Определение № 488 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. С.З., 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б.Д.“ АД, ЕИК *****, подадена чрез юрисконсулт Ж. К. Д., против определение № 3563/17.12.2024 г. по гр. д. № 2421/2024 г. на Районен съд – С.З., II граждански състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Софийски районен съд по правилата на местната подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че ответникът няма настоящ адрес в гр. С.З.. Излага съображения, че местната подсъдност следва да бъде определена според адреса на ответника, посочен в исковата молба, който в случая е в гр. С.З.. Неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ГПК, тъй като същата намира приложение само когато искът е насочен срещу лице с неизвестен адрес, а в случая тази хипотеза не е налице, тъй като настоящият адрес на ответника е известен на ищеца. Навежда довод, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 113 ГПК, според която исковете на и срещу потребител се предявява пред съда, в чийто район се намира неговият настоящ адрес – в случая Районен съд – С.З.. Ето защо твърди, че обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за ответник - потребител, който няма регистриран адрес на територията на страната. Съдът е приел, че компетентен да разгледа спора по правилата на КМЧП е българският съд, но съобразно разпоредбата на чл. 107 ГПК, доколкото липсват данни ответникът да има съдебен адресат или пълномощник, искът следва да се разгледа от съда по седалището на ищеца в гр. С.. Следователно производството по гр. д. № 2421/2024 г. на Районен съд – С.З. следва да се прекрати, а делото да се изпрати по компетентност на Софийския районен съд.

Настоящият съдебен състав намира за установено, че гр.д. № 2421/2024 г. на Районен съд – С.З. е образувано по подадена от жалбоподателя „Б.Д.“ АД, със седалище в гр. С., искова молба вх. № 15648/31.05.2024 г., с която срещу ответника Я. А. Х. – гражданин на В., с посочен в исковата молба адрес: гр.

С.З., ********, са предявени следните осъдителни искове: 1/ за сумата от 10218,58 лева – главница по договор от 06.02.2015 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти; 2/ за сумата от 1198,47 – възнаградителна лихва за периода от 28.10.2022 г. до 30.05.2024 г. и 3/ за сумата от 110,29 лева – лихва за забава за периода от 28.09.2022 г. до 30.05.2024 г.

Видно от приложената по гр. д. № 2421/2024 г. на Районен съд – С.З. служебно изготвена справка от 07.10.2024 г. в НБД „Население“ липсва запис на лицето Я. А. Х..

С разпореждане № 8139/20.11.2024 г. районният съд е изискал от Дирекция „Миграция“ при МВР информация относно издадени разрешения за пребиваване и регистрирани адреси на територията на страната по отношение на ответника.

Във връзка с посоченото разпореждане е постъпило писмо с рег. № 537700-3908/28.11.2024 г. от ОДМВР-С.З., Група „Миграция“ – С.З., съгласно което ответникът е бил със статут на продължително пребиваващ в Република България до 19.08.2023 г., с настоящ адрес към 29.05.2019 г.: гр. С.З., ул.

„*********.

Във връзка с така установените факти, настоящият съдебен състав счита, че формираните от Районен съд – С.З. правни изводи са правилни.

С процесната искова молба са предявени осъдителни искове за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което ответникът – кредитополучател има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

Доколкото от данните по делото се установява, че Я. А. Х. е гражданин на В., следва да се отбележи, че към настоящия момент между Република България и В. не съществува и двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител. С оглед на това в случая приложение следва да намери КМЧП и по-конкретно - разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, според която международно компетентен е именно българският съд, тъй като искът е предявен от юридическо лице, регистрирано в Република България. Специалната компетентност по чл. 16 КМЧП, касаеща 2 потребителски спорове, не променя този извод, тъй като с нея са въведени още две хипотези, при които обаче ищецът е потребител /в този смисъл определение № 308/28.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4055/2022 г. на ВКС, IV г.о./.

По отношение релевираните с частната жалба доводи за неправилност на изводите на районния съд относно въпросите на местната подсъдност на спора настоящият въззивен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. А според чл. 119 ГПК съдът следи служебно относно въпросите, касаещи родовата подсъдност, както и относно местната подсъдност, определена с разпоредбите на чл. 109 ГПК, чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния такъв. Относно исковете срещу лице, което не е заявило постоянен и настоящ адрес /т.е. същото е с неизвестен адрес/, в разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ГПК е предвидено, че те се предявяват пред съда по постоянният адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв – по постоянния адрес на ищеца.

В случая ответникът по делото е гражданин на В., а видно от данните по делото, към момента на подаване на исковата молба пред Районен съд – С.З. – 31.05.2024 г. същият няма статут на пребиваване в страната, нито депозирано заявление за предоставяне на такъв статут. Отделно от горното, макар към 29.05.2019 г. ответникът да е имал настоящ адрес в гр. С.З., от служебно изготвената справка в НБД „Население“ се установява, че към 07.10.2024 г. такъв адрес не е налице. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват данни, че Я. А. Х. има постоянен или настоящ адрес на територията на Република България, което изключва възможността за определяне на подсъдността на процесните искове по реда на чл. 113 ГПК.

Вместо това същата подлежи на определяне по реда на чл. 107, ал. 1 ГПК, доколкото се касае за лице с неизвестен адрес. Следователно, доколкото по делото няма данни ответникът да има пълномощник или съдебен адресат, на основание чл. 107, ал. 1 ГПК компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа предявените от „Б.Д.“ АД /със седалище в гр. С./ искове е Софийският районен съд.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3563/17.12.2024 г. по гр. д. № 2421/2024 г. на Районен съд – С.З., II граждански състав.

3

След влизане в сила на настоящото определение делото да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4