Решение № 4663 от 25.06.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 25.06.2019г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на девети април година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Х. - Коюмджиева секретар:

Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5016 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, иск по чл.108 ЗС, като по реда на чл. 212 ГПК е приет за съвместно разглеждане отрицателен установителен иск с пр. основание чл.124, ал.1 ГПК, при условията на субективно и обективно съединяване.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищцата Х.К.Х. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.М. е предявила срещу М.Н.Н. и „Ф.И.“ ЕООД, иск с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на ½ идеална част от АПAPTАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, Столична община, район „*****, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,09 кв. м, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ниво 1, стар идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта:

***, при съседи на жилището по документ за собственост: коридор, мазе № 17, общо помещение и двор, заедно с помещение № 16, при съседи: коридор, мазе № 17, общо помещение и двор и заедно с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг (покупко-продажба) от 27.09.2017г., сключен между М.Н. и „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с нотариален акт № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017 г. на Й.Л.- нотариус с рег.№ 263 на НК, от страна на ищцата за сумата от 30 000 лева и при договорените с нотариалния акт условия, като Х.Х. замести приобретателя „Ф.И.“ ЕООД, както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответникът „Ф.И.“ ЕООД,

ЕИК *******, да предаване на ищцата владението на целия гореописан недвижим имот. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ответникът М.Н. е бивш съпруг на ищцата Х.Х.. Сочи се, че граждански брак, сключен между ищцата и ответника на 17.03.1979 г., е прекратен с решение за развод от 19 декември 1985г. постановено по гр. д. № 2842/1985г. на Софийски районен съд, БК, II състав, влязло в сила на 04.02.1986г. Твърди се, че по време на брака, ищцата и първият ответник придобили, в режим на съпружеска имуществена общност, недвижим имот, находящ се в град София, в блок № 217-218-219- 219а, ж.к. "Суха река-запад", представляващ АПАРТАМЕНТ № 84 на V етаж, вх. Б, състоящ се от три стаи и кухня на 88,09 кв. м. на стойност 20 369 лева, мазе № 16-198 лева и право на строеж - 1834 лева, определен в обезщетение на М.Н.- тричленно семейство въз основа на влязла в сила заповед № РД-40-200 от 26.01.1982г. по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) и заповед № РД-41-351 от 24.04.1985 г., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) от председателя на ИК на СНС, влязла в сила на 21.05.1985г. Твърди, че след развода, имотът останал в обикновена съсобственост на бившите съпрузи.

Сочи се, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен № 8, том I, per. № 2933, дело № 8, съставен на 5.02.2014 г. от Ал. Ч.- Нотариус № 310 на НК, ищцата Х.Х. е призната за собственик на ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******- нов, стар 217 - 219а, ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09 кв. м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху терена на комплекса, при съседи: стълбище, апартамент № 85, двор, калкан, двор и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 17, общо помещение и двор.

Навеждат се твърдения, че на 22.08.2017г. ответникът М.Н. ипотекирал в полза на „Ф.И.“ ЕООД, собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том IV, рег.№ 9818, дело № 478/22.08.2017г. на Ст. Тютюнджиев - нотариус с per. № 065 на НК, вписан в СВ -гр. София. Посочва се, че в нотариалния акт е отбелязано наличието на две възбрани, наложени от ЧСИ Анг. П. и ЧСИ О.М.върху ½ ид.ч. от имота за обезпечение на вземанията на И. П.и А.Н..

Твърди се, че на

27.09.2017г. бил сключен договор за прехвърляне на част от имот за погасяване на дълг, оформен в Нотариален акт № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на Й.Л.- нотариус с рег. № 263 на НК, вписан в СВ, с който първият ответник М.Н. прехвърлил на втория "Ф.И." ЕООД собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******- нов, стар 217 - 219а, ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж, вместо изпълнение на задължения на М.Н.Н. към "Ф.И." ЕООД, в общ размер на 14 000лв. по договор за заем от 23.05.2017г.

Твърди се, че на 21.02.2018г. управителя на ответното дружество И. П.посетил дома на ищцата и в присъствието на двама свидетели, заявил, че е съсобственик на апартамента в ж.к. "Суха река" и иска да купи дела на ищцата, като предложил 30 000 лв. за нейната идеална част. Сочи, че до този момент нито ищцата, нито някой от нейните близки знаел, че М.Н. е прехвърлил дела си от имота на трето лице. След извършена на 22.02.2018г. справка в Агенция по вписванията, ищцата и дъщеря и установили, че ответникът М.Н. е прехвърлил своята ½ ид.ч. на дружеството ответник.

Твърди, че на

23.02.2018г. дъщерята на ищцата отишла в ж.к."Сухата река", за да влезе в апартамента им, но установила, че ключалките са сменени, а на външната врата има стикер на СОТ. След справка с охранителната фирма установява, че И. П.е сключил договор за охрана на апартамента. Дъщерята на ищцата, в телефонен разговор с И. П.поискала от него да предостави на майка й достъп до апартамента. Вместо това, И. П.отново настоявал да изкупи дела на ищцата от апартамента на цена равна на данъчната оценка на нейната ½ идеална част, т.е. за 30 000 лева. Ищцата Х.Х. отказала да продаде на втория ответник нейната част от имота за 30 000 лева, като предложила да закупи неговата ½ идеална част за същата сума. И. П.заявил, че цената на неговия дял 30 000 евро. С оглед различната цена предлагана и търсена от управителя на ответно дружество, ищцата предпочела да упражни правото си, като съсобственик да изкупи, при същите условия идеалната част от имота, която бившия и съпруг М.Н. е прехвърлил на "Ф.И." ЕООД.

Ответниците М.Н. и „Ф.И.“ ЕООД, чрез адв. Н.Г. в срока по чл. 131 ГПК са депозирали общ отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове, като неоснователни.

Оспорват правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Поддържат, че сделката, спрямо която се упражнява право на изкупуване не е покупко-продажба, а ненаименован договор, за погасяване на задължения, допустим и регулиран от закона – чл.65, ал.2 ЗЗД (datio in solutum). Твърди, че липсва съсобственост между ищцата и ответника, спрямо процесното жилище. Твърди, че за ищцата не е възникнало право на изкупуване. Оспорен е и предявения ревандикационен иск, с довода, че ищцата не е собственик на претендираното от нея право.

В срока за отговор и по реда на чл. 212 от ГПК, ответниците по първоначалния иск М.Н. и „Ф.И.“ ЕООД са предявили инцидентен установителен иск срещу Х.Х. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено, че Х.К.Х. не е собственик на ½ идеална част от процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в град София, СО-район Подуяне, ж.к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 09 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот, с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при съседи на обекта: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта:

***, и при съседи на жилището по документ за собственост - стълбище, ап.85, двор, калкан, двор, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение№ 16, при съседи: коридор, мазе 17, общо помещение, двор, ведно с 1, 995 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като на осн. чл.537, ал.2 ГПК е поискано да са постанови заличаване на констативен нотариален акт №9 8, том I, рег.№ 2933, д.8/2014 г. на нотариус рег.№ 310 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВп-София.

Поддържа се в исковата молба по ИУИ, че макар процесният имот да е придобит по време на брака между Х.Х. и М.Н., по отношение на имота никога не се е пораждала съпружеска имуществена общност, тъй като е налице пълна трансформация на лични средства на М.Н. и никакви общи семейни средства не са влагани при придобиването му, т.е. липсва какъвто и да е съвместен принос. Твърди, че процесният имот е придобит като обезщетение, след реализирана отчуждителна процедура спрямо личен недвижим имот на ответника, по териториално-устройствения закон, действал тогава - ЗТСУ, въз основа на представената по делото заповед № РД-41- 351/24.04.1985 г., по чл.98 ЗТСУ, влязла в сила на 21.09.1985 г. Сочи се, че макар това придобиване да е станало през време на брака, то е станало изцяло срещу личен имот на съпруга М.Н., придобит чрез дарение. Процесният имот се придобива като обезщетение срещу отчужден друг имот, който е изцяло негова лична собственост, като е налице пълна трансформация на лично имущество.

В указания едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по инцидентния установителен иск – Х.Х., в който излага становище за недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност е наведено възражение за неоснователност. Оспорва твърденията в инцидентния установителен иск, че по отношение на процесния имот никога не се е пораждала съпружеска имуществена общност (СИО). Оспорва твърдението, че липсва какъвто и да е съвместен принос в придобиването на процесния имот, както и твърдението, че имотът е придобит изцяло с лични средства на М.Н.. Оспорва твърдението, че бракът между ищцата и първия ответник е прекратен на 19.12.1985г. Сочи, че решението по брачното дело, е влязло в сила на 04.02.1986г., а в частта за ползването на семейното жилище (процесното жилище) е влязло в сила на 06.03.1986г. Оспорва твърдението, че заповедта по чл. 100 от ЗТСУ/отм./ е влязла в законна сила на 21.09.1985г., като твърди, че същата е влязла в законна сила на 21 май 1985г.

Признава, че към момента на придобиване на процесния имот - 21 май 1985г. е налице частична трансформация на лично имущество на съпруга М.Н..

Срещу отчуждения личен имот, в обезщетение на М.Н. – 3 чл. семейство, е предоставен процесният имот. Видно от оценителния протокол на комисията по чл.

265 от ППЗТСУ(отм.), паричното обезщетение за отчуждения имот възлиза на 7 633,50 лева, като счита, че това е размера на частичната трансформация в новопридобитото имущество в режим на СИО. Следователно, делът на М. Н. от процесния имот е 7633,50 лева плюс 6367,75 лева върху 20369 лева, а делът на Хр. Х. е 6367,75 лева върху 20369 лева. В проценти това прави 68,73% от собствеността за мъжа и 31,26% от собствеността за жената. По изложените съображения моли инцидентния установителен иск да бъде отхвърлен.

С определението с обявения проект за доклад и насрочване, на основание чл. 212 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявения от „Ф.И.“ ЕООД и М.Н. срещу Х.Х. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено, че Х.Х. не е собственик на ½ идеална част от процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в град София, СО-район Подуяне, ж.к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 09 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***.

Разпечатката съдържа 36 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12343876-dda1-4078-9ff4-b945bf47a35a