Решение № 1194 от 30.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500390 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 313498/29.11.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на Х.

К. Х. от град *** чрез представителя му по пълномощие – адвокат В. К. срещу постановеното от СГС, ГО, I – 25 състав решение № 263235 от 3.11.2022 г. по гр.д.№ 2296/2021 г., отхвърлящо предявения от неговия наследодател К. Х. К. иск за отмяна на договор за дарение, сключен на 8.03.1999 г. с нот. акт № 47 по нот.д.№ 67/1999 г. на Нотариус , с рег. № *** по регистъра на НК , между него и М. К. К., в частта относно ¼ идеална част от прехвърления апартамент в град *** на основание по член 227, ал.1,б.“в“ от ЗЗД.

В жалбата се оспорват изводите в решението за възможността на дарителя да се издържа от собствени средства и използване на притежавано имущество и липсата на отправено към ответницата искане за оказване на материална помощ . Неправилно е приетото от съда , че разходите за операция, престой в болница и лечение са покрити с негови средства, до колкото в тежест на ответника е оборването на твърдения отрицателен факт;

1 преки доказателства, че средствата са принадлежали на другиго няма и показанията на свидетелката Т.- Т., недиксредитирани от частичните неточности за стойността на операцията и времето на постъпването на дарителя в хосписа, установяват извършване на значимите плащания от сина му и искане за издръжка към надарената , направено при разговор, извършен по мобилния телефон на свидетелката . Поддържа се, че по делото е установена и третата предпоставка за уважаване на иска – отказът на надарената да даде издръжка .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна М. К. Х. – К. – чрез пълномощника й – адвокат Н. И.- отговаря, че въззивната жалба е неоснователна по съображения за правилно установена въз основа на анализа на доказателствата фактическа обстановка.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора , изразените в откритото съдебно заседание становища на процесуалните представители на страните и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Обжалваното решение е произнесено по предявен на 14.10.2020 г. от К.

Х. К. , починал на 25.10.2020 г. и заместен от сънаследника – негов син - Х. К.

Х. от град *** срещу М. К. Х. – К. , с настоящ адрес в САЩ , иск по член 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД за отмяна на сключения на 8.03.1999 г. с нотариален акт № 47 по нот.д.№ 67/1999 г. на Нотариус , с рег. № *** по регистъра на НК, с район на действие – СРС договор за дарение с предмет- ½ идеална част недвижим имот – апартамент в град *** , ул. „ ***“ №*** - относно наследствения дял на правоприемника Х. в размер на ½ идеална част или относно ¼ идеална част от прехвърления имот. Искът е основан на твърдения, че поради влошаване в последните години на здравословното състояние на дарителя, проведено в лятото на 2020 година скъпоструващо оперативно лечение и настаняване в дом за възрастни хора ищецът се нуждаел от 1 200 лева на месец за заплащане на предоставяните му в дома услуги и от допълнителни средства за медицинско и здравно обслужване , а единственият му регулярен доход е от пенсия в размер от 428,91 лева и е недостатъчен за задоволяване на нуждите му ; ищецът поискал материална помощ от надарената – негова дъщеря, но тя не му я осигурила и той потърсил средства от близки и приятели , включително заемни средства.

2

С отговора на исковата молба ответницата оспорила твърденията за отправена от дарителя покана за даване на издръжка и отказ от нейна страна да я дава ; въвела възражение за липса на нужда у дарителя от издръжка, основано на факти за предоставена от надарената в 2020 година сума в размер от 8 000 лева за покриване на разходите за операция; получаване от дарителя приживе във всеки два последователни месеца четири пъти годишно на месечен наем в размер от 600 евро за отдаден от него, дъщеря му и сина му съсобствен имот, с идентификатор № 10971.502. 158 по кадастралната карта на град Видин при съгласие от надарената дължимия към нея наем да се изплаща на него и възможност на дарителя като титуляр на правото на ползване върху надарения имот да извлича доходи от него, отдавайки под наем частта, която надхвърля необходимата за задоволяване на жилищните му нужди .

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че преди да почине на 25.10.2020 г. , дарителят се е нуждаел от лечение и гледане в хоспис. За лечението е направен един разход от 1 400 лева и втори разход ( само за операцията ) от 4 000 лева; разходите са покрити със средства на самия дарител при липса на доказателства те да са на другиго. След завършване на лечението от 4.08.2020 г. до 25.10.2020 г. дарителят бил настанен в хоспис по силата на договор от 4.08.2020 г., сключен с търговското дружество, чийто управител е свидетелката Ц. Т. – Т., срещу уговорено възнаграждение от 1 200 лева месечно . В този период той не е бил в невъзможност да се издържа от доходите си и от използване на имуществата си. Поради противоречие в показанията на свидетелката Т. – Т. в решението е прието за недоказано, че докато бил в хосписа , дарителят поискал от надарената издръжка за посрещане на разходите за операция и престой в хосписа в разговор по Вайбър , проведен с телефон на свидетелката, а получаването на препис от исковата молба със значение на покана , е станало на 20.09.2021 г. , след смъртта му , когато за ответницата съществувала обективна невъзможност да даде или да откаже даването на издръжка .

По делото е установено, че на 8.03.1999 година ищецът К. Х. К. и съпругата му, починала преди него, са подарили на въззиваемата по ½ идеална част от общия им имот- апартамент в град ***, ул. „ ***“ №***, на първи етаж, със застроена площ от118,75 кв.м. , ведно с избено и зимнично 3 помещения и 100/1000 идеални части от общите части на сградата и застроеното с нея дворно място , запазвайки си правото на ползване .

Правилно е установено, че през лятото на 2020 година за дарителя е възникнала нужда от лечение, но че тя е удовлетворена . В периода 10 .07.2020 г. – 4.08.2020 г. дарителят бил подложен на оперативно лечение лазерна енуклеация на простатата - в частна клиника и на рехабилитация за период от 20 дни - в МБПЛР Сердика ЕООД . Видно от приложените по делото фактури и фискални бонове, цената за медицинските услуги в общ размер от 5 400 лева е платена в брой на 15.07.2020 г. Твърдени в исковата молба са положителни факти - че средствата за покриване на разходите ищецът получил от трети лица , в т.ч. срещу поемане на задължение за връщане на заеми . Те обаче не са доказани от ищеца . Правноирелевантно е кой е фактическият платец на услугите – дарителят или неговият син.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в този период дарителят не е имал нужда от издръжка, тъй като тогава е бил в състояние да покрива разходите си от лечение с негови средства и действително ги е покрил с тях .

В следващия период - от 4.08.2020 г. до 15.10.2020 г., до когато се претендират последиците от неизпълнението на задължението на надарената да дава издръжка , дарителят бил в хоспис в град ***. Нуждаел се от средства за заплащане на уговореното възнаграждение за обгрижване и престой в размер от 1 200 лева месечно. Видно от амбулаторен лист № 656 от 6.08.2020 г. при контролен преглед след операцията на простатата е извършено сваляне на катетър , без да е назначена медикаментозна терапия и следователно дарителят не се нуждаел от лекарства за продължаване на лечението.

Дарителят получавал пенсия в размер от 428,91 лева. От представената по делото справка № 1184885/30.09.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по книгите, водени при Агенция по вписванията, се установява , че дарителят е притежавал 1/6 идеална част от поземлен имот, с пл. № 506 в кв.371, УПИ VIII- 13,14 в кв.86 по плана на град ***, по ул. „ Градинска“ № 16 и 1/3 идеална част от самостоятелен обект на площ от 59 кв.м. в построената в същия имот сграда, с предназначение – за търговска дейност до 11.02.2020 г. , когато въззивникът Х. ги придобил на публичен търг за удовлетворяване на непогасени задължения на наследодателя за данъци и такси. Справката отразява съдържанието на вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на дарителя - член 44,ал.1 от ПВ и има 4 доказателствено значение за извършеното вписване на актовете за придобиване и прекратяване на правото му на собственост върху тези имоти в град Видин. Тя не е оспорена от ищеца и доказва притежаването на идеалните части от поземления имот и от търговския обект от дарителя.

Според свидетелствата на Л. Б., адвокат от АК – Видин, при възложената й в 2022 година от ответницата проверка за притежаваните от нея и баща й имоти в град *** и за получените доходи и неплатените задължения за данъци и такси, свидетелката издирила наемателите на посочения по – горе обект – магазин по улица „ Градинска“ № 16 . От разговор с тях узнала, че кредитори по вземания за наем от 600 евро на месец са били и тримата съсобственици – дарителят и двете му деца ; въз основа на овластяване от дъщерята М. да получи и задържи за себе си дължимия към нея наем , приживе дарителят събирал наемите в два последователни месеца , а синът Х. – в следващия трети месец , четири пъти годишно . Достоверността на показанията следва от заявените в нотариално заверената на 18.10.2022 г. декларация на наемателката Е. П. ( на л.72 от делото на СГС ) идентични обстоятелства . С оглед така обсъдените гласни и писмени доказателства обоснован е изводът в решението, че дарителят е имал възможност да покрива нуждите си и през тази част от исковия период , след настаняването си в хосписа на 4.08.2020 г. , със средства от наемите от имотите в град ***, възлизащи на 1 200 евро за два месеца и пенсия, но също и от отдаване под наем на дареното жилище в град ***, което е било свободно и можело да служи за извличане от ползвателя на приходи . Следователно дарителят не е бил и тогава в състояние на нужда от издръжка .

Относно спорното по делото обстоятелство за отправена до надарената покана за издръжка въззивният съд намира изводите на съда за необосновани . Според свидетелствата на Т. – Т. наследодателят бил в хосписа в *** в два периода с прекъсване : от април до края на юни 2020 г. и от август – септември до смъртта му на 25.10.2020 г. Денят , в който е проведен разговорът по Вайбър между дарителя и живеещата в САЩ негова дъщеря , свидетелката отнесла към първия период , предшестващ операцията на 10.07.2020 г. Тогава според посоченото от нея, възрастният човек нямал свой телефонен апарат, поради това той провел разговора от този на свидетелката и в нейно присъствие. Поискал пари , за да плати за операцията и престоя си 5 в хосписа, а дъщеря му отговорила : „ Татко, като се върна в България, ще видим. “ По – рано, 2 – 3 седмици след постъпването му в дома , дъщеря му, която знаела за настаняването му, го потърсила от Америка и разговаряла с него . В показанията относно обстоятелствата за проведените разговори противоречия няма . Доколкото други подробности и уточнения от свидетелката не са изискани, първият разговор по обаждането на дъщерята от Америка е могъл да бъде проведен отново с чужд апарат ; разговорът по Вайбър е предхождал операцията , тъй като при първоначалното си настаняване в хосписа възрастният човек останал до края на юни 2020 г. При това положение следва да се приеме, че надарената е получила устната му покана за издръжка , но с оглед съдържанието на дадения от нея отговор последният не може да бъде квалифициран като отказ за даване на издръжка .

Правото на дарителя по член 227,ал.1,б.“ в“ от ЗЗД да отмени договора за дарение възниква, когато надареният прояви непризнателност в обществено укорима форма при следните условия : дарителят има нужда от издръжка; поискал е от надарения да му даде издръжка и той е отказал да я предостави ,макар да е могъл, тъй като с даването й не би поставил себе си и лицата, на които дължи издръжка по закон в по – лошо положение от това на дарителя. Въззивният съд приема, че две от посочените условия не са налице : дарителят не се е нуждаел от издръжка и надарената не е отказала да му я даде . Следователно дарителят не е имал правото на отмени договора за дарение, респ. то не е преминало към наследника му в размера на наследствения в дял. Искът е неоснователен и правилно СГС го е отхвърлил.