Определение № 2942 от 21.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2942 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300503216 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131452951, със седалище и адрес на управление от гр.София, район Люлин, бул. „Сливница“ № 444, представлявано от управителя А.Ф., против определение №10652 от 04.10.2022г., постановено от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№15064/2021 г. по описа на съда.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131452951, за допълване на издадената по делото на 13.10.2021г. заповед № 8517 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като недопустима, поради депозирането й след изтичане на указания в чл.250, ал.1, изр. 2 ГПК срок.

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Иска неговата отмяна и допълване на заповедта за изпълнение.

Приема се, че срокът за допълване на заповедта за изпълнение не е бил изтекъл към датата на депозиране на молбата с правно основание чл.250 ГПК, доколкото препис от разпореждането за издаване на процесната заповед за изпълнение не е бил връчен на заявителя. За издаденото разпореждане е разбрал едва с получаването на изпълнителния лист, от която дата за жалбоподателя тече едномесечният срок по чл.250 ГПК, който не е бил изтекъл към 24.08.2022г.-датата на подаване на молбата за допълване.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

На 13.10.2021 г. заповедният съд е издал по ч.гр.д.№15064/2021г. в полза „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131452951 , Заповед №8715 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника „МВЕЦ Доспат 3“ ЕООД, ЕИК: 115905605, за непогасени парични задължения по договор за оперативен лизинг от 21.06.2016г.

С разпореждане №3000 от 07.02.2022 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта е влязла в законна сила поради неподадено от длъжника възражение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя, получен от него на 21.07.2022г.

На 22.08.2022 г. заявителят е депозирал по пощата молба до заповедния съд, с която е заявено искане да бъде допълнена издадената заповед за изпълнение , при условията на евентуалност да бъде допуснато поправянето на явна фактическа грешка в същата, с довода, че съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане.

С обжалваното определение №10652 от 04.10.2022 г. заповедният съд е приел, че с молбата е заявено искане за допълване на издадената заповед за изпълнение, но доколкото е установил, че същата е депозирана след изтичането на указания в чл.250, ал.1, изр. 2 ГПК срок, я е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима.

При така установеното от фактическа страна, ПдОС от правна страна приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за заявено искане за допълване на издадената заповед за изпълнение, а не за поправка на очевидна фактическа грешка в същата, като този извод на заповедният съд не е оспорен с депозираната частна жалба.

В т.7 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че заповедният съд е длъжен да се произнесе по молба за поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. По силата на чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК молбата за допълване на решението /заповедта за изпълнение/ може да се подаде в едномесечен срок от връчването му или от влизането му в сила. Разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК урежда само една възможност за искане за допълване на решението, а съществуването на двата срока е обусловено от вида на решението. В случаите когато решението влиза в сила от момента на постановяването си, поради което не подлежи на връчване, допълването му може да се иска в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК. В случаите когато решението подлежи на обжалване и затова се връчва на страните, срокът за допълване започва да тече от момента на връчването, съгласно чл.

250, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК. В случая заповедта за изпълнение не подлежи на връчване на заявителя, както правилно е отчел и заповедният съд.

Съгласно разпоредбата на чл.416 ГПК същата влиза в сила когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срок или е оттеглено, или след 2 влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. В случая по делото е установено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК на 14.12.2021 г. В срока по чл.414 ГПК длъжникът не е подал възражение, с оглед на което заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.01.2022 г. При тези данни срокът за допълване на заповедта за изпълнение е изтекъл на 15.02.2022 г., а упражненото едва на 22.08.2022г. право на заявителя да иска допълване на заповедта е просрочено, което обосновава извод, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а жалбата на длъжника като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10652 от 04.10.2022 г., постановено от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№15064/2021 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3