Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 20.10.2023, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 467/2023
Вид
Решение № 130
Подписан
20.10.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Иван Димитров Бедачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 461 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638 ал.4 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Асеновград, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200467 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия Г № 0050395 на ОДМВР Пловдив на основание чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл. 461 т.1 от КЗ на Й. Г. С. ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лв.

Недоволен от електронния фиш е останал Й. С. и чрез пълномощника си – адв. Г. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в съдебно заседание, лично чрез писмено становище от пълномощника адв. Г. се навеждат твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Отрича се факта на нарушението, като се твърди, че към датата на твърдяното нарушение за процесния автомобил е имало надлежно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 26.12.2022 г., в 08.46ч. в с.Милево на ул.2-ра било позиционирано автоматизирано техническо средство. В 08.46 ч. часа системата заснела в процес на движение лек автомобил "Ауди А4 Авант" с рег. № ***. При 1 извършена служебна проверка, която не е удостоверена с никакви писмени доказателства, било преценено от АНО, че за автомобила няма сключена застраховка „ГО“. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – Й. Г. С., с който на основание чл.638 ал.4, във вр. с ал.1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 250 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

На първо място в ЕФ е налице съществен порок в съдържанието му, касаещ неговите основни и задължителни реквизити. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изброително посочва задължителните елементи от съдържанието на ЕФ и основните сред тях са мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението. Без ясното и недвусмислено посочване на тези обстоятелства, които индивидуализират нарушението и на практика структурират неговия състав се нарушава правото на защита на нарушителя срещу електронния фиш и възможността той да го упражни в пълен обем, тъй като не е ясно какво точно нарушение му се вменява във вина, включително и по отношение на неговите обективни характеристики. В процесния ЕФ не е посочено недвусмислено мястото на извършване на нарушението като е посочено „ в Пловдив, Садово, с. Милево“. В съдебната практика и изобщо в гражданското документиране, когато се определя определена локация следва да се посочва първо населеното място и след това административната област, респективно община, в която се намира населеното място, като тези елементи следва да се обозначат съответните административни единици – населено място, област, община. Тъй като става въпрос за ЕФ, който е санкционен акт със строго формално съдържание и задължителни реквизити, тези елементи следва да бъдат ясно и недвусмислено посочени, а не да се извеждат по пътя на логиката или тълкуването. Още по-съществен е порокът в ЕФ при описанието на нарушението,тъй като липсва пълно описание на нарушението, така че да е възможна проверката, дали правилно е съотнесено същото към относимата санкционна разпоредба, като на практика не е посочен един от основните елементи от неговия обективен състав. В случая в ЕФ по – голямата част от изложените факти касаят нарушение за скорост, което по никакъв начин не е относимо към нарушение по кодекса на застраховането.

Това което пък е добавено като нарушение по КЗ на застраховането очевидно не е довършено, тъй като дори не е посочено несключването на кой точно вид задължителна застраховка се вменява във вина на собственика на автомобила, като никъде от описанието на нарушението не става ясно, че санкцията се налага именно заради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При това положение в ЕФ не е посочен нито един от основните елементи от неговия обективен състав, в които се състои нарушението. Това поставя жалбоподателя в пълна невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и съответно да упражни правото си на защита срещу ЕФ в пълен обем. Посочената санкционна разпоредба чл. 638 ал.4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано 2 техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Основният елемент, описващ нарушението не е посочен в ЕФ, а е недопустимо той да се извлича по пътя на юридическото тълкуване на посочените цифрово нарушени правни норми.

Тези пропуски съставляват съществено нарушение на процесуалните правила и са отделни и самостоятелно достатъчни основания за отмяна на ЕФ.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят чрез пълномощника си не е претендирал и доказал сторването на разноски в настоящото производство, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН , Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0050395 на ОДМВР Пловдив на основание чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл. 461 т.1 от КЗ на Й. Г. С. ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3