Решение № 1188 от 09.12.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

1188/9.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №961 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са четири положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на претендираната договорна лихва, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД – по отношение на претендираната неустойка и чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К., съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. А., с ЕГН********** срещу Н.П.Д., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на 12.09.2016 год. между „***“ АД и ответника Н.П.Д. бил сключен Договор за паричен заем с №2638662 по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника сумата от 1500 лева. С посочената сума е бил рефинансиран текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2521241, който е бил в размер на 656.24 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения.

След извършеното прихващане първоначалния заем е бил погасен изцяло, а на ответника била изплатена разликата до пълния размер на отпуснатата като кредит сума от 1500 лева. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, като заплати сумата от 1688.27 лева, ведно с договорна лихва, чрез 17 двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 99.31 лева.

Твърдят, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 1385.59 лева и че към настоящия момент дължи сума в размер на 772.22 лева. Размерът на начислената договорна лихва, изчислена съгласно клаузите на договора за периода от 29.09.2016 год. – датата на първата вноска до 11.05.2017 год. – датата на настъпване на падежа на договора била в размер на 46.07 лева, като длъжникът дължал и неустойка поради неизпълнение на клаузата за предоставяне на обезпечение в размер на 418.32 лева. В исковата молба излагат, че длъжникът е следвало да заплати целия заем на 11.05.2017 год., когато е била последната падежна дата. На 03.07.2018 год. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, по силата на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за паричен заем №2638662/12.09.2016 год. Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред. С настоящата искова молба предявяват четири положителни установителни иска с цена съответно 772.22 лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен заем с №2638662/12.09.2016 год., 46.07 лева – договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 11.05.2017 год., 418.32 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 134.40 лева – мораторна лихва за периода от 12.05.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 15.11.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим. В тази връзка излага, че ищцовото дружество не е активно легитимирано да предявява иск срещу ответника, доколкото по делото липсват доказателства за уведомяване на последния за извършената цесия и че ищецът е носител на посоченото вземане. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен. Оспорва валидността на извършената цесия, като твърди, че към датата на прехвърляне на вземането, последното не е било ликвидно и изискуемо и следователно същото не е могло да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2016 год. между „***“ АД и ответника Н.П.Д. бил сключен Договор за паричен заем с №2638662 по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника сумата от 1500 лева. С посочената сума е бил рефинансиран текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2521241, който е бил в размер на 656.24 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане първоначалния заем е бил погасен изцяло, а на ответника била изплатена разликата до пълния размер на отпуснатата като кредит сума от 1500 лева.

Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, като заплати сумата от 1688.27 лева, ведно с договорна лихва, чрез 17 двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 99.31 лева.

Ответникът е извършил частични плащания в общ размер на 1385.59 лева. При сключване на договора ответникът се е задължил в 3-дневен срок да представи на заемателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като е била предвидена неустойка, в случай на неизпълнение на задължението. Последната следвало да бъде начислена еднократно, след изтичане на срок от 3-дни от датата на сключване на договора и същата представлява допълнителна сума, начислена към всяка погасителна вноска. Това условие не било изпълнено от длъжника, поради което съгласно предвиденото в чл.4 от договора на последния била начислена неустойка в размер на 888.93 лева, която сума следвало да бъде разсрочена и да се прибави към размера на договорената погасителна вноска. Общата погасителна вноска по този начин била в размер на 151.60 лева.

Съгласно клаузите на договора в случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни дължи на заемателя заплащане и на разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения на адреса и др. за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направените разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да надхвърля 45.00 лева. В тази връзка посочените разходи са били удържани от внесените от длъжника вноски и с настоящата искова молба не се претендират такива.

Длъжникът е следвало да заплати целия заем на

11.05.2017 год., когато е била последната падежна дата. , като от посочената дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил посочените суми.

На 03.07.2018 год. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, по силата на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за паричен заем №2638662/12.09.2016 год. Последното било упълномощено в качеството си на цесионер по договора да изпрати уведомление до длъжника. По делото липсват доказателства такова да е било изпратено, респективно връчено на длъжника преди датата на подаване на исковата молба.

Тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:

Договор за паричен заем

№2638662/12.09.2016 год., Предложение за сключване на договор за паричен заем, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 год., Извлечение от Приложение №1/03.07.2018 год. към договора за цесия, Пълномощни, Уведомление за извършена цесия, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №3356/2018 год. по описа на ШРС, Пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че остатъка от задължението на ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 1371.01 лева, от които 772.22 лева - главница, 46.07 лева - договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 11.05.2017 год., 418.32 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 134.40 лева – лихва за забава за периода от 12.07.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че след прехвърляне на вземането не са постъпвали плащания от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения на 12.09.2016 год. между „***“ АД и ответника Н.П.Д. Договор за паричен заем с №2638662 Заемодателят е предоставил на ответницата сумата от 1500 лева, като с посочената сума е бил рефинансиран текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2521241, който е бил в размер на 656.24 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане първоначалния заем е бил погасен изцяло, а на ответника била изплатена разликата до пълния размер на отпуснатата като кредит сума от 1500 лева.

В същото време не се спори между страните, че Д. е забавил плащането на част от падежните вноски, като последното плащане е постъпило на 30.12.2017 год. Общата платена от страна на ответника сума е била 1385.59 лева, като с нея са били погасени главница в размер на 727.78 лева, договорна лихва в размер на 142.20 лева, неустойка в размер на 470.61 лева и 45 лева разходи за събиране на вземането.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 12.09.2016 год. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.