Определение № 1584 от 02.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1584 гр. Благоевград, 02.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501390 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 15895 от 19.10.2026 г., подадена от М. А. Х. с ЕГН **********, В. М. Х. с ЕГН ********** и Н. А. Х.–Ш. с ЕГН **********, трите със съдебен адрес: *********, против Определение № 2040 от 14.10.2026 г., постановено по гражданско дело № 1281/2026 г. по описа на Районен съд – Разлог.

С атакуваното първоинстанционно определение Районен съд – Разлог е оставил без уважение молба с вх. № 15323 от 08.10.2026 г., подадена от ищците, за ново продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, върнал е на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената искова молба по предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС и е прекратил производството по гр. д. № 1281/2026 г. по описа на същия съд.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателките поддържат, че съдът неправилно е приел липса на уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК и необосновано е квалифицирал процесуалното им поведение като пасивност. Изтъкват, че дадените с първоначалното разпореждане указания са се отличавали със значителна фактическа и правна сложност, изискваща ангажиране на адвокатска защита, както и събиране на множество документи от външни административни служби – Община Разлог и Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград. Поддържат, че снабдяването с документите е било обективно възпрепятствано от сроковете за административно обслужване и строго определената им взаимна технологична зависимост, като удостоверението за наследници е получено на 24.09.2026 г., кадастралната скица – на 28.09.2026 г., данъчната оценка – на 01.10.2026 г., а удостоверението за идентичност – едва 1 на 07.10.2026 г., ден преди подаване на последната молба за продължаване на срока. Сочат още, че съдът не е определил хронологичен етапен ред за представяне на книжата, а е изискал цялостно отстраняване на нередовностите, поради което представянето им на части не е било необходимо. Оспорват и правилността на дадените указания относно пасивната легитимация по чл. 33, ал. 2 ЗС, като изтъкват, че прехвърлителите и техните наследници не са задължителни необходими другари в процеса. По тези съображения молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение и да върне делото на Районен съд – Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по приложеното първоинстанционно дело, намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Жалбата е подадена от надлежни страни в процеса – ищците в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), и е подадена в законоустановения преклузивен едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото, препис от атакуваното Определение № 2040 от 14.10.2026 г. е връчен на ищците на 16.10.2026 г., а частната жалба с вх. № 15895 е депозирана в съда на 19.10.2026 г., ведно с приложено доказателство за внесена дължима държавна такса в размер на 8.00 евро по сметката на Окръжен съд – Благоевград, съобразено и с констатациите в администриращото Разпореждане № 3683 от 20.10.2026 г. на Районен съд – Разлог. Доколкото производството е прекратено на етапа на предварителната проверка по чл. 129 ГПК, преди връчване на препис от исковата молба на ответниците, не се дължи размяна на книжа по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК съобразно изричното правило на чл. 129, ал. 3, изречение последно от ГПК.

От фактическа и процесуална страна въззивната инстанция установява следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена на 14.08.2026 г. искова молба (с вх. № 12317 от 14.08.2026 г.) от М. А. Х., В. М. Х. и Н. А. Х.–Ш. срещу А. И. Х., И.

И. Х. с ЕГН ********** и Р. И. Х. с ЕГН **********, с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. С исковата молба ищците заявяват, че в качеството си на законни наследници на А.Л. Х.

(*********) притежават 1/2 идеална част от дворно място в гр. Разлог, съставляващо по предходен план парцел X-1697 в кв. 121, по последващ план от 1990 г. – парцел XXV-2106 в кв. 126, а по действащата кадастрална карта – поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** с площ от 211 кв. м, находящ се на ***. Излага се, че останалата 1/2 идеална част от имота е била собственост на И. Л. Х. и З. И. Х., които с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том X, рег. № 8114, дело № 1688 от 23.12.2008 г. на нотариус Краси Манев са продали своята идеална част на ответниците И. И. Х. и Р. И.

Х. за сумата от 4 199.75 евро (с левова равностойност 8 214.00 лв., включваща и самостоятелен обект в сграда), без да предложат изкупуването на съсобствениците при същите условия. Твърди се, че ищците са узнали за разпореждането едва на 12.06.2026 г., като се формулира искане да бъдат допуснати да изкупят продадената 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ***, като заместят купувачите при действително 2 уговорените условия. Към исковата молба са приложени Удостоверение за наследници № 1252 от 26.06.2026 г. за наследниците на А.Л. Х., Нотариален акт № 156, том 2, дело № 733/1968 г., Нотариален акт № 190, том 1, дело № 474/1963 г., Нотариален акт № 7, том X, рег. № 8114, дело № 1688/2008 г., извадки от действали регулационни планове и разписни листове, както и доказателствени искания за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверения за наследници на прехвърлителите, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за идентичност на имота и кадастрална скица.

С Разпореждане № 2661 от 27.08.2026 г. Районен съд – Разлог е оставил исковата молба без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК и е дал на ищците едноседмичен срок, в който: 1) да представят данъчна оценка на ПИ с идентификатор ***, въз основа на която съдът да определи цената на иска и размера на дължимата държавна такса; 2) след снабдяване с удостоверение за идентичност да отстранят противоречието между твърдението в обстоятелствената част, че старият имот попада в два кадастрални имота (ПИ *** и ПИ ***), и петитума, в който се сочи само ПИ ***; 3) след снабдяване с удостоверения за наследници на И. Л. Х. и З. И. Х. да посочат всички техни наследници по закон с имена и адреси, които да участват като ответници по иска, като съдът е приел, че същите са „необходими страни“ в производството; 4) да уточнят срещу кои лица предявяват иска и в какво качество, поддържат ли иска срещу А. И. Х. и да формулират съответен петитум; 5) да представят още един препис от исковата молба за третия ответник и преписи от уточняващата молба. Със същото разпореждане съдът е постановил издаване на поисканите съдебни удостоверения за Община Разлог и СГКК – Благоевград. Разпореждането е връчено на ищците на 09.09.2026 г.

В рамките на първоначалния срок, на 15.09.2026 г., ищците са депозирали молба с вх. № 13809, с която са поискали продължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК поради необходимост от технологично време за издаване на изисканите документи от Община Разлог и СГКК – Благоевград. С Разпореждане № 3088 от 16.09.2026 г. съдът е уважил искането и е продължил срока за отстраняване на нередовностите с две седмици, считано от 16.09.2026 г., до 30.09.2026 г. включително.

Преди изтичане на продължения срок, на 29.09.2026 г., ищците са подали молба с вх. № 14706 за ново продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, като са посочили, че след получаване на съдебните удостоверения са се снабдили с кадастрална скица, която е била необходима за подаване на искане за данъчна оценка и издаване на документи от Община Разлог. С Разпореждане № 3315 от 30.09.2026 г. съдът е намерил искането за основателно, като в мотивите е приел, че срокът следва да бъде продължен с още една седмица от изтичането на предходния срок, но в диспозитива на акта е разпоредил продължаване на срока „с още две седмици, считано от 01.10.2026 г., а именно до 08.10.2026 г. вкл.“.

На 08.10.2026 г., в рамките на определения в диспозитива краен ден, ищците са депозирали молба с вх. № 15323 за ново продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, като са посочили, че след снабдяване със съдебните удостоверения са получили част от документите и се нуждаят от допълнително време за окончателно отстраняване на нередовностите.

3

С обжалваното Определение № 2040 от 14.10.2026 г. Районен съд – Разлог е оставил молбата от 08.10.2026 г. без уважение поради липса на уважителни причини по чл. 63, ал. 1 ГПК, върнал е исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а атакуваното първоинстанционно определение се явява неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място, незаконосъобразен е изводът на районния съд, че молбата на ищците с вх.

№ 15323 от 08.10.2026 г. за продължаване на срока е неоснователна поради липса на уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, обективните пречки, стоящи извън волята на страната, включително необходимостта от снабдяване с официални удостоверителни документи от специализирани административни служби и органи на местното самоуправление в рамките на предвидените за това административни производства, съставляват класическа проява на уважителни причини за продължаване на процесуалните срокове по чл. 63, ал. 1 ГПК. В конкретния казус изисканите от съда документи – удостоверения за наследници, удостоверение за идентичност на имота и удостоверение за данъчна оценка от Община Разлог, както и скица от СГКК – Благоевград – се намират в пряка технологична и законова взаимовръзка, доколкото издаването на данъчна оценка и удостоверение за идентичност на поземлен имот с действаща кадастрална карта нормативно изисква предварително издаване на актуална кадастрална скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Нещо повече, самият районен съд в първоначалното си Разпореждане № 2661 от 27.08.2026 г. изрично е структурирал указанията си като поставени под условие („след снабдяване с удостоверение за идентичност...“, „след снабдяване с удостоверения за наследници...“), с което сам е признал зависимостта на процесуалните действия на ищците от издаването на посочените актове въз основа на предоставените съдебни удостоверения. При тези данни депозираната на 08.10.2026 г. молба е подадена изцяло в рамките на срока, в съответствие с чл. 62, ал. 1 ГПК, като изложените в нея причини са обективни и не разкриват процесуална пасивност или недобросъвестност на ищците.

На второ място, настоящият състав констатира съществен процесуален порок при определянето на срока с Разпореждане № 3315 от 30.09.2026 г. В мотивите на посочения акт районният съд е приел, че срокът следва да бъде продължен с още една седмица, докато в диспозитива изрично е постановил, че продължава срока „с още две седмици, считано от 01.10.2026 г., а именно до 08.10.2026 г. вкл.“. Посоченият в диспозитива период от 01.10.2026 г. до 08.10.2026 г. реално обхваща срок от една седмица и един ден (осем дни), което е в пряко противоречие както с изричното волеизявление в диспозитива за срок от две седмици (който би изтекъл на 15.10.2026 г.), така и с императивното правило на чл. 63, ал. 2 ГПК, установяващо, че продълженият срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и тече от изтичането на предходния срок. Допуснатото несъответствие между мотиви и диспозитив създава неяснота за страната относно точната продължителност на срока, като възникналата от акта на съда несигурност не може да бъде тълкувана във вреда на ищците и 4 не може да обоснове прекратяване на производството.