Решение № 158 от 16.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Монтана, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20251600100106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове на С.Л. и Р.Л. против МБАЛ „С.Н.Ч.“ – *.

Ищците твърдят в исковата молба, че са внучки на Р.Г., починала на 17 февруари 2020 г. Тяхната наследодателка е била приета в ответната болница на 14 февруари 2020 г.с диагноза остър апендицит, изискваща оперативно лечение. Операцията била извършена същия ден от д-р Д.Д., специалист хирург. В хода на операцията при отпрепарирането на мезоапендикса операторът разкъсал артерия, което причинило значителна кръвозагуба и пациентката изпаднала в клинична смърт, довела и до полиорганна недостатъчност.

Предприети бил спасителни действия, сърдечната дейност на пациентката била възстановена, поставен бил тръбен дрен Г. била транспортирана в МИ на МВР - *, където била извършена нова операция по спешност: установило се, че увредена е артерия илиака екстерна декстра, част от нея липсвала, установена била също некроза на десен яйчник и дясна маточна тръба, илеум и цекум. Отстранени били яйчника и маточната тръба, както и крайните 60 см от тънкото черво и възходящото дебело черво. Въстановен бил кръвотокът към десния крайник чрез синтетична съдова протеза. Състоянието на пациентката обаче останало тежко и тя починала на 17 февруари 2020 . Ищците твърдят, че причината за смъртта на тяхната наследодателка е острата кръвозагуба и изпадането в клинична смърт поради немарливо изпълнение на медицинска дейност от страна на д-р Д.Д. от МБАЛ „С.Н.Ч.“ – *. Виновното поведение на д-р Д. пряко е причинило остра кръвозагуба, клинична смърт и въпреки предприетите реанимационни действия и последвалата операция в МИ на МВР е настъпил вредоносният резултат - смърт. Исковете са насочени срещу работодателя на виновния лекар на основание чл. 49 от 1 ЗЗД, тъй като Болницата има качеството възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД: д-р Д. е работел в ХО на МБАЛ * на трудов договор от 2015 г., а действията на лекаря са осъществени при изпълнение на трудовата му функция. Смъртта на Р.Г. е била внезапна, неочаквана за нейните внучки и е причинила дълбока скръб. Трагедията се е отразила неблагоприятно върху психиката на всеки от ищците . Същите молят да бъде осъдена ответната болница да плати на всеки от тях 1 по 30 000 лв обезщетение за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в дълбока скръб от ненавременната загуба на тяхната баба . Претендира се и присъждане на законна лъхва върху обезщетенията на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 11 065,43 лв за всяко от двете обезщетения за периода 17.02.2022 г. – 13 .02. 2025 г.

Ответникът МБАЛ „С.Н.Ч.“ – *, представлявана от управителя д-р Г.С. чрез адв. М.

Ш. представя писмен отговор. Излага доводи, че пациентката е била приета в лечебното заведение с вече настъпили усложнения поради първоначално поставена грешна диагноза (камъни в жлъчката) и нейното бездействие да потърси помощ. Оперативната интервенция е била предприета своевременно след постъпване на пациентката в МБАЛ *, но поради изразеното затлъстяване е бил затруднен оперативният достъп, установени са сраствания и напреднал гангренозен апендицит. След възникналия кръвоизлив са били предприети действия по спирането му, извършени са реанимационни действия с цел извеждане на пациентката от клинична смърт. Стабилизирането й показва, че действията на екипа са били правилни. В условията на крайна спешност и критичност на ситуацията хирургът е извършил адекватни действия по спиране на кървенето и ограничаване на кръвозагубата.

Извършена е била консултация със съдов хирург от друго лечебно заведение и веднага след стабилизиране на пациентката тя е била транспортирана в МИ на МВР-*. Ответникът развива доводи, че ищецът неправилно се позовава на правила за добра медицинска практика, одобрени сас Заповед № РД-28-253/25.11.2013 г., но този акт не е бил действащ към момента на деликта. НА 1 януари 2019 г. и било прието изменение на чл. 5, ал.1, т. 4 от ЗСОЛЛДМ, като се предвижда нов ред за приемане на Правила за добра медицинска практика и ново съдържание. След изменението на цитирания законов тест нови правила не са били приети, а старите не могат да се прилагат поради несъответствето им със Закона.

Освен това цитираната заповед няма действие спрямо адресатите си, тъй като не е била съобщена по реда на чл. 72, ал. 1 от АПК. Медицинският стандарт по хирургия е приет с Наредба № 10/2021 г., но ищците не сочат кои нормативн иправила с абили нарушени при осъществяванена оперативната интервенция в МБАЛ *. За да се приеме наличие на медицински деликт, трябва да е установено кои медицински стандарти и кои правила за добрите медицински практики са били нарушени. Навежда доводи,че ищците не сочат наличие на някакви извънредни болки и страдания извън обичайните, поради което и не им се дължи обезщетение,като в тази насока са рзвити подробни доводи . Ответникът противопоставя възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя се е явила в лечебното заведение с тридневно закъснение,което е причина за гангренозния апендицит и усложненото й състояние. Налице са били и придружаващи заболявания хронично бъбречна недостатъчност и високо кръвно налягане, пациентката е била с изразено затлъстяване. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове .

Третото лице помагач ЗК „Л.и.“ АД в писмено становище оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. В отговора се оспорва материално правната легитимация на ищците с твърдения,че същите не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение .Посочва, че не е установено виновно противоправно поведение на лица от медицинския персонал на МБАЛ „С.Н.Ч.“ ЕООД – *, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на лечебното заведение като възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключениа по съдебномедицинска експретиза и по съдебно-психологическа експертиза.

Съдът обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

Ищците С.Л. и Р.Л. са внуци на Р.Г., починала на 17 февруари 2020 г., което се 2 установява от представеното удостоверение за наследници .

На 14 февруари 2020 г. Р.Г. била приета в МБАЛ „С.Н.Ч.“ – *, по спешност с работна диагноза остър апендицит (отразена във фиша за спешна помощ). След проведени изследвания и предоперативни консултации с кардиолог била предприета 3 хирургична операция по отстраняване на апендикса. Видно от оперативен протокол от 14 февруари 2020 г. операцията била осъществена от д-р Д.Д., специалист хирург с аситент д-р Б. . В епикризата, съставена при изписване на пациентката, е отбелязано, че при операцията е установен ретроцикално разположен апендикс с масивни сраствания, флегмонозно възпален, а при отпрепарирането е била разкъсана артерия, което довел до масивно кървене и изпадане на пациентката в клинична смърт. Изписана е на следващия ден с влошаване, на апаратна вентилация, седирана. Г. била транспортирана до МИ-МВР в гр. * , където отново била оперирана. От показанията на С.я проф. И.Л . ,извършил операцията в МИ-МВР, се установи, че Г. е била докарана в крайно тежко състояние, с вътрешна и чернодробна недостатъчност и тежка исхемия на долния десен крайник, при който липсвали движения и сетивност. При извършване на операцията С.ят установил, че липсват около 10-15 см от артерия илиака, която кръвоснабдява долния крайник. Кръвотокът бил прекъснат чрез лигатура (завързване с конец). Установена била и некроза по тънки черва, което е белег за прекъсване и на артериите, хранещи ги с кръв. При операцията били отстранени също десен яйчник и дясна тръба, тъй като са били некротирали в резултат на исхемията. Пациентката е починала на 17 февруари 2020 г. , като причината за смъртта е сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в следствие на масивната кръвозагуба и изпадането в тежък хеморагичен шок.

Спорно е по делото дали тежките увреждания на вътрешни органи, довели до смъртта на Р.Г. се дължат на противоправно поведение на хирурга, осъществил операцията в ответната болница, което пък би довело до ангажиране отговорността на болницата като възложител на дейността на основание чл. 49 от ЗЗД.

Безспорно се установява от представените писмени доказателства / трудов договор № */2015 г./ че д-р Д. е бил в трудово правоотношение с ответното лечебно заведение на длъжност лекар в Хирургично отделение.

Не се спори и относно обстоятелството,че последният е извършил операцията по отстраняване на апендикс на починалата на 14 февруари 2020 г.

От заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза се установява, че хирургът е извършил необходимата предоперативна подготовка чрез провеждане на изследвания и консултации със специалисти. Извършеният разрез по М.Б. е стандартен разрез при тези операции, но предвид установеното затлъстяване на пациентката, е бил уместен извършването на долна трансректална лапаротомия - разрез по Л. или долна срединна лапаротомия, които дават по- големи възможности и при включването в операцията на акушер гинеколог предвид подозираната гинекологична патология. .В хода на операцията е настъпило усложнение масивно кървене, причинено от нарушаване целостта на кръвоносен съд – артерия апендикуларис. Тя е разкъсана по мнение на вещите лица при отпрепариране на сраствания. За овладяване на кървенето хирургът е действал „панически“ и неорганизирано, при което е допуснал и разкъсване на илиачната артерия. В такива условия - неясно дефинирана анатомия, сравнително малък оперативен достъп е важно да се работи изключително внимателно и предпазливо, поради реален риск от увреждане на редица анатомични структури по съседство. Вероятно увреждането на илиачната артерия е настъпило при усилията на хирурга да овладее първоначалното кървене чрез „хващане в дълбочина на големи артерии“ . Загубата на кръв е причинила хеморагичен шок, клинична смърт, преодоляна в последствие. „Хващане в дълбочина на големи артерии“ (както е 3 записано в оперативния протокол) според заключението на експертите е било опит за овладяване на масивното кървене, но е довело до увреждане на магистралната илиачна артерия, а от там и до спиране кръвоснабдяването на крака. Съгласно заключението на вещите лица настъпилото интраоперативно усложнение с масивна кръвозагуба е непосредствена причина за последващите усложнения и фаталния изход. Внимателната и атравматична дисекция, с щадене на тъканите е основа за минимизиране на кръвозагубата в хирургията. За съжаление в условия на лоша видимост, изменена анатомия, налични сраствания и възпалителни промени рискът за възникване на усложнения нараства и не винаги може да се предотврати. Ето защо следващите стъпки - ранна диагностика на настъпилото усложнение и своевременни и адекватни мерки за ограничаването му са не помалко важни. Възможно е било при констатирането на усложнението да бъде променен оперативния достъп с такъв даващ по - широки възможности за контрол на кървенето и решаване на възникналия проблем.

При така установените факти съдът приема, че поведението на д-р Д. покрива белезите на непозволено увреждане. За установяването на деликт при изпълнение на медицинска дейност следва да се обсъди какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински стандарти в конкретната ситуация. При извършване на хирургична интервенция хирургът е допуснал съществена грешка, в резултат на която е настъпило масивно кървене, хеморагичен шок и полиорганна недостатъчност. Той е разкъсал кръвоносен съд, като това е могло да бъде избегнато, ако се работи с внимание и се съобрази специфичното разположение на апендикса на пациентката. От заключението по медицинската експертиза се установи, че анатомичното разположение на апендикса зад дебелото черво (ретроцикално) предполага усложнения и операторът е бил длъжен да е подготвен за спецификата на конкретния пациент и да подходи според находката при достигане да органа. Специфичната анатомия на конкретната пациентка не може да оправдае допуснатата лекарска грешка. От съществено значение за установяване предприетите от д-р Д. действия са показанията на С.я проф. Л.. При последващата операция, извършена на следващия ден, С.ят е установил липса на участък от около 10 см от артериа илиака и неправилното й лигиране, което пък е довело до спиране на кръвоснабдяването на долния десен крайник. От това се налага извод, че кървенето е било в резултат на прекъсване не само на един кръвоносен съд, както е отбелязано в епикризата, издадена от МБАЛ „С.Н.Ч.“, а е имало и кървене от артериа илиака. Некротирането на яйчника и тръбата също е доказателство за прекъсване и на кръвоносни съдове, снабдяващи тези органи с кръв, т.е. налице е още едно действие, представляващо увреждане, несвързано с необходимото лечение на възпаления апендикс. Качеството на медицинската помощ съгласно чл. 80 от Закона за здравето се основава на медицински стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването. Конкретната операцията е извършена в период, когато не е имало нормативно установен стандарт „Хирургия“. Наредба № 10 за този вид стандарт е приета повече от година по-късно - на 5 май 2021 г., а действалата преди това Наредба № 3/2015 г. е била отменена през 2017 г. Липсата на такива норми обаче не освобождава лекаря от задължението да положи дължимата грижа за извършване на операцията в съответствие с добрите медицински практики и в съответствие с научните методи и постижения в съответната област. В чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето е гарантирана качествена медицинска помощ на всеки пациент. Това качество се постига чрез следване на практически и научни методи, за които всеки лекар трябва да е подготвен. Поради упражняване на дейност, отнасяща се до живота и здравето на пациентите, за лекарите в още по-голяма степен тежи отговорността да не вредят другиму. Образованието и практическият опит на всеки лекар предполагат готовност за упражняване на професията при гарантиране 4 качество на медицинската услуга, а отговорност на лечебното заведение е да организира дейността така, че тя да се осъществява от професионалисти, владеещи умения и знания за лечение в съответната област на медицината. Целта на лечението е възстановяване нормалното функциониране на човешкия организъм и запазване на живота. В разглеждания случай хирургът не е проявил необходимата съобразителност при извършване на операцията като избере метод на действие, който да е съответен на специфичната анатомия на пациентката (ретроцикално разположен апендикс, охраненост от ІІ степен, вътрешни сраствания). Съдът намира, че не е необходимо поведението на лекаря да нарушава конкретна правна норма, за да се приеме, че е осъществен деликт. Достатъчно е да е нарушено правилото да не се вреди другиму. С действията си, изразяващи се в прекъсване на артерия, д-р Д. е поставил началото на причинно обусловена поредица от събития: кръвоизлив, клиничина смърт и полиорганна недостатъчност, довели до смъртта на Р.Г.