Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 388 от 31.03.2026, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Касационно административно наказателно дело 74/2026
Вид
Решение № 388
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Огнян Евгениев, Соня Камарашка, Бисерка Бойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 63в · Закон на административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 388

Монтана, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20267140600074 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 13 от 09.01.2026 г., постановено по АНД № 187/2025 г. Районен съд – Берковица е отменил Наказателно постановление № 25-0243-000294 от 09.06.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица, упълномощен като административнонаказващ орган със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на М. В. С., от [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 8, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. На основание Наредба № 1з-2538 от 1 7.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 18 контролни точки.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица, чрез заместващия го С. М. Б. съгласно заповед № 301з-96/12.01.2026 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, го обжалва и моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за недоказаност на нарушението, като сочи, че фактическата обстановка, нарушението и авторството са правилно установени, а в АУАН и НП се съдържа точно и ясно описание на деянието. Според касатора районният съд неправилно е отменил наказателното постановление поради липса в преписката на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на техническото средство, вместо служебно да изиска същите от административнонаказващия орган с оглед принципа за разкриване на обективната истина. В тази връзка се иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление, като с касационната жалба се представят и писмени доказателства – протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол, часови график за смяна, протокол за използване на АТСС и заповед на директора на ОДМВР – Монтана.

В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., поддържа жалбата си и моли да се отмени обжалваното решение.

Ответната страна М. В. С., чрез адв. К. Н. – АК Монтана, в подаденото възражение по касационната жалба поддържа, че същата е неоснователна, а решението на Районен съд – Берковица е правилно и законосъобразно. Посочва, че въззивният съд е изискал цялата административнонаказателна преписка, като РУ – Берковица е изпратило наличните материали по нея, поради което представянето с касационната жалба на допълнителни документи, непредставени пред районния съд, е недопустимо. Поддържа още, че липсва снимка на мястото на разполагане на техническото средство, каквато следва да съпровожда протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и че не е установено по надлежния ред наличието на пътен знак за начало на населено място, поради което не може да се приеме, че нарушението е доказано по несъмнен начин. С оглед на това иска потвърждаване на въззивното решение и оставяне в сила на отмяната на наказателното постановление. По делото е постъпила молба от ответника чрез процесуалният му представител, с която заявява, че желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна и атакуваното решение следва да се отмени.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, съставен срещу М. В. С. за това, че на 02.05.2025 г. в 15:55 ч. в [населено място], [улица], управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 525И“ с рег. № [рег. номер] със скорост 105 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч за населено място, като нарушението е установено с техническо средство TFR1-M с фабр. № 630. Съдът е възприел, че след заснемане на нарушението служители на РУ – Берковица са установили автомобила и водача, след което последният е бил поканен да се яви в районното управление, където е попълнил сведение и декларации по чл. 188 ЗДвП, че е управлявал автомобила към момента на заснемането. Впоследствие е бил съставен АУАН, подписан от актосъставителя и свидетел по съставянето, като разпитаните по делото свидетели Г. и Н. не са преки очевидци на нарушението, а възпроизвеждат възприетото от видеоклипа и извършените след това действия по установяване на водача и съставяне на акта. Въз основа на така установеното е била образувана преписка и издадено наказателното постановление от компетентен орган.

За да отмени оспореното НП районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и формално отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като нарушението е ясно и конкретно описано по място, време, начин на извършване и правна квалификация. Съдът е приел също, че от събраните доказателства се установяват самоличността на водача, управлението на автомобила и движение със скорост 105 км/ч при ограничение 50 км/ч в населено място, поради което правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, санкционирано по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Независимо от това, въззивният съд е отменил наказателното постановление с решаващ мотив, че нарушението не е доказано по несъмнен и законосъобразен начин, тъй като по делото не са представени всички изискуеми документи относно използваното автоматизирано техническо средство. В тази връзка съдът е приел, че липсват доказателства техническото средство TFR1-M № 630 да е от одобрен тип и да е преминало надлежна метрологична проверка, както и че не е представен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., удостоверяващ мястото, времето, начина на използване на уреда и спазването на нормативните и техническите изисквания за законосъобразен видеоконтрол. Според районния съд именно неизпълнението на тези кумулативни изисквания на Наредбата препятства извода, че нарушението е установено по законоустановения ред, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна, а с това отпада и отнемането на контролните точки.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е попълнено с доказателства.

Районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че от събраните доказателства се установяват мястото, времето, авторството и вината на нарушителя, както и осъществен състав на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, санкциониран по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Независимо от това въззивният съд е отменил наказателното постановление с мотив, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, тъй като по делото не са били представени протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за преминала проверка на техническото средство.

Този извод сочи не на материална незаконосъобразност на наказателното постановление, установена при пълнота на доказателствата, а на непопълване на делото с относими писмени доказателства, необходими за формиране на правилен краен извод по спора. След като е приел, че част от релевантните документи относно законосъобразното използване на автоматизираното техническо средство липсват, въззивният съд е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за изясняване на делото от фактическа страна, вместо при това непълно доказателствено състояние да разреши спора окончателно по същество.

С касационната жалба са представени нови писмени доказателства, част от които съвпадат с посочените от районния съд като липсващи, а именно протокол за използване на АТСС от 02.05.2025 г. и протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M № 630, наред с часови график за смяна и заповед на директора на ОДМВР – Монтана. Същевременно от данните по делото не се установява с касационната жалба да е представено и изрично посоченото от въззивния съд удостоверение за одобрен тип средство за измерване. При това положение е налице необходимост спорът да бъде върнат за ново разглеждане, при което въззивният съд да обсъди новопредставените доказателства и при нужда да събере и други относими такива.

Настоящата касационна инстанция не следва за пръв път да извършва преценка по същество на тези доказателства и въз основа на тях да формира първични фактически изводи относно метрологичната годност, одобрения тип и начина на използване на АТСС към датата на нарушението, тъй като това е от компетентността на въззивния съд като инстанция по фактите.

Поради това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Берковица, който да обсъди представените с касационната жалба писмени доказателства, да прецени дали доказателствената съвкупност е пълна и при необходимост да събере и други относими доказателства, включително относно одобрения тип и метрологичната годност на използваното техническо средство, след което да се произнесе отново по съществото на спора.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 13 от 09.01.2026 г., постановено по АНД № 187/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: