Определение № 1007 от 09.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500561 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез адв. Петрова, САК, срещу Определение №1389/05.03.2025 по ч.гр.д.

№8543/2024 по описа на БРС, с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК за изменение на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта за съдебно-деловодните разноски, с която претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е намалено от съда служебно при съобразявяне с Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 относно прилагане на чл.101, пар 1 ДФЕС във вр.чл.3,пар.3 ДЕС.

Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че дължимостта на разноските и техния размер се обсъждат в мотивите на съдебния акт , като не се постановява отхвърлителен диспозитив, както и че съдът е компетентен да намалява служебно без да е сезиран с такова искане.

Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за присъждане на разноски в пълен размер.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на идискванията по чл.-275, ал.2, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК, допустима – подадаена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна, като съображенията за това са следните

Бургаският районен съд е сезиран на 12.02.2024г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, срещу солидарните длъжници „Наси Нейлс“ ЕООД и А. М.

А. за сумата от 3277.58 лв., включваща 2978.81 лв. главница, 145.96 лв. договорна лихва за периода от 16.05.2024г. да 31.08.2024г. и 152.81 лв., мораторна лихва за периода от 31.02024г. до 11.12.2024 г. , законната лихва от подаване на заявлението, както и разноски в размер 65.55 лв. д. такса и 334.00 лв. платено адв. възнаграждение с ДДС.

1

Със Заповед №4326 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, съдът е разпоредил на длъжника да заплати на заявителя посочените суми, както и сумата от 65.55 лв. д. такса и 150 лв. адв.хонорар.

С молба от 24.02.2025г. заявителят е поискал заповедта за изпълнение да бъде допълнена с произнасяне по отношение на солидарния длъжник А. М.

А. и за сумата от 184 лв., представляваща разликата между присъдените 150 лв. до пълния претендиран размер на заплатено адвокатско възнагражднеие с ДДС в размер на 334.00 лв.

След дадени указания с разпореждане от 23.02.2025г. заявителят е уточнил, че тъй като липсва нарочно разпореждане по смисъла на чл.413,ал.2 ГПК за отхвърляне изцяло или отчасти на заявлението то същото не може да бъде обжалвано, поради което иска допълване на посочената заповед за изпълнение.

С определение №1389 от 05.03.2025г. съдът е отхвърлили молбата на заявителя за допълване/изменение на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК отхвърлителен диспозитив в частта за деловодните разноски и е издал допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по отношение на солидарния длъжник А.

М. А..

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на адвокатско възнаграждение поради прекомерност.В т.3 от ТР №6/2012г от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с приемането на действащия ГПК отпада правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Обратен извод не може да бъде изведен от цитираното в обжалваното определение Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Посочените решения на СЕС са относими и приложими при определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл.38, ал.2 ЗА) и при намаляването на адвокатското възнаграждение при възражение за прекомерност (чл.78, ал.5 ГПК), каквато не е настоящата хипотеза, предвид характера на едностранното заповедно производство. Заповедният съд не е имал правомощието да преценява дали претендираното възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, а е бил длъжен да присъди възнаграждението в пълния му претендиран размер, тъй като липсва възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е предвидено като право на насрещната страна (длъжникът може да оспори присъдените със заповедта разноски като прекомерни), а не като служебно правомощие на съда.

Ето защо, депозираната частна жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, както и издадената от БРС заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в часттта за разноските, като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за още 184 лв., представляващи разликата от уважения размер от 150 лв. до пълния претендирания такъв от 334.00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1389/05.03.2025 по ч.гр.д.№8543/2024 по описа на БРС, с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК за изменение на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта за съдебноделоводните разноски и заповед № 4326 от 13.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 8543/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 150 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът „Нанси нейлс“ ЕООД, ЕИК 206433747 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Места“ №42, ,т.4, ап.8 да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ №7 сумата от о щ е 184 лв. за направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за доплънително присъдените разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3