Решение № 129 от 17.06.2020, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.Ловеч, 17.06.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр. д.№ 158/2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 601/16.12.2019г., пост.по гр.д.№1644/2019г. РС-Ловеч е отхвърлил иска на К.И.А. с ЕГН-**********,***, чрез пълномощника си адв.Д.С.

***, против “Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.С.-1784, Столична община, район „М.”, бул.”Ц.Ш.”№159, Б.М.Б.Ц., представлявано от всеки двама от членовете на УС, заедно, с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че К.И.А. ЕГН-********** не дължи сумата в размер на 311,58 /триста и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща начислява такса за достъп до електроразпределителната мрежа, за имот представляващ къща, намираща се в гр.Ловеч, ул.”Ц.Ш."№15, с регистрирана партида с клиентски №2******, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е и претенцията на К.И.А. за присъждане на направените по делото разноски в размер на 351,90лв. К.И.А. е осъдена да заплати на “Ч.Е.Б.”АД с ЕИК *******, сумата 100 /сто/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Постъпила е въззивна жалба от К.И.А. ***,чрез адв.Д.С.- ЛАК, против решението. Заявява,че не е доволна от съдебния акт,с който е отхвърлена претенцията й. Счита,че незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, постановен е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилен и необоснован.

Излага,че за да отхвърли предявения иск първоинстанцнонният съд е приел, че в процеса от страна на ответника са представени убедителни доказателства, от които да се установи, че са налице всички предпоставки за възникване на спорното вземане. Съдът е достигнал до този извод, позовавайки се на Решение № Ц-017 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР, Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/, Правилата за търговия с ел.енергня /ПТЕЕ/ и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.'"АД. Позовава се и на писмата, изходящи от електроразпределителните дружества, приложени към исковата молба, като приема избирателно само част от твърденията в тях, а именно, че цената за достъп се формира от разходите за поддръжка и управление на мрежата, която на основание на решението на ДКЕВР, за небитовите клиенти не зависи от размера на консумацията на отделния потребител и се дължи дори и когато в обекта не се ползва електрическа енергия. Останалите факти и обстоятелства, установени по делото, съдът изцяло игнорира.

Не се съгласява с този извод и излага следните аргументи. От една страна съдът приема, че исковата претенция е предявена от физическо лице и касае обект, който представлява жилищна сграда. Последното е установено безспорно по делото,чрез приетия като доказателство нотариален акт. В приложеното Писмо Изх .№ 100000097592 от 20.04.2017г., на стр.2, изрично е записано, че при проверка извършена от служители на ЧЕЗ е „установено, че на посочения адрес в сградата няма действащ търговски обект”. Всичко това води до извод, че потребителят за консумацията си в този обект следва да бъде регистриран като битов абонат. Не са налице никакви основания да се счита, че е стопански, което да налага завеждането му в системата на електроразпределителното предприятие като небитов потребител. Независимо от това, без абсолютно никакви предпоставки, ответникът отказва да промени това обстоятелство и твърди, че следва да начислява цена за достъп до мрежата, дължима от небитовите /стопанските/ абонати. Определя това обстоятелство като абсурдно и лишено от всякакво законово основание.

Въпреки това районният съд приема, че „ищцата има качество на небитов клиент" и че процесният обект бил стопански.

Допълва,че независимо от изложената алогична обстановка, в която се намира, следва да се съобрази, че действително цената за достъп не зависи от размера на консумацията на отделния потребител и се дължи дори, когато в обекта не се ползва ел. енергия. Тук същественото, изложено подробно и в пледоарията по същество, е че цената за достъп, представлява такса за ползване на определена услуга, а именно - достъп до електроразпределителната мрежа. Дали ще ползва електроенергия в определен момент или не, абонатът сам преценява, достъп до мрежата, обаче, той има по всяко време, за което съответно и дължи определената цена. Когато захранването в имота е прекъснато, очевидно е, че потребителят няма достъп до мрежата. Логично в този случай е да не дължи цена за услуга, каквато явно не получава през времето, в което електрозахранването му е преустановено.

По делото безспорно и категорично е установено, че електроподаването в процесния имот е прекъснато на 25.04.2017г. От това следва,че за периода от тогава до месец юли 2019г. на този адрес не е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа.

Твърди също,че налице и друго противоречие в мотивите на съда. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд се позовава на чл.29 от ПТЕЕ, където е разписано, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11,т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

В случая няма спор, че за исковия период няма фактурирани количества активна електрическа енергия, следователно, ако се дължи изобщо цена за достъп, по метода на ценообразуването, таксата достъп следва да се изчисли на база предоставената в обекта мощност. По делото, с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, при предявен отрицателен установителен иск, тежестта на доказване се носи от ответника и съдът е следвало да съобрази, че „Ч.Е.Б." АД не е установил по какъв начин и как е формирано задължението за достъп, тъй като не е доказал каква е заявената и съответно предоставената мощност в процесния обект. От всичко изложено следва, че начислената процесна сума се явява недължима, тъй като е недоказана както по основание, така и по размер.

Моли да се уважи въззивната жалба и отмени решението,като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, да се реши спорът по същество и отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, послужили като основание за отхвърляне на предявения иск и се уважи изцяло,с присъждане на направените разноски. Позовава се на съдебни решения по гр.д.№2458/2018г., гр.д.№2459/2018г., гр.д.№2343 2018г.-всички на PC-Ловеч и решение по в.гр.д.№563/2018г. на ОС Ловеч и др.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от " Ч.Е.Б." АД с ЕИК *******, със седалище в гр. С. и адрес на управление ***,Столична община,район М., С.

1784, Б.М.Б.Ц., чрез юрисконсулт С.П.Т., с адрес ***, офис 302. Моли да се отхвърли изцяло въззивна жалба и се потвърди съдебното решение, като правилно и законосъобразно и постановено при изцяло спазени материално-правни и процесуалноправни изисквания на закона. Моли да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение, съгласно действащото законодателство.

Оспорва изцяло въззивната жалба. Приема,че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата се е възползвала от правото си по чл.52, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б. "АД, сезирайки „Ч.Е.Б. "АД и „ЧЕЗ Разпределение България "АД, със заявления от 29.07.2019г., с конкретно поставени към двете дружества въпроси, като те са й отговорили своевременно в срока по чл.52,ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б."АД.В отговорите са цитирали подробно как е формирана и утвърдена цената за достъп за стопанските потребители, какъвто е обектът на адрес : гр. Ловеч, ул. "Ц.Ш.

"№15. Касае се за сключен договор за електрическа енергия за небитово ползване, който факт ищцата не е упоменала изрично в исковата си претенция, с която е сезирала съда, а съдът установява от отговорите на двете електроразпределителни дружества „ Ч.Е.Б. "АД и „ Ч.Е.Б. "АД, като с изрично Решение № Ц-017 от 28.06.2012г. на ДЕКВ, сега КЕВР, че е утвърдена цената за достъп до разпределителната мрежа за небитови клиенти. Това е и моментът, от който ответникът е започнал да начислява сумите, представляващи една от компонентите на цената за мрежови услуги - достъп по електроразпределителната мрежа, която цена впоследствие е потвърдена с чл.29,ал.1 от ПТЕЕ и Решение №Ц-25/29.07.2013 год. на ДКЕВР във връзка с чл.28 от ПТЕЕ. Касае се за услуга „Достъп" по смисъла на Параграф 1, т.15 от ДР на ЗЕ, която услуга се извършва срещу заплащане на цена и при условия и ред, определени с наредба, в който смисъл и според съда тази такса е дължима от потребителя на услугата, дори и при прекъснато електрозахранване в имота."

По възражението относно битов или небитов потребител е ищецът, сочи,че съдът е направил анализ и изложил мотиви в обжалвания съдебен акт. Доводите в тази насока са заявени едва в пледоарията по същество,а не в обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран (чл.127,ал.1,т.4 от ГПК), поради което съдът не се позовава на тях.

На следващо място излага,че въззивникът е страна по Договор за продажба на електрическа енергия с регистрирана партида № 2******, адрес: гр. Ловеч, ул. „Ц.Ш." № 15. Не се съгласява с възражението, че не се дължи заплащането на начислените суми за консумирана електрическа енергия и такса достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като не е имало реално доставено количество електрическа енергия, както и че същата не е отчетена от годно и сертифицирано средство за измерване. Оспорва твърдението,че партидата за обекта е била закрита. Няма данни и не се сочат доказателства, че титулярът по партидата е подавал заявление за закриване на партидата.След като партидата не е била закрита и същата е регистрирана като небитова, съгласно Решение № Ц-17 от 28.06.2012 год., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е утвърдила за „ЧЕЗ Разпределение България"АД следните цени, считано от 01.07.2012г.- определена “цена за достъп до разпределителната мрежа за стопански клиенти 0,01628 лв. /кВт/ ден”. Твърди,че потребителят е присъединен към електропреносната мрежа, като му е предоставена поисканата от него мощност, по негово собствено желание. Сочи,че абонатът дължи по 0,099768 лв. за кВт на ден за предоставената му мощност. Дори и да има преустановяване на захранването, това не означава, че клиентът не е присъединен към електропреносната мрежа. Твърди,че електроразпределителното дружество е създало всички необходими предпоставки на абоната,след създаване на необходимите техническа условия, да бъде възстановено захранването незабавно.

Предвид това дружеството трупа разходи за поддръжка на електропреносната мрежа до дома на потребителя.

Позовава се на легалните дефиниции в §1 от ДР на Закона за енергетиката /обн.бр.107 от м.12.2003г./ по точки: т.15. "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена..."; т.22.

"Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. 41а. "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа /ЕРМ/ или снабдявано от такава мрежа. Не се спори, че ищцата е наследник на титуляра по партида, респективно е ползвател на мрежата посредством обект, присъединен към същата от период преди 2004 г., т.е. от преди приемането на ЗЕ.

Разпечатката съдържа 31 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1232c5b2-52d5-4069-a114-370f74f129d2