Определение № 307 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900316 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, за изменение на постановеното по делото Решение № 536/11.12.2023 г. в частта за разноските, присъдени като адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна. Твърди се, че неоснователно съдът е определил по-голям от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, предвид направено от молителя възражение за прекомерност и поради провеждане на едно съдебно заседание в производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение, с което ответника по молбата Р. П. М., чрез адв. С. Ч. изразява становище за неоснователност на същата.

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е депозирана в срока за обжалване на решението, съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Доколкото се претендира изменение на разноските на насрещната страна, списъкът по чл. 80 от ГПК не съставлява условие за допустимост на производството.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

След постановява на решението по настоящото делото е постановено решение на СЕС по дело С-438/2022 г., именно по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. С него СЕС е постановил тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, 1 че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът не може да зачита приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Доколкото не е налице друг нормативен акт, който да приложи, вкл. не следва да се прилагат и правилата по Наредбата за правната помощ, имаща различни цели и обхват, съдът намира, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възражението, а именно фактическата и правна сложност на делото.

Дори и да не се споделят изложените по –горе доводи и да се приеме, че все пак Наредбата за приложима, следва да е имам предвид, че чл. 5 от същата сочи възможност за определяне на възнаграждение под минимума при предоставяне на безплатна правна помощ.

При отчитане на действителната сложност на производството, съдът отчита на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който може служи за ориентир. Следва да се има предвид, че не е задължително да съществува пропорция между усилията, положени от процесуалния представител и цената на иска.

На следващо място следва да се отчита рода на самото производство- дали се касае до често предявявани в практиката искове, по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично предявявани дела.

От значение е сложността на конкретното дело - обема на събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната активност на пълномощника.

В случая, съдът намира, че конкретното производство е със средна правна, но с ниска фактическа сложност.

По спорните по делото въпроси относно начина на определяне на обезщетението не е налице обилна съдебна практика, като решенията на Върховния касационен съд по идентични производство са по-малко от десет броя.

Цената на иска, съдът намира за неопреляща за конкретната правната сложност, защото тя е функция от броя на месеците, през които се е твърдяла, респ. установила неработоспособност на ищеца. Искът за мораторно обезщетение не изисква специфично доказване.

Самото производство е протекло при едно открито съдебно заседание, на което е приета единствената допусната експертиза. От друга страна проведената от адвоката защита е аргументира и в съответствие с правилата за професионално предоставяне на правна помощ

Тези обстоятелства дават на съда аргументи да приеме, че присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда чл. 38 3А е прекомерно. Същото следва да се редуцира до размер на сумата от 4000 лева, която сума съдът намира за разумно възнаграждение за положените усилия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 536/11.12.2023 г. в частта за разноските, присъдени по реда на чл. 38 от ЗА в полза адвокат С. С. Ч. от СмАК, ЕГН **********, като вместо присъдените с решението 5031.11 (пет хиляди тридесет и един лева) за възнаграждение за процесуално представителство, определя разноски за процесуално представителство в размер на 4000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3