Решение № 155 от 19.07.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Свиленград, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100239 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.

„Околовръстен път“ № 260, срещу „ДЕКАМЕТ“ ЕООД, с ЕИК 204409523, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „23-ти септември“ № 73, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ.

Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати следните суми, дължими по Договор за кредитна карта № PR1809109000 от 28.09.2018г.: 773,73 лв. - главница, 62,68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 14.03.2023 г., 130,56 лв. – мораторна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 19.03.2023 г., 115,00 лв. - такси, 132,00 лв. – нотариални такси, както и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредитна карта № PR1809109000 е предоставен на „ДЕКАМЕТ“ ЕООД кредит в размер на 1000,00 лв. Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите по договора вноски на 14.10.2022г., считано от когато изпаднал в забава. Поради липса на изпълнение, кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.03.2023г., като изпратил на кредитополучателя уведомление за предсрочна изискуемост.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание депозира молба, с която поддържа иска и изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът изпраща представител – управителя на дружеството, който признава предявените искове по основание и по размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Между „Банка Пиреос България“ АД, като „банката“, и ответника, като „титулар“, е сключен на 28.09.2018 г., Рамков договор № 201809109000 за издаване и обслужване на международни бизнес кредитни карти. По силата на сключения договор, приложен по 1 делото, банката е предоставила на титуляра кредитен лимит в размер на 1000,00 лева, който е усвояван, ползван е погасяван посредством кредитна карта. Видно от чл.3 от договора, издаването на кредитната карта се извършва след одобряване на искането за издаването и подписването на договора от двете страни. Безспорно е, че кредитната карта е получена от титуляра.

Страните са договорили ответникът да заплаща годишна лихва върху ползвания кредитен лимит, в т.ч. и за непогасената му част, в размер на 15,75 % - чл. 15 от договора.

Според чл. 16 от договора дължимата минимална месечна погасителна вноска е в размер на 5 % от общо дължимата сума, в това число и на непогасените вноски от предходен период, сумата на надвишения кредитен лимит, както и вноските по разсрочените операции, но не по-малко от 20 лева. В чл. 16 от договора е предвиден и срокът за плащане на минималната погасителна вноска – 15 дни след датата на последното месечно извлечение. При забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на 10 % годишно върху забавената сума по главницата, съгласно чл.17 от договора. Видно от чл.19.8 от договора, ответникът следва да заплати всички такси и комисионни във връзка с издаването и обслужването на кредитната карта.

Уговорено е в чл.22 от договора, че срокът на действие на договора изтича 2 месеца след изтичане на срока на валидност на картата, а в чл.23 е посочено, че първоначалният срок на валидност на картата е 2 години, като при изтичане на валидността й, кредитната карта се подновява автоматично.

В договора са предвидени и последиците от непогасяването в срок на задължението, сред които е и настъпване на предсрочната му изискуемост чл.26, ал.2 от договора.

Уговорено е, че банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, начислените такси и разноски и без изрично уведомление до длъжника, при неплащане на две минимални месечни погасителни вноски.

На ответника е изпратено уведомление за обявяване на задължението по договора за незабавно предсрочно изискуемо, поради забава в плащането на дължимите по договора вноски, чрез ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 по РКЧСИ, което е връчено на С. Г. С. – управител на дружеството - ответник на 14.03.2023 г.

Представено е в оригинал извлечение от сметката, обслужваща кредитната карта, издадена по горепосочения договор, в което са отразени сумите, които се претендират с предявените искове.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, наличие на валидно сключено облигационно правоотношение по договора, параметрите му, предоставянето на кредитната карта във фактическа власт на ответника, изпадането на кредитополучателя в забава и периода на забавата, настъпване на предсрочната изискуемост и надлежното й обявяване на ответника, както и размерите на претендираните суми. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

На първо място, съдът приема, че ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви настоящите искове, с оглед на настъпилото универсално правоприемство между него и „Банка Пиреос България“ АД.

По делото е безспорно установено, че на 28.09.2018 г. „Банка Пиреос България“ АД и ответникът „ДЕКАМЕТ“ ЕООД са сключили Рамков договор № 201809109000 за издаване и обслужване на международни бизнес кредитни карти, което се установява от представения по делото договор, подписан от страните. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска - съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба и неговия предмет - предоставяне на кредитна карта с кредитен лимит 1000,00 лева, срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно уговорена в договора минимална погасителна вноска.

2

От представеното и неоспорено извлечение от счетоводните книги на ищеца се установява, че банката е изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 1000,00 лева, усвояван от страна на ответника чрез кредитна карта. Общият размер на незаплатеното задължение по договора, видно от представеното извлечение, е в размер на 1213,97 лева, който размер е неоспорен ответника.

Налице е изрично неоспорване на размера на дълга, направено от представителя на ответника в съдебно заседание, което се явява признание на неизгодния за ответника факт за съществуването на дълга в претендирания размер и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото.

На следващо място, неоспорено и обстоятелството по предоставянето на кредитната карта във фактическата власт на ответника за процесния период.

Ищецът е упражнил предвиденото в договора право да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми поради неплащане на две минимални погасителни вноски в пълен размер и в срок, чрез нарочно писмено уведомление, приложено по делото. То е връчено на длъжника на 14.03.2023 г. От текста на изпратеното уведомление е видно, че с неговото получаване настъпва ефекта на предсрочната изискуемост. Спазени са задължителните указания в т. 18 на Тълкувателно решение 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, а именно, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, което има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора (в случая 14.03.2023 г.). Затова, съдът приема, че в случая предсрочната изискуемост е породила правен ефект.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по него да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват, а и е налице изрично признаване на размера на дълга, поради което съдът счита, че задължението не е изпълнено.

След като се установи дължимостта на вземането за главница, то и акцесорната претенция за заплащане на уговорената с договора възнаградителна лихва, се явява основателна. Периодът за който се претендира е и съобразен със задължителните указания на т. 2 от Тълкувателно решение 8/2017 г. ОСГТК на ВКС, т.е. същата е за период, предхожда датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Основателна е и претенцията за заплащане на акцесорните вземания за мораторна лихва и за законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, тъй като ответникът не е изпълнявал в срок своите парични задължения и е изпаднал в забава, като последното плащане, видно от представеното извлечение, е на 14.10.2022 г.

Основателни се явяват и претенцията за такси в размер на 115,00 лева за обслужване на картата и претенцията за нотариални такси в размер на 132,00 лева. Дължимостта им се установява от представеното и неоспорено извлечение от счетоводните книги на банката, както и от изричното признание на размера на дълга от ответната страна.

Поради гореизложеното предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски, поради което следва да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 630,00 лева, от която 150,00 лева – държавна такса и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „ДЕКАМЕТ“ ЕООД, с ЕИК 204409523, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „23-ти септември“ № 73, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми, дължими по Договор за кредитна карта № PR1809109000 от 28.09.2018г.: 773,73 лв. - главница, 62,68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 14.03.2023 г., 130,56 лв. – мораторна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 19.03.2023 г., 115,00 лв. - такси, 132,00 лв. – нотариални такси, ведно със законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 630,00 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4