Решение № 348 от 15.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1877/2021
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 15.03.2023
- Състав
- Владимир Вълков
Други актове по делото
- Разпореждане № 2950 от 04.04.2024 · Весела Трайкова Живкова Офицерска
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 ал. 1 изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 347,ал. 2 · Търговски закон
- чл. 55 ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100901877 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане са субективно съединени искове по чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „М.-П.Л.“ ЕООД твърди на 31.08.2016 г. с ответника „К.Т.Е Ф.“ ЕООД да е сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост. Твърди и в изпълнение на задълженията си на 14.09.2016 г. да е предал на управителя на ответното дружество автомобил ФОРД РЕЙНДЖЪР рег. № *******. Ищецът твърди ответникът да не е изпълнил поетото с договора задължение да заплаща застрахователни премии по застраховка „Каско“ и данък за автомобила. Това наложило през 2018 г. ищецът да заплати премии в общ размер от 2283,11 лв., данък превозно средство с падеж на плащане 29.01.2018 г. в размер на 6,17 лв. глоби с фиш в общ размер от 469,72 лв. за нарушения в Италия от 07.09.2017 г. и 11.09.2017 г., за плащането на които ищецът заплатил такси от по 98,57 лв. общо в размер на 2956,21 лв, която сума се претендира.
При условия и срок не било поискано прехвърляне правото на собственост, а и от месец януари 2018 г. ответникът преустановил заплащането на договорените суми, поради което ищецът развалил договора като писменото му изявление било доставено на посочения в договора адрес 28.06.2018 г. Смята, че на 01.07.2018 г. договорът е развален по вина на лизингополучателя. Ответникът обаче не върнал автомобила, но възникнали разноски във връзка с ползването му – застраховки „Гражданска отговорност“ и данък превозно средство за 2019 г. и 2020 г. общо в размер на 1357,75 лв. , която сума претендира.
Ищецът твърди също така да е договорено при забава на плащания на дължими по договора суми лизингодателят да дължи неустойка за времето на просрочие в размер на 0,5 % върху стойността на дължимата и неизплатена сума. Твърди да е допусната забава при 1 плащане на задължения за главница и лихва за шест месеца като падежът на първата вноска настъпил на 05.01.2018 г. На това основание се иска ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 3352,64 лв., която сума се твърди да е формирана до 30.06.2018 г.
Ищецът твърди също така, че е договорена неустойка (чл. 68 от договора) при забава изпълнението на задължението за връщане на автомобила в срок от 3 дни след датата на прекратяване на договора в размер на 1/30 част от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на договора, за всеки просрочен ден до датата на връщане на автомобила. Твърди и следващата се при тези условия неустойка за периода 04.07.2018 г. – 30.06.2021 г. да възлиза на 34931,17 лв., която сума претендира.
Ищецът твърди да е договорена неустойка и при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноски (чл. 66 от договора). Навежда довод, че определената при тези условия сума възлиза на 4798,24 лв. и я претендира в процеса.
Претендират се законна лихва от върху всяка от претенциите, считано от подаване на исковата молба – 17.09.2021 г., до окончателното им изплащане.
Претендира и разноските в производството.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Т. от САК, поддържа исковете.
Ответникът „К.Т.Е.Ф.“ ЕООД, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изпраща представител и не изразява становище по спора.
Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
С договор от 31.08.2016 г., писмено е изразено съгласие, че ищецът, наричан по договора лизингодател, отдава на ответника, наричан лизингополучател, при условията на финансовообвързан лизинг предварително избран и поръчан от ответника автомобил марка FORD модел Ranger модификация Double Cab 4x4 WildTrack за сумата 38857,98 евро с ДДС и срок на лизинга 60 месеца. Посочено е, че първата вноска в размер на 6476,33 евро без ДДС е платима в срок от 5 работни дни от сключване на договора, а разликата на 59 месечни вноски по 490,66 евро без ДДС, дължими на 5-то число на текущия месец и допълнително плащане в размер на 1819,08 евро при прехвърляне собствеността на автомобила Договорено е плащането да се извършва в лева при фиксирания курс. Изразено е съгласие, че лизингодателят застрахова автомобила в своя полза и за сметка на лизингополучателя, който заплаща застрахователната премия на застрахователя до 5 дни преди изтичане на първата застраховка, съответно до датата на падежа на съответната дължима вноска при разсрочено плащане. Посочено е, че при неизпълнение на задължението за плащане лизингодателят може да плати застрахователната премия, а лизингополучателят дължи възстановяване на платените суми. Клаузата на чл. 40 от договора предвижда задължение за лизингополучателя да възстанови платените от ищеца суми, дължими за наложени глоби, за които съобщенията са изпратени до лизингодателя като собственик на автомобила, а до изтичане на лизинговия период да възстанови и всички данъци и допълнително възложени задължения на лизингодателя като собственик на МПС за времето, през което лизингополучателят ползва автомобила. Съгласно чл. 58 от договора при забава за плащане 2 на дължими суми (лизингови вноски, лихви по погасителния план, данъци, такси, глоби, застраховки и всички други, които по договора са за сметка на лизингополучателя) лизингополучателят дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочието. С чл. 59 е указано, че при неплащане на 2 поредни лизингови вноски в уговорения срок лизингодателят има право да иска връщане на автомобила и да прекрати едностранно договора. Клаузата на чл. 66 от договора предвижда, че във всички случаи на предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя лизингодателят има право на неустойка в размер на 5 лизингови вноски като за изчислението на неустойката се ползва стойността на първата лизингова вноска по погасителен план. Съгласно чл. 68 от договора лизингополучателят дължи да върне автомобила в срок от 3 дни от датата на прекратяване на договора или от получаване на уведомлението за връщане. Посочено е, че при неизпълнение на задължението за връщане в договорения срок лизингодателят има право да иска спиране на автомобила от движение и обявяването му за национално издирване като в този случай лизингополучателят дължи неустойка за забава в размер на 1/30 част от размера на лизинговата вноска, дължима по погасителния план за месеца, предхождащ месеца за прекратяване на договора за съответния автомобил за всеки просрочен ден до датата на връщане на автомобила. Изразено е съгласие съобщенията по договора да се смятат получени при изпращане по пощата с препоръчано писмо или директно на посочения за ответника адрес: гр. Шумен, ул. ******* На 10.09.2016 г. на името на ищеца е регистриран автомобил с указаната марка и модел с рег. № *******.
На 14.09.2016 г. е удостоверено, че представител на ответното дружество е приел автомобил с рег. № *******.
По делото е представено отправено до ответника на посочения в договора адрес уведомление изх. № 4200/28.05.18 г. с указание, че не са заплатени лизинговите вноски за периода януари-май 2018 г. в общ размер от 5543,21 лв., неустойка за просрочени лизингови вноски общо в размер на 2299,09 лева, данък ПС в размер на 6,17 лв. и премия по застраховка “Каско” в размер на 1522,10 лв. Отправена е покана в срок от 5 работни дни тези суми да бъдат заплатени и че при неспазване на срока договорът ще бъде прекратен едностранно, ще бъде поискано връщане на автомобила, заплащане на 5 лизингови вноски като неустойка за предсрочното прекратяване на договора и поради наличие на сключена в полза на ищеца “Застраховка финансов риск” ще даде съгласието си застрахователя да встъпи във всицки права и задължения и да претендира възстановяване на платените от него суми. Пощенската пратка не е връчена с удостоверено отбелязване на 21.06.2018 г., че не е била потърсена.
С уведомление изх. № L00324/25.06.18 г. е посочено, че въпреки предходно изпратеното писмо задълженията към ищеца не са изпълнени като общо дължимата сума възлиза на 8849,77 лв. Указано е, че при неплащане на тази сума до последния календарен ден от месеца на получаване на писмото или лизингополучателят не е открит на адреса, считано от първо число на следващия месец лизингодателят прекратява договора, претендира неустойка в размер на 5 лизингови вноски и връщане на автомобила в тридневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението. От приложената обратна разписка се налага извод, че на 28.06.2018 г. получателят не е открит на адреса, посочен и в договора за лизинг.
По договор за застраховка полица № 16-0300/302/0002395 от 08.09.2016 г. е определено заплащане на застрахователни премии за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2021 г. Представените платежни нареждания сочат на преведени суми по сметка на “ПФОЕ Агенция” ЕООД, посочен в застрахователния договор като посредник на ЗАД “Алианц България” общо в размер на 3130,21 лв. в това число по полица 16-0300/302/5004137 с падежи 09.12.2017 г., 10.03.2018 г. и 09.06.2018 г. общо в размер от 2283,11 лв.
3
Доказано е и платена от ищеца сума в размер на 6,17 лв. – данък за процесния автомобил за 2018 г.
Недоказано остана твърдяното плащане на наложени глоби на ответника и направени в тази връзка разходи от страна на ищеца. Представените писмени доказателства са първични счетоводни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не включва подлежащия на изследване факт. Нормата на чл. 182 ГПК придава доказателствена сила на редовно водените счетоводни книги, която характеристика предполага систематично и хронологично вписване. Признатата материална доказателствена сила на съставен частен документ за ползващи страната обстоятелства произтича от проследимата последователност на тези вписвания с оглед и утвърдените правила за периодично обобщаване на счетоводна информация. На тези критерии отговарят вторичните счетоводни книги, съответно счетоводните регистри. Аналогично е и правилото на чл. 55 ал. 1 ТЗ. Доказателствена сила е призната за търговски книги, а фактическия извод се опира на констатация за редовното им водене.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД По силата на сключения между страните договор ответникът е застраховал получения по договора за лизинг автомобил по риска „Пълно каско“ при задължение да заплаща разсрочено договорените застрахователни премии (л. 111 от делото). По делото не се установява да е изпълнил това свое задължение. Страните изрично са договорили, че ищецът може да изпълни задължението на ответника при задължение. Доказателствата по делото позволяват еднозначен извод за извършено плащане на суми, в погашение на поето от ответника задължение. Плащането е направено в полза на лице, изрично указано в застрахователния договор като посредник в отношенията между застрахован и застраховател. При тези обстоятелства съдът приема, че задълженията на ответника са надлежно погасени, от което произтича и задължението му да възстанови претендираната на това основание сума от 2283,11 лв. – заплатени застрахователни премии.
Доказателствата сочат на извършено плащане по сметка на районната администрация – ******* на сумата, включваща и претендираната в процеса от 6,17 лв. Посоченият кредитор е легитимиран да получи изпълнение на така описаното задължение, поради което съдът приема за погасено и така идентифицираното в исковата молба задължение за ответника. Оттук следва основателност на претенцията и по отношение на това перо.
Ищецът е документирал счетоводна операция, взета за заплащане на задължения на ответника за начислени му глоби, но представените документи не са годни нито да удостоверят възникването на така документираното задължение, нито факта на погасяването му в предходно указания смисъл.
Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1232861c-03ff-402c-ad22-4bcee49997a2