Решение № 468 от 10.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20215300103288 по описа за 2021 година

Ищците В. И. К. с ЕГН **********, от гр. ***, и М. Е. К. с ЕГН **********, пребиваващ в ***, представлявани от пълномощника им адвокат А. Д., твърдят, че са съответно съпруга и син на Е. Ж. К., починал на *** г. вследствие от незаконосъобразно образуваното срещу него наказателно производство по д. п. № *** по описа на Сектор „Икономическа полиция“ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив за 2019 г., преписка вх. № *** по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2018 г., в хода на което му било повдигнато обвинение в престъпления, които не е извършил, прекратено със смъртта му, от която те търпят неимуществени вреди – психически страдания, негативни преживявания и емоционален стрес и депресивни състояния, с оглед на което с исковата молба всеки ищец моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. ведно със законната лихва от *** г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ответникът Прокуратурата на Република България, със седалище в гр. София и адрес - бул. „Витоша“ 2, представляван от ***, а също и от пълномощника му *** С.

П., оспорва предявените искове, тъй като : не са налице противоправни действия на ответника, а на още по-голямо основание – да е налице вредоносно деяние, което да е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат; твърденията на ищците, че от действията на ответника е настъпила смърт не кореспондират на представените с 1 исковата молба доказателства; Прокуратурата на Република България /ПРБ/ в рамките на конституционните си правомощия съгласно чл. 127 КРБ е привлякла покойния Е. К. като обвиняем по обвинение в престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 5 и т. 6 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение – гаранция в размер на 6000 лв. – престъпното укриване на данъци и данъчната измама е престъпление с висока обществена опасност; по делото няма доказателства ищците да са приели наследството оставено от Е. К.; не е изпълнен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД; в прерогативите на ПРБ е да повдига обвинение за престъпления от общ характер, като в случая наказателното производство за престъпление срещу данъчната и осигурителна система е прекратено поради смъртта на Е. К., привлечен като обвиняем;

ПРБ не е в ролята на деликвент, а държавен обвинител и в изпълнение на конституционно закрепените си правомощия е привлякла лицето като обвиняем; срещу него не е повдигнато обвинение и разследването е прекратено поради смъртта на дееца, т. е. ПРБ не е нарушила императивни правни норми; не е налице и причинна връзка между смъртта и противоправно действие/бездействие от страна на ПРБ; последната не е излязла извън правомощията като право-охранителен орган, като е спазена процедурата по привличане на обвиняем, който е попълнил и подписал декларация, от която е видно, че има заболяване, което е с давност преди датата на привличането му, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от ***. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала прокламирано в чл. 7 от Конституцията на Република България е, че държавата отговаря пряко за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата и общините за вреди се съдържа в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, в чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 2а, чл. 2б и чл. 2в, ал. 1 са уредени конкретните фактически състави на тази отговорност, активно процесуалноправно легитимирани по които съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ са увреденият, както и неговите наследници за обезщетение за имуществени вреди, а за неимуществени вреди – само, ако правото на обезщетение е било предявено пред съда от увредения.

В настоящия случай, обаче, се претендират обезщетения за вреди от смъртта на наследодателя на ищците, която се твърди да е в причинно-следствена връзка с противоправни действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неоснователно повдигане на обвинение в престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с 2 ал. 1, т. 5 и т. 6 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, което не е извършил, каквато хипотеза в ЗОДОВ не е регламентирана, поради което в съответствие с трайната съдебна практика, постановяваща, че когато отговорността не може да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ, отговорността се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, по които искове държавата може да се представлява както от министъра на финансите, така и от процесуален субституент – държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице, пряк причинител на вредата или с който прекият причинител на вредата е в служебно или трудово правоотношение, като ответник по такива искове може да бъде и прокуратурата, когато отговорността за вредите излиза извън приложното поле на ЗОДОВ /решение № 300 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 2262 от 2018 г., решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002 от 2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 220 от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 23 от 2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 116 от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1495 от 2020 г. на ВКС, І г. о./, настоящият състав е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 49 ЗЗД.

Последният постановява, че : „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.”, като регламентираната в тази материалноправна норма отговорност е гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира за чужди противоправни действия и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а предпоставките за реализирането й са следните : вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът/***ят да има вина за причинените вреди; причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат

/Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.

В унисон с твърденията на ищците установява се от приетите като доказателства заверени преписи на Препис-извлечение от Акт за смърт, издаден на *** г. от Община ******, район „***“ въз основа на Акт за смърт № ***/*** г. и на Удостоверение за наследници изх. № ***** г., издадено от Община ******, район „***“, че ищците са наследници по закон на Е. Ж. К., починал на *** г., като В. И. К. е негова съпруга, а М. Е. К. – син.

Като доказателства по делото се приеха заверени преписи на :

- Експертно решение № *** от заседание № *** г., издадено от ТЕЛК Общи заболявания, 4-ти състав, съобразно което на 24.01.2012 г. наследодателят на ищците се е явил за преосвидетелстване пред комисията, при което отново са му определени 51% трайно намалена работоспособност поради налични у него общо заболявания, от които е инвалидизиран от 28.12.2000 г. – „Хипертония арт. гр. ІІІ сърдечна форма. ИБС.

Инфарктус миокардии постиреоро хр ст 2009 г. ет инфарктус миокардии нон 3 транмуралис хр. страдий 98 г. Кардиопатия пост инфарктум дбб. сн. ІІ ФК. Триклонова коронарна болест. Ст пост ангиопластикам ет стент – 09 г. Ангина пекторис стабилис ІІ фк диабетес мелитус ІІ тип ср. т. ф. без КДС“ с водеща диагноза „Хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност“, като в т. 14 на решението са определени следните противопоказни условия на труд - „тежък физически труд“;

- Епикриза, издадена от УМБАЛ – Медицински комплекс "Св. Иван Рилски" - гр.

Пловдив във връзка с постъпване на Е. Ж. К. в комплекса за времето от 06.03.2015 г. до 07.03.2015 г. за извършване на планувана артериография на магистрални кръвоносни съдове с оглед на негови оплаквания за изтръпване на долни крайници, като в графата „Анамнеза“ на епикризата е посочено, че : е „Болен от ИБС – състояние след PCI стениране на коронарни съдове. Преди 10 месеца стент на а. femoralis.dex…“;

- Епикриза, издадена от Болница "Медлайн" - гр. Пловдив, в чието Отделение по кардиология на лечебното заведение ищецът съобразно направеното отбелязване в графата „Анамнеза“ е приет на 07.06.2017 г. „…по спешност с оплаквания от лесна умора и задух и лесна умора при минимални физически усилия /под 100 метра/. Преди 4 месеца след психоемоционален стрес се появила тежест и притискане в сърдечната област, при обичайни физически усилия с продължителност 2-3 мин …“, като е пролежал до 10.06.2017 г., когато е изписан със следната окончателна диагноза :

„Изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност ІІІ-ІV ФК-NYHA. ИБС.

Триклонова болест. Преживян долен МИ /1998 г./. Състояние след PCI+DESх2 на LAD И DES Н А LCH /2009 г./ САП ФК. Лекостепенна MiR.РПН-AV блок І ст. + ДББ+ ЛПХБ.ФА в интервал+ Кам Ех ІV б кл Lown.“ и препоръки за подходящ двигателен и хранително-диетичен режим и за контрол на съответните рискове фактори.

- Протокола за изземване с разрешение на съдия, съставен на 27.03.2019 г. от К.

М. – *** в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пловдив, съобразно който на 27.03.2019 г., от 13.30 ч. до 15.10 ч., в присъствието на поемни лица е извършено претърсване и изземване за нуждите на досъдебно производство № *** по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2019 г. в офис ***, в сграда с административен адрес – гр. ***;

- Протокол за изземване с разрешение на съдия, съставен на 27.03.2919 г. от К. М.

– *** в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пловдив, съобразно който на 27.03.2019 г., от 16.00 ч. до 16.30 ч., в присъствието на поемни лица е извършено претърсване и изземване за нуждите на досъдебно производство № *** по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2019 г. в жилището на Е. Ж. К., находящо се в гр. ***

- Заповед за полицейско задържане на лице рег. № 25/27.03.2019 г., издадена на 27.03.2019 г. в 19.00 ч. от *** П. С. Н. – *** в Сектор „Икономическа полиция“, Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, 4 т. 1 Закон за министерство на вътрешните работи във връзка с избягване установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – данъчно престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, по д. п. № ***/2019 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив Е. К. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на І-во РУ при ОД на МВР – Пловдив, към която е приложена Декларация, подписана от задържания, в която е декларирал, че : не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, както и от служебен адвокат; има здравословни проблеми, изразяващи се в сърдечна недостатъчност, високо кръвно, диабет; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му и че има нужда от специална хранителна диета, която изисква да не приема сладки храни;

- Протокол за полицейски обиск на лице от 27.03.2019 г., съставен на 27.03.2019 г. от П. С. Н. – *** в Сектор „Икономическа полиция“, Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, според който на 27.03.2019 г., в 20.00 ч. на основание чл.

80 Закон за министерство на вътрешните работи е извършен личен обиск на Е. Ж. К.;

- Постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане МНО, съставено от Д. И. П. – *** в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пловдив на 29.03.2019 г. по д. п. № ***/2019 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което Е. Ж. К. е привлечен в качеството на обвиняем по посоченото досъдебно производство за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.