Присъда № 12 от 21.05.2026, Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към присъда № 12 от 21.05.2026г. по Н.Ч.Х.Д. № 1060/2025г. по описа на КРС

Подсъдимата Е.Г.М. с ЕГН ********** е предадена на съд в обвинение за това, че на 12.07.2025г. в гр. Кюстендил в качеството си на родител /майка/ на Д. Д. И. с ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение относно упражняването на личните контакти на детето с баща му Д. П. И..

Частният тъжител Д. П. И. лично в съдебно заседание поддържа тъжбата си и твърди, че на горепосочената дата М. без основателна причина не е изпълнила съдебно решение относно упражняването на личните контакти на детето с него. Сочи се, че от показанията на свид. Д. е видно, че подс. М. е била предупредена за последствията, които носи от неизпълнението на съдебния акт и че тя е длъжна да доведе детето, като родител настойник на тази среща. От показанията на свид. З. управител на ***, се установява, че срещите между бащата и дъщеря протичат абсолютно нормално без никакви проблеми. От протокола предоставен от *** съставен на 10.07.2025 г. на Мултидисциплинарния екип в ОЗД – Кюстендил е видно, че Е. М. е била предупредена за последствията, които носи от неизпълнението на съдебен акт, под което предупреждение са се подписали множество длъжностни лица, включително прокурор С. и полицейски инспектор. От показанията на свид. С. началник отдел „***“ гр.К. се установява, че не е имало причина детето да не присъства на съдебно определения режим между тъжителя и дъщеря му на 12.07.2025 г. и с оглед гореизложеното се иска признаване за виновна на подсъдимата и се поддържа в пълен размер предявения и допуснат за съвместна разглеждане граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева.

Подсъдимата, чрез защитника си адв. Р. А., не се признава за виновна и се сочи, че тъжбата е недоказана, както в частта по частното обвинение така и в частта по предявения граждански иск. Не се оспорва твърдението, че на процесната дата майката не е завела детето да осъществи личен контакт с баща си дължим по силата на съдебно решение но се твърди, че за недовеждане на детето има основателна причинна, а именно поведението на бащата спрямо детето при частни срещи, т.е. не такива, каквито са в присъствието на социални работници и полицейски служители и други, на които е възложен контрол по осъществяването на такива срещи, очевидно е в пълен разрез с иначе приемам нямам доказателства за противното доброто му поведение, доброто отношение към детето тогава, когато се провеждат онези срещи, които съдебния акт, който се ползва е разпоредил да бъдат 1 провеждани. В представеното осъдебно решение, като мотиви за неговото постановяване за крайния му резултат се вижда установени от трима психолози факти, че „бащата се държи изключително лошо с детето. В резултат на неговото поведение Д. е с характер на тежък психологически травматизъм. Неговото поведение има крайно деструктивно въздействие над формиращата се психична структура на детето. Д. възприема ескалациите в поведението на бащата като физическо и емоционално накърняване на нейната личност. Тези преживявания в детето са силно травматични. Д. се страхува от баща си, което е заплаха за емоционалното и нравственото й развитие“. Всичко това е в резултат на надлежно установеното в съдебния акт негово поведение. Това обстоятелство рефлектира върху отношенията на детето спрямо бащата, то се опитва да го преодолее, тези твърдения са изложени тук, то, обаче - детето, като да вероятно това също беше установено в предходния съдебен процес се стига до известно двуличие от страна на детето за каквото говореше самия тъжител и тази форма на двуличие се поражда именно от това, че детето обича баща си и иска да бъде с него, но същевременно е силно травматизирано от поведението му. От една страна се страхува, от друга желае да му угоди и да бъде с него в някакво време, но по начин, който да не я травматизира и да не влияе върху нейната психика.

Изявлението направено пред съда, че детето е длъжно да изпълнява съдебното решение, очевидно е лишено от правна стойност доколкото детето е длъжно да търпи изпълнението на съдебното решение, но бидейки непълнолетно не е длъжно да го изпълнява. Задължението тежи върху майката. Върху майката обаче тежи и грижата на първо място за физическото и психическо нормално развитие на детето и за това да бъдат препятствани всякакви форми на поведение от когото и да е било в резултат на което детето да се страхува и да изпитва, каквито и да е било негативни реакции - било страх, било ужас, било други форми на притеснение от поведението на бащата. С оглед гореизложеното се иска подс. Миленска да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение и да се отхвърли гражданския иск като недоказан и неоснователен.

След анализ на събрания доказателствен материал по делото се установи следната фактическа обстановка: Д. П. и Е. Г. М. живеели на семейни начела, като имали едно дете Д. Д. И. с ЕГН **********. Съгласно Определение № 312/17.05.2024г. по гр. дело № 697/2023г. по описа на РС – Карнобат родителските права били дадени на М., като тя живее в гр.

Кюстендил с детето си. На основание горепосоченото определение бил определен режим на лични контакти с детето и бащата, като било определено всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа в защитена среда. На 10.07.2025г., в сградата на отдел „***“ гр. К. се състояла среща по Координационен механизъм за взаимодействие, като на същата М. заявила, че няма намерение да изпълнява задълженията си определените от съда по отношение на личните контакти между детето и бащата. На 12.07.2025г. около 10:00 часа Д. И. отишъл в ***“ в гр. К., където се трябвало 2 да се проведе срещу с дъщеря му Д. И. но на срещата детето не било доведено от майката. Това мотивирало И. да прозвънни на тел.112 и да поиска съдействие от РУ на МВР – Кюстендил. В хода на извършената проверка било снето обяснение от М., която посочила, че не завела детето на срещата с бащата, но за това била уведомила предварително ОЗД Кюстендил, *** гр. К.и бащата е знаел, че детето е на гости при неговите родители.

По делото не се спори от страните, че на 12.07.2025г. подс. М. не е довела детето в *** в гр. К., където е трябвало да се осъществи личен контакт на детето с баща му Д. П. И. по силата на Определение № 312/17.05.2024г. по гр. дело № 697/2023г. по описа на РС – К.. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните Е. Л. – С. /соц. работник в *** гр. К./, като свидетелката сочи, че няколко дни преди срещнатата /вероятно осми юли/ подс. М. е уведомила писмено *** гр. К., че няма детето да присъства на срещата.

Свид. М. Д. /гл. експерт в ***/ посочва, че си спомня да е работила по случая и да е участвала в мултидисциплинарен екип и при проведена среща подс. М. е казала, че няма да води детето на срещите с бащата, като не е конкретизирала дали това за процесната дата ли се отнася или по принцип.

От показанията на свид. З.се установява, че след 12.07.2025г. е изпълнявала режима на лични контакти с бащата и е водила детето на срещите с бащата.

От събраните множество писмени и гласни доказателства по делото не се установи основателна причина, която да е наложило подс. М. да не изпълни задължението вменено с Определение № 312/17.05.2024г. по гр. дело № 697/2023г. по описа на РС – К. и да не заведете дъщеря си Д. Д. И. с ЕГН ********** на 12.07.2025г. в *** в гр. Кюстендил, където е трябвало да се осъществи личен контакт на детето с баща му Д. П. И. с тези действия подс.

М. е осъществила от обективна страна състава на чл.182, ал.2 от Наказателния кодекс.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на действията си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

За престъпление по чл.182, ал.2 от НК законът предвижда наказание „пробация“ и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет до десет хиляди лева.

При определяне на наказанието съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.

Съгласно цитираната норма, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно /кумулативно/ следните условия:

3 за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди /каквито в настоящия случай не се установяват/са възстановени.

Предвид горното, подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание глоба. При определяне размера на последната съдът отчете възрастта на подсъдимата, степента й на обществена опасност и имотното й състояние, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото. Не са налице оттегчаващи обстоятелства, като например да са извършени множество деяния през определен период от време, наличие на предишни осъждания на дееца и др. Извършеното престъпление не проявява признаци на особено тежък случай.

Ето защо настоящата инстанция намира, че санкцията следва да бъде в минимален размер на 1 000/хиляда/лева, което в достатъчна степен би допринесло за дисциплинирането й и би подействало превантивно.

В хода на производството е предявен и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Видно от приетото за доказано деяние по чл.182, ал.2 от НК извършено от подс. Е. М., съдът счете, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност. Причинените вреди са умишлени и подлежат на обезщетяване по правилото на чл.52 ЗЗД. Вреди имат неимуществен характер, тъй като частния тъжител е търпял негативни емоции след като не е осъществил законно определените му лични контакти с дъщерния си. При преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид вида и характера на причинените увреждания. При анализ на изложеното съдът намира, че справедливо и достатъчно е вредите да бъдат обезщетени със сумата от 1000.00 /хиляда/ лева или 511.29 евро, като до пълния предявен размер от 5000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен.

Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 12.07.2025г. до окончателното му изплащане.

Налице са основанията на чл. 189, ал. 3 от НПК направените от частния тъжител разноски по делото в размер на 12.00 /дванадесет/ лева или 6.14 евро държавна такса за образуване на настоящото дело, да бъдат заплатени от подсъдимата.

Настоящият съдебен състав осъди Е. Г. М., да заплати по сметка на Районен съд - гр.Кюстендил държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева или 25.56 евро за уважения размер на гражданския иск.

4

Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 12 гр. Кюстендил, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. П. при участието на секретаря Гергана Ив. Накова като разгледа докладваното от Светослав Ем. П. Наказателно дело частен характер № 20251520201060 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Е. Г. М., ЕГН **********, българка, *** гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с адрес: гр.***, за ВИНОВНА в това, че на 12.07.2025г. в гр. Кюстендил в качеството си на родител /майка/ на Д. Д. И. с ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение относно упражняването на личните контакти на детето с баща му Д. П. И. - престъпление по чл.182, ал.2 от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.78а НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 хиляда/ лева или 511.29 евро.

Разпечатката съдържа 35 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/123368c1-a360-4c38-aea2-18e1c2f3b117