Решение № 268 от 26.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-28

26.02.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на пети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 2100 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев чрез гл. юрк. Десислава Златева против Решение № 2597/17.10.2019г. по гр.д. № 3248/2019г. по описа на РС Бургас. С обжалваното решение РС Бургас е осъдил “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да възстанови водоподаването на А.С.А. и А.А.А., досежно водоснабден имот, находящ се в гр. ***, абонатен номер 713248, както и да заплати на всяко едно от лицата А.С.А. и А.А.А., сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., поради неизпълнение на задължението за доставка на вода и спиране на водоподаването до водоснабден имот, находящ се в гр. ***, абонатен номер 713248, ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 87.50 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тях, както и да заплати разноски на ищците.

С въззивната жалба решението се намира за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли да бъде отменено.

Счита, че между страните не е налице валидно възникнало правоотношение по договор и била неправилна правната квалификация на исковете по чл. 79 и чл. 82 ЗЗД като неправилно съдът достигнал до извода, че ищците имат качеството на потребители на ВиК услуги. По делото не било изяснено кои са лицата собственици на имота, за да могат да се легитимират като потребители на ВиК услуги съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите към водоснабдителните и канализационни системи. Имотът не бил индивидуализиран, което било от значение за присъединяване на обект към водопроводната мрежа. Сочи, че съгласно съдебната практика качеството на потребител на ВиК услуги принадлежи на всички лица, които са носители на правото на собственост и се упражнява съобразно притежавания от тях дял от собствеността. Предвид липсата на възникнала договорна връзка съдът е следвало да отхвърли исковата претенция. Не били изложени мотиви защо искът е уважен след като само част от собствениците били известни като жалбоподателят счита, че правата на потребителя не могат да бъдат упражнени, ако не са известни всички собственици на имота, в тежест на ищците било да индивидуализират имота и да установят лицата, които са собственици на същия. Отделно липсвало правоприемство между „Водно сдружение – Южни води“ ООД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, поради което липсвала договорна обвързаност. Счита, че не са изяснени релевантните за спора факти като исковете са останали недоказани, поради което счита, че е следвало да бъдат отхвърлени. Моли да се задължат ответниците да представят документи, от които могат да се индивидуализират имотът по идентификатор, граници и площ, както и всички негови собственици.

Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл.

263 ГПК е постъпил писмен отговор от А.А. и А.А. чрез адв. Арнаудов, с който намират подадената въззивна жалба за неоснователна и молят да се потвърди обжалваното решение. Считат, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при докладване на делото, изясняване на фактите и събиране на доказателствата.

Правилно било прието, че ВиК ЕАД е единствен оператор на територията на област Бургас. Счита, че е налице валидно облигационно отношение като сочи, че операторът „Южни води“ Бургас е изпълнявал ВиК услугата до момента, в който е влязло в сила Решение № РД-02-14-2234/22.12.2019г. на МРРБ като на основание на сключения договор между Асоциация по ВиК и ВиК ЕАД операторът стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и предоставя срещу заплащане водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите в Бургаска област. В нормативната уредба законодателят не предвидил сключване на нови договори с новоизбрания оператор. По делото били представени доказателства, че недвижимия имот е придобит чрез покупко-продажба от Българската държава по реда на пар. 1 от ПЗР към МПС № 235/2006г. и е придобит по време на брака на А.А. и А.А., която сключила договора с праводателя на ВиК ЕАД. Ето защо счита, че е налице валидно облигационно отношение между страните. Оспорва твърденията, че имотът не е индивидуализиран като сочи, че са представени доказателства. От представения договор за покупко-продажба се установявало, че административния адрес е гр. ***, който бил отразен и в документите за самоличност на ищците.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

С определение по чл. 267 ГПК съдът намери, че не са налице основания да уважи доказателственото искане на жалбоподателя на този етап от производството поради липсата на предпоставки по чл. 266 ГПК. Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. В съдебно заседание пред въззивна инстанция, жалбоподателят редовно призован не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба, излага съображения по същество за неправилност на атакуваното решение, претендира отмяната му и заплащане на разноски за производството. Въззиваемите се явяват в съдебно заседание заедно с процесуалния си представител адв. Арнаудов, поддържат отговора на въззивна жалба и молят да се потвърди обжалваното решение, претендират разноски.

Предвид обжалването на решението в цялост, съдът намира, че в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 87.50 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тях, за „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД липсва правен интерес от обжалване, поради което в тази част производството следва да се прекрати.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

РС Бургас е сезиран с искова молба на 22.04.2019г. от А.А. и А.А. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да възстанови водоподаването към недвижим имот пл. № 313, кв. 34 с площ 450 кв.м. по плана на кв. П., гр. Б. с административен адрес: *** и да им се заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 лева на ден, общо 175 лева за периода 29.03.2019г. до 22.04.2019г. общо за двамата ищци, както и по 500 лева за всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди. Излагат твърдения, че са собственици на недвижим имот пл. № 313, кв. 34 с площ 450 кв.м. по плана на кв. П., гр. Б. с административен адрес: ***. На 29.05.2002г. сключили договор с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води като на водомера на абоната бил присвоен клиентски номер 713248, водата се отчитала по показания на водомер, монтиран в дворното място, след което се фактурирала от доставчика и се заплащала от ищците. На 28.03.2019г. е ответникът спрял подаването на вода в кв. П., ул. „Д.“ в участъка № ** до № ** поради неизрядни потребители на ВиК услугата. А. подала жалба до ответното дружество, от което отговорили, че причината за спиране на водата са липсата на документи за собственост и след проверка, че установило, че само А.А. бил собственик на имота и затова партидата не можела да се води на името на А.

Сочи, че собствеността върху имота е придобита на 15.04.1998г. по силата на договор за покупко-продажба от българската държава по реда на пар. 1 от ПЗР към МПС № 235/2006г. като имота е придобит в режим на СИО и съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общото имущество може да се извършва от всеки от съпрузите.

Намира, че липсва основание да се преустанови подаването на вода. Сочи, че ищците са лишени от конституционно гарантирано право на здравословна и благоприятна среда като са лишени да ползват вода от 28.03.2019г. до датата на подаване на исковата молба. Били принудени да задоволяват елементарни хигиенни нужди чрез пренасяне на вода на ръце от съседи. От месеци били подложени на дискомфорт, преживявали неприятни душевни и физически страдания, безсъние, стрес, състояние на потиснатост и здравословни проблеми. Оценяват разходите за покупка на вода на 7 лева на ден, а преживените неимуществени вреди в размер на 20 лева на ден.

В срока по чл.

131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (ВиК ЕАД), с който предявените искове се намират за допустими, но неоснователни.

Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните. Ответникът не бил страна по договора от 29.05.2002г. като договорът бил сключен с „Водно сдружение – Южни води“ ООД и фактура № 5031/29.05.2002г. с издател соченото дружество за оказана от него услуга, откриване на партида, узаконяване на водомер не били довели до задължение на ВиК ЕАД. Ищците не отговаряли на приложимите към потребителите условия като сочи, че А. не е едноличен собственик на имота, а за имота имало учредено право на ползване, липсвали документ за гражданско състояние, легитимиращ молителката А. като ******* на А. и оттам като собственик, придобил права в режим на СИО като ВиК ЕАД било уведомило с писмо изх. № К-1003-4/03.05.2019г. А. за констатирани неизправности във връзка с предоставянето на услуги до имот с адрес гр. ***. Била предоставена възможност на ищците да представят документи и за подписване на споразумение съгласно чл. 11, ал. 3 от наредба № 4. Дружеството уведомило, че не е ясна собствеността върху имота, не било ясно как е възникнала съсобственост и между кои лица, не била изяснена волята на потребителите дали имотът да бъде само на един от потребителите или количествата да се разпределят по споразумителен протокол между всички притежатели на права. Намира, че не е указан начина за ползване на имота съгласно чл. 59 ОУ. Сочи, че за имота били подадени заявления и от други лица. Намира, че е налице право на ответното дружество да преустанови подаването на вода като сочи, че съгласно чл. 9а от Наредбата при промяна на вещното право върху имота промяната има действие за оператора от деня на заявяването й по партидата на потребителя, а съгласно чл. 58, ал. 1 ОУ новият или предишен собственик е лицето, задължено да сезира оператора и да представи документи, удостоверяващо собствеността и начина на ползване при повече от един потребители. При липса на идентификация на собствеността за имота ВиК операторът бил в пълна невъзможност да извършва доставка на услуги. Оспорват се претърпени имуществени и неимуществени вреди. Ако се приеме, че ищците притежават вещни права върху имота, то счита, че ищците са неизправна страна по договора и не дължи обезщетение. До преустановяване на услугата се стигнало поради неизпълнение на задълженията на ищците. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.

С постановеното по делото решение РС Бургас е намерил, че не е спорно, че за водоснабден имот в гр. ***, абонатен номер 713248 на 29.03.2019г. е спряно водоподаването от страна на ответното дружество. Счетено е, че не е спорно, че сметките за абонат 713248 са заплатени. Намерил е, че хипотезите при които се допуска спиране на водата са специфични и касаят случаи, при които обратното би застрашило живота и здравето на населението и би довело до вреди за ВиК оператора като е счел, че в случая липсва законно основание за спиране на водата и изясняване на обстоятелството относно собствеността не може да обоснове спиране. Ето защо е уважил предявеният иск и е осъдил ответното дружество да възстанови водоподаването до процесния имот и да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 87,50 лева. Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано от ищците, а за ответника, както се посочи по-горе, липсва правен интерес от обжалване.