Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1490 от 26.03.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3361/2024
Вид
Определение № 1490
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Веселка Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 7, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1490 гр. София, 26.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Веселка Марева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Частно касационно гражданско дело № 20248003103361 по описа за 2024 годИ.

По делото са постъпили две нови молби от Е. И. Х. и В. В. Х. – молба вх. № 4256 от 07.03.2025 г. и молба вх. № 4268 от 10.03.2025 г., по които ответниците Д. Д. С. и Р. И. Б., и Д. Д. С., и С. Д. С. са взели становища за оставяне без разглеждане или без уважение.

Двете молби са постъпили след постановяване на:

Определение № 4469 от 08.10.2024 г. по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о., с което е потвърдено определение № 2684/30.05.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о.

С последното е върната, като недопустима подадената от Х. частна жалба вх. № 7980/10.05.2024 г., срещу определение № 2032 от 24.04.2024 г., по същото дело, постановено по чл. 288 ГПК. Като последица от неоснователността на частната жалба, Е. И. Х. и В. В. Х. са осъдени да заплатят на Д. Д. С. и Р. И. Б. деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв. и на Д. Д. С. и С. Д. С. - деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв.

С определение № 5931 от 18.12.2024 г. по настоящото дело са оставени без уважение молба вх. № 17196 от 10.10.2024 г., подадена от Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. за тълкуване и за изменение на определение № 4469 от 08.10.2024 г. в частта за разноските и молба вх. № 17298/11.10.2024 г., подадена от Д. Д. С. и С. Д. С. за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на същото определение в частта за разноските.

С определение № 837 от 21.02.2025 г. е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 248 ГПК, молба вх. № 22546 от 30.12.2024 г. на Е. И.

Х. и В. В. Х. да бъде намалено присъденото с определение № 4469 от 08.102024 г. по 1 настоящото дело адвокатско възнаграждение на ответниците по частната жалба: Д. Д. С., Р.

И. Б.-С., Д. Д. С. и С. Д. С..

Със същото определение е оставена е без уважение молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., уточнена с молба № 2142 от 04.02.2025 г., подадени от Е. И. Х. и В. В. Х. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4469 от 08.10.2024 г. постановено по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о. относно принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца Е. И. Х.. Като последица от неоснователността на втората молба, молителите Е. И. Х. и В. В. Х. са осъдени да платят на Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. деловодни разноски за производството по молба № 2142 от 04.02.2025 г. в размер на 8439,70 лв.без ДДС.

С подадената сега молба вх. № 4268 от 10.03.2025 г. Е. и В. Х. искат отмяна на последното определение в частта за присъдените разноски или евентуално намаляването им.

Ответниците по тази молба Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. я оспорват, като считат че присъденото адвокатско възнаграждение съответства напълно на чл.7,ал.2, във вр. с чл. 9 от НМРАВ /сега с променено наименование Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа/, като се позовават на това, че с молбите се поставят нови въпроси, които изискват голям обем адвокатски труд от пълномощника им адвокат Б. - преглед на делото, което вече е с голям обем и проучване на съдебната практика и подробно становище по многобройните искания на молителите. Затова молят да не се намаляват присъдените разноски.

По молба вх. № 4268 от 10.03.2025 г., подадена от Е. И. Х. и В. В. Х. за отмяна на определението в частта за присъдените разноски или евентуално намаляването им, съдът намира следното:

Молбата е подадена на основание чл. 248 ГПК в едномесечния срок от постановяване на определението, с което са присъдени разноски, поради което е допустима.

Невярно е твърдението в подадената сега молба от Х., че съдът служебно е присъдил деловодни разноски по оставената без уважение молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., уточнена с молба № 2142 от 04.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Ответниците по тези молби Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. са претендирали в отговора по тях разноски за производството по молбата и са представили договор за правна помощ с предмет – защита само по тази молба. Присъден е целият уговорен хонорар в размер на 8439,70 лв.без ДДС, за който е отразено, в договора че служи за разписка поради това, че не е имало искане за намаляването му по чл. 78, ал.5 ГПК..

Тъй като на молителите Х. не се изпраща препис от отговора на Д. Д. С. и Р. И. Б.-С., направеното от тях искане за изменение на определението в частта за разноските, като същото се намали на основание чл. 78, ал.5 ГПК е допустимо.

Настоящият състав намира, че не следва да отменя изцяло определението в частта за разноските, тъй като искане за присъждането им е заявено в срок и са представени доказателства за извършването на разноски. Молбата, поради неоснователността, на която съдът е присъдил разноски, е за отделно производство, извън производството, по което е указана правна помощ по предходен договор до момента на подаването й. По нея са разменени книжа, както предвижда процесуалния закон и е проведена защита на противната 2 страна – подаден е отговор.

Съдът обаче намира, че уговореният и изплатен хонорар по молба за поправка на очевидна фактическа грешка е прекомерен. Защитата по молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., уточнена с молба № 2142 от 04.02.2025 г. е ограничена – отнася се само до въпроса дали е допустима и основателна молба за поправка на очевидна фактическа грешка в определение, постановено по частна жалба. Защитата по такава молба е различна от защитата, която се оказва по предявения иск, по въззивна или касационна жалба или по частна жалба, поради което и хонорарът по нея, предвид по-малкия обем защита, следва да е значително по-малък от примерните размери, посочени в чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за възнаграждение за адвокатска работа. Съдът взема предвид и това, че за изготвяне на отговор по такава молба, пълномощникът на ответниците разходва значително по-малко време от защитата по иска или по въззивна и касационна жалба, защото данните по делото не са нови. Обема правни въпроси, които са относими също е значително по-малък. Защитата по такава молба не представлява особена правна сложност. По оставената без уважение молба не са провеждани открити съдебни заседания. Критериите, изброени до тук се съобразяват и в практиката на Съда на ЕС /Определение на Общия съд, ІІІ-ти състав от 10.03.2020 г. по съединени дела Т-111/14 DEP—Т-118/14 DEP (Unitec Bio SA и др.срещу Съвета на Европейския съюз), Определение на ЕС (осми състав) от 01.10.2013 г. по дело № С-521/09 PDEP (ElfAquitaine SA срещу Европейската комисия)/ Определените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на възнагражденията, актуални към момента на разглеждане на молбите не са задължителни, съгласно приетото в Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22.

Като съобразява изложените критерии, съдът приема, че присъдените разноски от 8439,70 лв.без ДДС за защита по молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., уточнена с молба № 2142 от 04.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка са прекомерни и следва да се намалят до размер 1000 лв.

С втората подадена от Е. И. Х. и В. В. Х. молба вх. № 4256 от 07.03.2025 г. са направени редица искания, чиято допустимост и основателност се оспорва от противната страна Д. Д.

С., Р. И. Б.-С., Д. Д. С. и С. Д. С..

Първото искане е съдът да си отмени определение № 4469 от 08.10.2024 г. по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о., с което се е произнесъл по частната жалба на Х., по която е образувано настоящото дело. С това определение е потвърдено определение № 2684/30.05.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е върната, като недопустима подадената от Х. частна жалба вх. № 7980/10.05.2024 г., срещу определение № 2032 от 24.04.2024 г., по същото дело, постановено по чл. 288 ГПК.

Определение № 4469/08.10.2024г. поставя край на производството по частната жалба. То не е по движение на делото, поради което по аргумент от чл. 253 ГПК съдът не може да си отмени. То е постановено от ВКС в производство по обжалване и не подлежи на обжалване.

Затова това искане е неоснователно и не може да бъде уважено.

Производството по селектиране по чл. 274, ал.3, във вр. с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се отнася само за преценката дали да се разгледат по същество касационни жалби и частни касационни 3 жалби и само в него има изискване за формулиране на правни въпроси, свързани с предмета на спора. Производството, по което е образувано настоящото дело е по чл. 274, ал.2 ГПК, което не е касационно. Затова са без значение формулираните въпроси. Действащият ГПК не предвижда разглеждане на спорове пред петчленни състави на ВКС.

В производството по настоящото дело не могат да се разглеждат молби за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебни актове, постановени по други дела. Производството по очевидна фактическа грешка се развива само пред съда, който е постановил съдебният акт, чиято поправка се иска. Затова всякакви искания за поправка на съдебни актове по други дела са недопустими. Съдът не изпраща в тази част молбата пред съд, който е постановил посочените актове, тъй като от данните по делото е видно, че пред въззивния съд се е развило производство по поправка на очевидна фактическа грешка. Ако молбата не е била уважена, оплаквания за това може да се разглеждат само в инстанционния контрол на съдебния акт за поправка на очевидна фактическа грешка /ако е предвиден такъв/. Видно от приложените дела, касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато и то е влязло в сила, съгласно чл. 296, т.3 ГПК, а с определение № 3416/03.07.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. делото е изпратено на Софийски апелативен съд за произнасяне по молба на Х. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 10098/24.11.2022 г. по гр.д.№ 5460/2018 г. на САС В настоящото производство по настоящото дело, съдът не може да разглежда подобни молби и резултата от тях.

Настоящият състав се е произнесъл и е оставил без уважение молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., уточнена с молба № 2142 от 04.02.2025 г., подадени от Е. И. Х. и В. В. Х. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4469 от 08.10.2024 г. по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о. Те продължават да поддържат тезата си и да искат отново произнасяне по същото искане. Няма основание за преразглеждане на постановеното определение и за уважаване и на това искане. Молителите се позовават на ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което разглежда въпроса кога съдът служебно следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор. Очевидна е неотносимостта на този въпрос към предмета на спора по частната жалба, по която е образувано настоящото дело. В това производство съдът не може да разглежда материално правният спор между страните. Той е разрешен с влязлото в сила решение на въззивната инстанция със задължителна сила между тях. Правораздавателната власт на съда и конкретно на настоящия състав по делото е ограничена само до въпроса по частната жалба и предвид произнасянето по нея, е изчерпана.

Следва да се отбележи, че подаването на верига от молби или жалби с еднородни искания, по които съдът се е произнесъл се преценява в практиката на ВКС като злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, което накърнява правата на другите участници в процеса, защото съставлява несъобразяване със силата на пресъдено нещо, кумулира разходи за тях и психически дисконфорт, а при наличие и на допълнителни производства като поправка на очевидна фактическа грешка или други подобни, забавя разглеждането им. Това накърнява и правото на достъп до съд или на приключване на делото и спора в разумен срок. В този смисъл са определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., 4 определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на I т. о. на ВКС, определение № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на I т. о. на ВКС, разпореждане № 321 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3772/2018 г на ІV гр. о.