Решение № 260022 от 06.01.2021, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260022 / 6.1.2021г. гр. Перник, 06.01.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 4311 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на частен съдебен изпълнител /Ч./ Ш. Ш. Д., с рег. № 796, код по БУЛСТАТ: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 216 лева, представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл. 79, ал. 3 от Закона за Ч. /ЗЧСИ/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадени по ч.гр.д. № 17299/2014 г., по описа на РС Пловдив, по молба на ответника при ищеца е образувано изпълнително дело срещу длъжник – изп.д. № 0157960400404. Твърди се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело всискателят ответник е възложил на ищеца всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. В тази връзка и в производството по принудително изпълнение от Ч. са извършени редица действия – извършени са справки за имущественото състояние на длъжника, изпращани са съобщения и уведомления и са предприети изпълнителни действия.

За така извършените действия Ч. е издал сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 23572/23.03.2020 г. и № 23573/23.03.2020 г. Втората сметка заедно с фактура № **********/23.03.2020 г. били връчени на ответника „НД Мениджмънт“ ООД на 01.04.2020 г.

Излагат се подробни доводи, че такси в хода на изпълнителното производство се събират за извършване на изпълнителни действия и други действия. Така посочените такси се начисляват по тарифа като се заплащат от взискателя, но са за сметка на длъжника. В исковата молба се твърди, че въпреки надлежното получаване на документите ответникът не е изпълнил задълженията си като взискател по изпълнителното дело и не е внесъл на Ч. дължимите от него такси. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: уведомление № 5970/27.03.2020 г., известие за доставяне, два броя сметки по чл. 79 от ЗЧСИ - № 23572/23.03.2020 г. и № 23573/23.03.2020 г. и фактура № **********/23.03.2020 г.

В хода на делото са представени: удостоверение № 13656/22.10.2020 г. и три молби: от 28.07.2015 г., от 26.06.2019 г. и от 22.07.2019 г.

В срока по чл.

131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер. По отношение на допустимостта се твърди, че „НД Мениджмънт“ ООД не било надлежен ответник, доколкото вземанията по изп.д. № 20157960400404 по описа на Ч.

Д. били цедирани на трето лице с договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Освен това от исковата молба не ставали ясни обстоятелствата, на които се основава искът.

По отношение на основателността се твърди на първо място, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало точно за какви действия в хода на изпълнителното производство се претендира процесното вземане. Тези действия според ответника не били индивидуализирани по вид, цена /за един брой/, количество нито дори дата на извършване. В тази връзка ответникът счита, че не може да прецени какви действия са фактурирани като извършени нито дали същите действително са осъществени и дали осъществяването им е било необходимо и целесъобразно. По тези съображения и счита, че изготвените два броя сметки са едновременно неяси и не съответстват на представената фактура.

На следващо място се твърди, че действия в хода на принудителното изпълнение се налагат само по искане на взискателя като същият следва първо да заплати съответната такса, и едва след това Ч. да извърши самото действие. Такова действие можело да се извърши без заплатена авансово такса само ако е с неотложен характер т.е. има обезпечителна функция. Посочва се обаче, че не може да се установи по делото някое от посочените като извършени от ищеца действия да имат такъв неотложен характер, доколкото се касаело основно за справки. В тази връзка е цитирана и съдебна практика. Посочва се, че принципно Ч. можел да събере таксите за такива действия и в последствие, но направо от длъжника. По тези съображения се прави извод, че Ч. произволно е извършвал действия с намерението да получи плащане за тях направо от длъжника.

Излагат се подробни доводи, че възлагането на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ не означавало съдебният изпълнител да предприема каквито действия желае, а означавало, че същият следва да предприема само действия, които да водят до събиране на вземането, предмет на принудителното изпълнение.

Поддържа се, че ответното дружество не е осчетоводило процесната фактура, не я е включило в дневника си покупко-продажби по ДДС и не е ползвало данъчен кредит за сумата, поради което и няма признанеие на дълга.

На последно място се твърди, че след получаване на уведомление за разноски от 01.04.2020 г. от страна на Ч. ответникът от своя страна е депозирал до същия уведомление от 06.04.2020 г., с което възразява срещу издадената фактура и заедно с това съобщава на Ч. за сключения с трето лице договор за покупко продажба на вземания, с който всички вземания по образуваното изпълнително дело са прехвърлени. Допълва се, че номерът на съответното изпълнително дело е изрично посочен в съобщението.

Допълва се, че ответникът многократно е правил опити да уточни с Ч. Д. стойността и вида на извършените действия в изпълнителното производство, но опитите са останали неуспешни. Поддържа се и че издадената фактура сама по себе си не била основание за плащане на цената, като отново е цитирана съдебна практика. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С отговора са представени: уведомление за извършена цесия и молба към него, договор за продажба на вземания и приложение към него.

В хода на делото са представени и фактура № **********/12.05.2015 г. и платежно нареждане от 12.05.2015 г.

В съдебно заседание, проведено на 14.12.2020 г., процесуалният представител на ищеца, редовно призован не се явява. От същия е постъпило писмено становище, с което са излагат аргументи за уважаване на исковите претенции.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява за какви действия се претендират същите, нито какво е тяхното количество и стойност.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 981/18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1828/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено уведомление № 5970/27.03.2020 г. от ищеца до ответника, от което е видно, че ищецът е поканил ответника да му заплати разноски за такси по изп.д. № 404/2015 г. Видно от приложеното известие за доставяне /гръб/ посоченото уведомление заедно с два броя сметки № 23572/23.03.2020 г. и № 23573/23.03.2020 г. и фактура № **********/23.03.2020 г. са получени от ответника на 01.04.2020 г.

От сметка № 23572/23.03.2020 г. се установява, че е издадена на основание чл. 79 от ЗЧСИ по изп.д. № 404/2015 г. Съгласно съдържанието й същата се издава за следните действия: „такси и разноски по изпълнителното производство съгласно ТТРЗЧСИ” при основание: „т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9”. Вписано е също, че се касае за обикновена такса в размер на 155 лева. Върху същата е начислен и ДДС в размер на 20 % или 31 лева. В тази връзка общата сума по сметката възлиза на 186 лева с ДДС.

От фактура № **********/23.03.2020 г. се установява, че същата е изададена от ищеца срещу ответника. Същата е издадена за една единствена операция с описание „такси и разноски по изпълнителното производство, съгласно ТТРЗЧСИ – т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 9 по изп.д. № 404/2015 г.”. В графа мярка е вписано „бр.”, в графа количество „1”, в графа единична цена – „155 лева”, в графа стойност – „155 лева”. Така стойността на фактурата е 155 лева, при ДДС от 31 лева /20 %/ или общо 186 лева. Данъчното събитие е посочено с дата 23.03.2020 г.

По делото е представена и втора сметка № 23573/23.03.2020 г. – отново издадена на основание чл. 79 от ЗЧСИ. Същата е за сумата от 30 лева, като няма начисляван ДДС. Действието, за което е начислената сумата е:

„допълнителни разноски – неначисляване на ДДС, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС”, а основанието „т. 31”.

От страна на ищеца е представено и издадено от него

„удостоверение” № 13656/22.10.2020 г.

Съгласно същото по изп.д. № 404/2015 г. ищецът е извършил следните действия по „т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ” , включително изпълнителни такива: 1/ изпратил е до длъжника по пощата покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ - два пъти; 2/ извършил е справки: ОС „Земеделие” – Пловдив, в НАП – ТД Пловдив /общо три/, в НАП – ТД Пловдив относно трудови договори на длъжника /общо пет/, справка в БНБ; 3/ наложил е два запора на банкова сметка ***; 4/ потърсил е съдействие от кмет на населено място за връчване на ПДИ.

От фактура № **********/12.05.2015 г. и платежно нареждане от 12.05.2015 г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 66 лева с ДДС /55 лева без ДДС/, начислена от Ч. за образуване на изп.д. „1бр., а именно под № 404/2015 г.

На следващо място от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.03.2020 г. и приложение № 1 към него се установява, че ответникът като цедент е прехвърлил собствените си вземания срещу длъжника по изпълнителното дело /Иван Димитров/ на трето лице – „Севар бизнес груп” ЕООД.

Уведомление за цесията и молба в тази връзка /представени по делото/ са адресирани от ответника до ищеца Ч. Д., но няма данни същите са получени.

На последно място по делото са представени и три молби

– от 28.07.2015 г., 26.06.2019 г., и от 22.07.2019 г. От молбите от 26.06.2019 г. и от 28.07.2015 г. се установява, че взискателят по изпълнително дело /ответникът/ е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците, както и налагане на запор. От молбата от 22.07.2019 г. се установява, че взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено към друг съдебен изпълнител. По двете молби /от 26.06.2019 г. и 22.07.2019 г./ ищецът е „разпоредил” да се удовлетворят след внасяне на такси по ТТРЗЧСИ. По молбата от 28.07.2015 г. е разпоредено налагане на запор.

По делото е извършена и приета и ССчЕ. От заключението по същата се установява, че процесната сума не е заплатена от ответника. Двете процесни сметки № 23572/23.03.2020 г. и № 23573/23.03.2020 г., както и фактура № **********/23.03.2020 г. са осчетоводени от ищеца, но не са осчетоводени в счетоводството на ответника. На последно място в експертизата е посочено и че документите за извършената цесия са налични по изпълнителното дело. В съдебно заседание вещото лице посочва, че след справка в счетоводството на ищеца не се установява за какви услуги като вид и количество е начислена процесната сума, нито стойността на всяка услуга. Вещото лице обръща внимание и че сумите се претендират за услуги, извършени в периода 2015 г. – 2017 г., а фактурата е издадена едва през март 2020 г.