна жалба, както и насрещна касационна жалба.

Видно от материалите по приложените дела, във въззивното производство ответникът е бил представляван от адв. С. А., която е подала отговора на въззивната жалба и се е явявала в насрочените пред окръжния съд открити съдебни заседА.я. Пълномощното на адв.

А. от 27.12.2019 год. е приложено на л. 53 по гр.д. № 766/2019 год. на КРС, като в него изрично е посочено, че адвокатът е упълномощен да представлява страната до приключване на производството по делото пред всички съдебни инстанции. Видно от приложената разписка на л. 162 по гр.д. № 411/2021 год. на СОС, въззивното решение е връчено на жалбоподателя-ответник чрез адв. А. на 24.08.2022 год., а подадената от насрещната страна – Д. Х. касационна жалба вх. № 6936/10.10.2022 год. по описа на СОС е върчена на ответника отново чрез адв. А. на 21.11.2022 год. По делото липсват доказателства за оттегляне на пълномощното на адвоката от страна на ответника Д. Х. по реда на чл. 35 от ГПК. Пълномощното /без дата/, с което последният е упълномощила адв. П. Б. от АКПерник да го представлява пред въззивната и касационната инстанция е представено с молбата, подадена на 23.05.2023 год. по електронната поща на ВКС на РБ.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В молбата ответникът сочи като особено непредвидено обстоятелство, което е препятствало подаване на отговор на исковата молба обстоятелството, че не е бил уведомен от адв. А., чиито пълномощия са били оттеглени, за постановеното решение и за подадената от насрещната страна касационна жалба.

Съдът намира, че в случая не са налице предвидените в чл. 64, ал. 2 от ГПК предпоставки за възстановяване на пропуснатия от страната срок. Не се установиха особени непредвидени обстоятелства, които да са в причинна връзка с пропускането на срока.

В определение № 540 от 25.10.2012 год. по ч. пр. д. № 430/2012 г., I г. о. Върховния 2 касационен съд е дал тълкуване, че нормативно не е дефинирано какво представлява "особено непредвидено обстоятелство". Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона, или от съда срок.

Във въззивното производство молителят е бил представляван от адв. А., видно от приложеното в първоинстанционното дело пълномощно, което предоставя представителна власт на адвоката до приключване на производството по делото, включително за правна защита пред ВКС на РБ. Съобщението за постановеното решение е връчено на страната чрез упълномощения адвокат, който е получил и препис от подадената от насрещната страна касационна жалба. Липсват твърдения и доказателства за това адв. А. да е била възпрепятствана да депозира в срок документите, за подаването на които се иска възстановяването на срока. Подаването на касационна жалба и отговор на касационната жалба на насрещната страна е действие, което адвокатът е следвало да предприеме своевременно предвид предоставената му от клиента представителна власт, за което не е било необходимо оказване на съдействие от страната. Съдът намира, че сочените от молителя обстоятелства не са в причинна връзка с пропускането на срока за депозиране на документите и не могат да обосноват възстановяването му от съда при положение, че страната е имала упълномощен по делото адвокат, който не е бил в невъзможност да предприеме в срок необходимите правни действия в интерес на неговия клиент.

По делото липсват доказателства страната да е оттеглила пълномощията на адв. А.. С оглед приложените по делото доказателства – пълномощното на л. 53 по гр.д. № 766/2019 год. на КРС, неверни се явяват твърденията на молителя, че ответникът изрично е упълномощил адв. А. за процесуално представителство само пред въззивната инстанция.

Независимо от това, дори да бяха доказА. тези твърдения, за пълнота на изложението следва да се посочи, че молбата би била неоснователна и поради следното: В чл. 34, ал. 4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случай, че пълномощното е дадено за процесуално представителство в определена инстанция, пълномощникът разполага с представителна власт, която е огрА.чена само до приключване на делото в тази инстанция. Производството в съответната инстанция обаче приключва не само с постановяване на крайния съдебен акт, но и със съобщаването му на стрА.те, когато този акт подлежи на обжалване. Съдът, разглеждащ делото в конкретната инстанция, дължи и изпращане и връчване на съобщения и книжа до стрА.те за процесуалните действия, извършени в тази инстанция от противната страна или от съда, с цел обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и осъществи защитата на своето право. Следователно процесуалните действия, дължими от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, не се изчерпват с постановяване на крайния съдебен акт, а съдът е задължен и да връчи препис от него на страната, а съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК при наличие на посочен съдебен адресат или на пълномощник по делото, упълномощен за тази инстанция на това лице или на пълномощника. Поради това представителната власт на пълномощника, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в определена съдебна инстанция, включва и получаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция /вж. в този смисъл Определение № 315 от 23.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 222/2016 г., II т. о., ТК/. В случая съобщението за въззивното решение е надлежно 3 връчено на адв. А.. По делото остана недоказано твърдението на молителя, че след приключването на делото пред въззивната инстанция Д. Х. и адв. А. са прекратили отношенията си и ответникът е изразил волята си да ангажира нов процесуален представител за подаването на касационната жалба и отговора.

С оглед това и молбата с правно основА.е чл. 64, ал. 2 от ГПК се явява неоснователна и съдът следва да откаже възстановяване на сроковете съобразно искането на молителя.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА да възстанови на срока за подаване от Д. М. Х. от гр. С. на касационна жалба срещу решение от 21.07.2022 год. по гр.д. № 411/2021 год. на СОС, срока за подаване на насрещна касационна жалба и на отговор на подадената от Д. Л. Х. от гр. К. касационна жалба срещу същото решение с вх. № 6936/10.10.2022 год. по описа на СОС, на основА.е чл.

64, ал. 2 от ГПК.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на стрА.те пред ВКС на РБ.

Препис от определението да се връчи на стрА.те.

На молителя определението да се връчи чрез адв. П. Б. от АК-Перник на адреса, посочен в пълномощното на л. 273 по гр.д. № 184/2023 год. по описа на ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4