Решение № 383 от 27.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Горна Оряховица, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120101036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искове с правно основание чл.200,ал.1 от КТ.

Ищците А. Я. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Е...ул... /съпруга на починалия З.

А. А./, А. З. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Е...ул...№ ... /син на починалия З. А.

А./, и А. З. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Е...ул... /дъщеря на починалия З. А.

А./, тримата действащи чрез пълномощник - адв. Я. Д. от САК, излагат твърдения в искова си молба, че наследодателят на ищците - З. А. А. с ЕГН ********** приживе е предоставял работната си сила в полза на ответното дружество „Лазаров" ЕООД без наличието на сключен и регистриран трудов договор съобразно нормативните изисквания на трудовото законодателство. Сочат, че лицето не е било осигурявано по чл.4,ал.1 от КСО, вкл. и за риска „трудова злополука".

Твърдят, че на 11.12.2024 г., около 13:30 ч., в частен имот, намиращ се в с. П., общ. Е., с адрес: Дом № 45, в работно време и при изпълнение на служебните си задължения, с работника З. А. А. настъпва злополука, довела до неговата смърт. Сочат, че впоследствие с Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 11.12.2024г. на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Велико Търново е обявено съществуването на трудовото правоотношение между лицето З. А. А., изпълнявало длъжността „Общ работник, строителство", и работодателя „Лазаров" ЕООД, считано от 11.12.2024г.

Сочат, че с Разпореждане № 5104-04-9/10.02.2025г., издадено на основание чл.60,ал.1 от 1

КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Велико Търново, злополуката е призната за тру‐ дова такава по чл.55,ал.1 от КСО. Заявяват, че разпореждането не е обжалвано по реда на чл.117 от КСО от заинтересованите лица и е влязло в законна сила на 27.02.2025 г., пораждайки съответните последици. Поясняват, че процесната трудова злополука е настъпила при следните обстоятелства: в горепосоченото време и място З. А., заедно с други двама негови колеги, извършват монтаж на покривна конструкция на двуетажна къща, като той трябвало да придържа греда, която другите двама работници да заковат. З. А. решил да подпира гредата с тръба от метално скеле, но вдигайки я, внезапно и неочаквано се образува волтова дъга от минаващия в близост до къщата въздушен електропровод 20 kV, която го поразила и довела до летален изход. Посочват, че в резултат на настъпилата трудова злополука пострадалият З. А. е получил тежка съчетана електротравма - мозъчен и белодробен оток, кръвоизливи под епикарда и в миокарда, кръвоизливи в булба на двете очници, прехапан език, електрически знаци по пръстите на дясна и лява китка и ляво стъпало, кръвонасядане с охлузване по гърдите (от направен сърдечен масаж), охлузване на дясното рамо, кръвонасядане по дясно коляно и др., в резултат на която е починал на място.

Твърдят, че според съставения по повод на инцидента от ТП на НОИ - Велико Търново протокол № 5103-04-1/31.01.2025г., ответното дружество-работодател е допуснало множество нарушения на трудовото законодателство по чл.61,ал.1 от КТ във вр. чл.414,ал.3 от КТ и чл.415в,ал.2 от КТ, по чл.12,ал.1 и чл.13,ал.7 от Наредба № РД-07-2, по чл.40,т.1 и чл.54,т.3,б.„а" от Наредба № 2 и по чл.50 от Наредба № 7, като са му дадени съответните предписания за изпълнение.

Твърдят, че като последица от инцидента и причинената от него смърт на З. А. ищците, като най-близките хора на починалия, са претърпели значителни неимуществени вреди от изпитани болки и страдания от така внезапната и нелепа смърт на 51-годишния пострадал работник. Сочат, че настъпилата трудова злополука, предизвиквайки смъртта на единия от родителите на 29-годишния А. А. и 26-годишната А. А., оставя младите брат и сестра полусираци и то в такава възраст, в която все още имат голяма нужда от бащината помощ и подкрепа. Заявяват, че така двамата ищци обективно и закономерно търпят значителни неимуществени вреди от загубата на техния баща, с когото приживе са поддържали изключително близки и топли отношения през годините, основани на съществуващата между тях силна емоционална връзка, изграждана във времето и характерна за отношенията между баща и деца. От друга страна посочват също, че неминуемо загубата на родител винаги е тежка и мъчителна, особено когато е неестествена и толкова внезапна, неочаквана и нелепа. Твърдят, че през годините А. и А., вкл. и докато се изграждали като личности, са имали примера на техния баща и непрекъснато са усещали неговата подкрепа във всяко едно нейно проявление - финансова, емоционална и т.н., на която за съжаление вече не може да разчитат. Сочат, че занапред няма да имат зад гърба си бащината опора, няма да могат да разчитат на него, когато животът им предлага изпитания и предизвикателства, с каквито всеки човек неминуемо се сблъсква в даден етап от съществуването си. Освен това сочат, че ищците са лишени от възможността да споделят с баща си предстоящите им важни 2 житейски моменти като създаване на собствени семейства, професионални успехи и др.; децата им никога няма да са виждали техния дядо, освен на снимките; той няма да бъде част от техния живот. Твърдят, че до този момент двамата ищци постоянно са черпили от житейския опит на татко си, както за начина си на живот, така и за отношенията си с хората; семейството им винаги е било задружно и сплотено, подкрепяли са се в трудни моменти, като винаги са живели в едно домакинство и са споделяли заедно тяхното ежедневие.

Заявяват, че трагедията се е отразила негативно и върху психиката на ищците, пораждайки чувства на тъга и потиснатост при всеки спомен за техния баща. Двамата ищци споделят, че болката е най-силна по време на празници и семейни събирания, когато липсата на техния татко се усеща най-осезаемо и не може да бъде запълнена и преглътната. Ищците все още не могат да свикнат напълно с мисълта за нелепата загуба на този близък и скъп за тях човек.

Твърдят, че в резултат на настъпилата кончина 49-годишната А. А. също търпи значителни неимуществени вреди за причинени страдания от загубата на нейния съпруг и житейски партньор, с когото са се радвали на дългогодишен, щастлив и пълноценен семеен живот.

Посочват, че по време на съвместното им съжителство двамата били много сплотени и привързани един към друг, споделяли си всичко, подкрепяли се и винаги разчитали един на друг; между тях съществувала дълбока и трайна емоционална връзка, изграждана през годините и надхвърляща измеренията на обикновената връзка между партньори, плод на която са и двете им деца. Сочат, че скръбта от загубата на толкова близък и скъп човек винаги е силна и голяма, оставяйки празнота и чувство за безпомощност след себе си.

Ищцата А. А. твърди, че останала сама и без опората на мъжа си, мъката й е тежка, ежедневието й вече не е същото, не може да споделя общи моменти с нейния любим; шокът и ужасът, който е изпитала опечалената и почернена вдовица в онзи момент трудно могат да бъдат описани с думи. Заявява, че винаги, когато е имала нужда, тази ищца е получавала безрезервна помощ и грижа от своя спътник в живота, а оттук нататък тя не може да разчита на подкрепата му, вкл. и от битов характер - домът занапред е лишен от мъжката ръка на нейния съпруг; ежедневието й вече е напълно различно - мрачно и самотно без половинката й, лягайки всяка нощ сама в празното легло. Заявява, че вместо да изживеят заедно старините си и да се радват на внуци, ищцата занапред е обречена на мъчителна самота; трудно й е да се зарадва на нещо и все по-рядко се усмихва, като оттук насетне трябва да се справя сама и да не показва слабост пред децата си, за да се опита да компенсира по някакъв начин липсата на баща им. Твърди, че тази трагедия се е отразила негативно и върху психиката на А. А., която е тъжна и потисната, и оставайки сама, намира утеха и облекчение в плача при спомена за нейния З., осъзнавайки че болката никога няма да изчезне, а просто трябва да се научи да живее с нея.

Считат, че следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на толкова близък и скъп човек са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. С оглед на гореизложеното твърдят, че търпят и ще продължават на търпят пожизнено значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, като пряка и непосредствена 3 последица от настъпилата на 11.12.2024 г. трудова злополука.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди „ЛАЗАРОВ" ЕООД с ЕИК 104643436 да заплати, както следва: 1/ На А. Я. А. с ЕГН ********** сумата от 120 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг З. А. А. с ЕГН **********, настъпила на 11.12.2024 г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане; 2/ На А. З. А. с ЕГН ********** - сумата от 120 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания вследствие смъртта на неговия баща З. А. А., настъпила на 11.12.2024 г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане; 3/ На А. З.

А. с ЕГН ********** - сумата от 120 000,00 лева, представляваща обезщетение за неиму‐ ществени вреди за търпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща З. А. А., настъпила на 11.12.2024 г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане.

Претендират заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците.

В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител - адвокат Д. Д. от САК, преупълномощен от адв. Я. Д. Д. от САК, поддържат исковете си. Излагат съображения в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита. Молят съда да уважи предявените искове и да им присъди направените съдебни разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 от ЗА в полза на адв. Я. Д. от САК.

Ответникът „ЛАЗАРОВ" ЕООД с ЕИК 104643436, със седалище и адрес на управление: гр. Елена, п.к. 5070 ул. „Робовска" № 68, представлявано от управителя П.Х.Л., чрез пълномощник – адв. Б. М. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Заема становище, че предявените искове са допустими, но са неоснователни както по основание, така и по размер.

Признава фактите, че на 11.12.2024г., в частен имот, находящ се в село П.., общ. Е., дом № 45, е починал наследодателят на ищците - З. А. А.. Твърди, че за този ден управителят на „ЛАЗАРОВ" ЕООД гр. Елена - П.Л. и А. не са имали уговорка последният да ходи на обекта и да върши каквато и да било работа. Заявява, че във въпросния ден в базата на ответното дружество са се явили Й.С. и И.Х., които са били изпратени изрично от управителя на дружеството на обекта в село П., като преди това им е бил проведен инструктаж. Твърди, че към този момент З. А. не е бил в базата на дружеството и П.Л. не е знаел, че той е дошъл покъсно и че е отишъл с другите двама работници на обекта. Сочи, че З. А. самоволно е отишъл с другите работници да им помага на този обект, но Лазаров нито е бил уведомен за това, нито е искал от него да отиде да работи на този обект. Твърди, че едва когато отишъл на място на обекта, Лазаров разбрал, че А. е там и тъкмо се е случил инцидента с последния.

Заявява, че А. е отишъл без знанието и съгласието на управителя на ответното дружество на 4 обекта, още повече, че същият дори не е бил работник в същото.

На следващо място посочва, че обектът, в който се е случил инцидентът, е бил надстроен без надлежните строителни книжа и разрешения, в непосредствена близост до електропровода, по който е протичало напрежение 20kV, но собственикът е заявил на управителя на ответното дружество, че надстрояването е снабдено с необходимите разрешения и същото е законово и технически изрядно. П.Л. дори не е подозирал, че това надстрояване, което е било извършено от друг строител, не е било снабдено с необходимите разрешения за строеж, съгласно закона. Посочва, че не е било спазено и минималното разстояние, визирано в закона, на което да бъде разположен преминаващия далекопровод от сградата, като същият е следвало да бъде на не по-малко от 7 метра от сградата, а към момента на инцидента разстоянието между сградата и преминаващата в близост ел. мрежа е било около 2 метра. Твърди, че собственикът на обекта, в който се е извършвал ремонта, не е изпълнил задължението си да осигури безопасни условия на труд, изразяващи се в предприемане на действия, свързани с уведомяване на съответното енерго дружество, че предстоят ремонтни дейности и да отправи искане за спиране на токоподаването към обекта.